Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (78)

Глава 77

Беше много късно, когато Маха най-после се прибра у дома си. Звездите бяха изгрели, подобни на диаманти на индиговосиньото небе, но много по-красиви от който и да е скъпоценен камък и дори от бижутата, които можете да намерите във „Фонтанът“.

Пред входната й врата стояха двама полицаи, обаче Маха имаше свой таен вход, който се намираше на върха на хълма и следваше тясното сребристо поточе, което ромолеше над покритите с мъх скали, а понякога сякаш застиваше, за да се наслади на жасмина, който тя сама бе засадила, когато се бе нанесла тук.

На билото на хълма червено мостче в китайски стил пресичаше поточето. Маха обичаше да застава там и да наблюдава жабите, които играеха във водата. Тя бе закачила клетки по дърветата, в които бе направила гнезда — нейния начин да покани птиците в царството си. Маха не се страхуваше, вървеше тихо и спокойно през красотата, която бе създала. В този рай нямаше повече змии. Тук бе спокойно. Сега.

Зави зад ъгъла и забеляза отворените прозорци. Те трябваше да са затворени. В коридора продължаваше да свети лампа — знаеше, защото светлината й се отразяваше в рамките. Сви рамене и се усмихна едва забележимо. Това вече не беше нейна грижа.

Стигна пред входната врата и спря, за да огледа алеята. Знаеше, че не могат да я видят от портата, където охраняваха полицаите.

Памучното й сари шумолеше, докато тя пресичаше терасата към дългия кобалтовосин басейн, по чиято вода плаваха цветчета от бугенвилия, пазен от Махалакшми, богинята на богатството и благополучието — висока и наскоро позлатена статуя. Тя изглеждаше като жива в нощта. Маха се обърна към богинята.

— Началото беше добро — каза. — Беше ми хубаво да знам, че съм умна и мога да надхитря дори международната полиция. Трябва да помниш, че когато бях дете, полицията беше врагът. Тя ни прибираше от улиците и ни изпращаше някъде, където хората нямаше да ни виждат и още по-малко — да мислят за нас. Но ти вече знаеш всичко това. Ти следиш всяка моя стъпка.

Седна на земята и загледа отражението си в тъмносиния басейн. Спомняше си миналото, мислеше и за това, което някога беше — умът зад смелите обири на бижута, жената с парите и къщите, готова да завоюва законното си място в обществото. Този трябваше да е последният й обир. Беше облякла жените в скъпи кожени палта, бе измислила маските с лика на Мерилин Монро. Беше ги наела Шарън, разбира се. Млади жени, които вече се криеха от закона, нетърпеливи да спечелят пари и после да избягат. Маха никога не използваше едни и същи жени два пъти и те не знаеха коя е тя. Шарън осигуряваше непрекъснат поток от млади жени, които чакаха да бъдат повикани от Прага или Будапеща.

Беше срещнала Шарън на модно шоу и веднага бе видяла в нейно лице потенциален партньор. На Шарън обаче не можеше да се разчита. Бе готова на всякакви опасности, за да печели все повече и повече пари. Маха я бе използвала по най-добрия начин. Всичко щеше да бъде идеално, ако Шарън накрая не бе изгубила контрол над дивия си нрав и, завладяна от ярост и омраза, бе ударила жената в Париж, а после бе убила и другата жена в Монте Карло. Беше убила и циганката, откраднала коженото й палто, намерила диаманта в джоба и предложила го на същия човек, на когото те плащаха да реже камъните. Беше я застреляла със същия пистолет с черната роза. Колко типично за Шарън! Винаги стилна.

„Толкова много убийства“, мислеше Маха и си спомняше бордеите, откъдето се бе измъкнала. Там убийствата бяха ежедневие. Мислеше, че е избягала от всичко това, а ето, че се бе върнала там, откъдето бе тръгнала.

Отиде до статуята и коленичи пред нея, богинята Махалакшми. Допря три пъти чело до земята. После, с едно побутване, изпрати статуята във водата.

Чу се силен плясък, пукот от разчупване и водата се разплиска наоколо.

До Маха достигнаха разтревожените викове на полицаите, които пазеха при портата. Погледна във водата, чиято повърхност бе набраздена като при буря. Статуята на богинята лежеше, счупена на две, на дъното. Червените цветчета бугенвилия и белите и оранжевите на обичките продължаваха да плават на повърхността.

Полицейските сирени отново прорязаха нощта. Маха се обърна и се заизкачва обратно по хълма. Стопи се в нощта така тихо, както и бе дошла.

Не погледна назад.