Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (76)

Глава 75

Домакинът им, мистър Джай Лал, стоеше плътно зад нея. Мак вдигна поглед и срещна очите му, а той ги покани с жест в малката стая по-нататък по коридора и каза.

— Тук ще можете да останете насаме.

Мак взе Съни на ръце и я занесе в слабо осветената и пълна с книги стая, като през цялото време я целуваше по врата. Долавяше познатия мирис на кожата й — на чистота и свежест — а косата й падаше като лъскав водопад. Джапанките паднаха от краката й, когато я остави върху дивана с множеството декоративни възглавнички. В очите му имаше сълзи.

Тя ги избърса.

— Силните мъже не плачат — прошепна.

— О, да, плачат, когато открият, че любовта на живота им е жива, когато са до нея и са твърдо решили никога вече да не я изпускат от поглед…

— Съжалявам — каза тя. — Мак, наистина толкова съжалявам за глупавата си постъпка. А допуснах това от още по-глупава гордост, защото исках да покажа на всички колко съм независима.

— Съни, Съни, ти си една от най-независимите жени, които някога съм срещал. Няма какво да докажеш, освен че още ме обичаш.

Тя го целуна — дълго и нежно, заровила пръсти в косата му, притиснала лице до неговото.

— Винаги ще те обичам — каза, когато целувката свърши. — Обещавам никога повече да не бягам от теб.

— Трябва да знам какво се случи.

Ръцете му все още я обгръщаха, Съни облегна глава на рамото му и му разказа за Маха и съвета й, че трябва да се приемат всички възможности, които животът предлага, и как заради това тя бе приела да върне бижутата й в Индия. Не пропусна нищо и когато стигна до края, каза:

— И сам виждаш, Маха е знаела, че Рахм Сингх ще я предаде и че мъжете ще се опитат да ме убият. И изпрати този човек да ме измъкне оттам.

— Преди да са убили и теб.

Погледът на Съни беше твърд.

— Маха ми спаси живота.

Мак се замисли за Даниел Сорис, Ивон Елман и циганката с нейния подобен на ковчег апартамент, боядисан така смело в розово. Спомни си петната засъхнала кръв на Рахм Сингх, кафяво-червеникава на светлия мраморен под на кухнята, и мъртвия портиер. Кой знаеше още колко ли хора бяха умрели заради тези бижута?

— Тя е виновна, макар и да съм й благодарен, че те е защитила. Маха е виновна.

— Полицията залови ли я?

Той поклати глава.

— Още не.

Съни каза:

— Джай Лал се обади на шефа им, разказа му цялата история и му даде номера на автомобила, който караха убийците. Полицаите скоро ще бъдат тук. И ще ги открият. Ще им кажа какво се случи, ще отговоря на въпросите им. — Погледът й срещна този на Мак. — Но никога няма да предам Маха и тя го знае. Не знам къде е тя, къде се е скрила… И какво ще стане с нея. И това е истината.

— Знам. — Мак също знаеше, че Маха не е толкова глупава да каже на Съни къде ще отиде. Маха познаваше тази игра и добре знаеше какво трябва да направи.

Той целуна Съни още няколко пъти, а после чуха дискретно покашляне отвън.

— Мистър Райли, мис Алварес, трябва да ви покажа гостоприемството си, преди полицията да е дошла.

Усмихнати, те станаха и хванати за ръце отидоха до вратата. Мистър Джай Лал им се усмихна широко.

— Отлично! — Обърна се и ги поведе към дневната. — Отлично. Сега вече всичко е наред. Поне това мога да кажа.