Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (68)

Глава 67

— О, Еди! — възкликна Пру, като едновременно поклати глава и се усмихна лъчезарно.

— Отговорността е моя — каза Еди. Подаде ръка на Мак. — Съжалявам, че се налага да ви обезпокоим с нашия проблем.

— Проблеми като този са моята работа. — Мак стисна ръката на Йохансен и отбеляза, че той е доста привлекателен мъж. И дори красив с тази коса, лекия загар и дългото стройно тяло. Всяка жена би била доволна да е с него, включително, помисли си с ревност, неговата Съни.

— Седнете, мистър Йохансен — каза Мак, като го наблюдаваше внимателно. — Искате ли питие?

— Водка със сода. Като вас.

Еди седна на стола до Пру. Мак си помисли, че изглежда уморен и напрегнат. Мъж в беда. А жената до него очевидно бе подвластна на магията му, нетърпелива да помогне, да докаже невинността му, независимо от всичко.

Донесоха водката, но Йохансен не й обърна никакво внимание. Взе кафявия плик и започна да го върти из ръцете си. Като че ли му се искаше направо да го изхвърли в кошчето за боклук. Заедно с всичко, което съдържаше: доказателства за нещо, което беше или не беше направил.

Мак не бе сигурен кое е вярно. Дали мъжът пред него просто не се преструваше на невинен? И бе помолил тази невинна жена да му помогне, та липсата му на вина да изглежда съвсем достоверна?

— Знам какво си мислиш — каза Йохансен. — Мога единствено да оставя отговора на теб. Ако избереш да ми повярваш, ще ти бъда благодарен. Ако не, ще те разбера.

Мак работеше с престъпници и познаваше всички издайнически признаци на вината; знаеше как очите предизвикват или избягват погледа; как се стараеха да запазят тайните си. Познаваше вината, но в момента не бе сигурен, че я вижда. Но, от друга страна, бе грешил и преди. Никой не бе съвършен. Каза на Еди:

— Нека първо прочета писмото, с което те изнудват. — Прегледа го набързо, след това го остави на масата между тях. И отпи от водката си. — Е, какво можеш да ми кажеш за това?

— Не си спомням ясно нищо от случилото се. Ще ти кажа всичко, което ми дойде наум от онази вечер.

Мак знаеше, че Еди не преувеличава заради драматичния ефект — той просто отстояваше позициите си. Забеляза, че Пру покри дланта му със своята, докато той говореше, и че Еди не я отдръпна.

Историята бе стара и като всички други. Мак я бе чувал и преди. Наркотици. Оставят жертвата безпомощна за всички действия срещу нея, а тя не помни нищо — там, където някога е имало време и живот, се настанява черно петно. Протегна ръка за снимките. Пру извърна глава, защото не искаше да гледа, но погледът на Еди остана прикован в този на Мак.

Мак ги разгледа и ги прибра отново в кафявия плик.

— Познавам тази жена.

— Кити Рат — подсказа Еди.

Мак каза:

— Тя е толкова покварена, че се питам как Съни е разговаряла с нея.

— Съни сподели с мен, че го е направила, защото е било Коледа, а е била съвсем сама. Както и Кити впрочем — побърза да обясни Пру, нетърпелива да защити приятелката си. — Съни е била Сама, с главно „С“. Просто не е можела да понася самотата. Което означава, че не може без теб, разбира се.

Мак знаеше прекрасно какво има предвид. Еди каза:

— Кити твърди, че тя е предмет на изнудване и че вината е моя. Трябва да платя, защото, в противен случай, тя ще изгуби всичко — доброто си име, придобивките си в живота, самия него…

— Ха! — възкликна Пру. — Това е смешно.

— Дори нещо повече — глупаво е. — Мак погледна Еди. — Бил си здравата изигран, приятелю. Не те е завела в леглото си, нали? О, не. Настанила те е на дивана, с лице към камерата. Включила е осветлението, дала ти е хапчето и е продължила с по-нататъшното изпълнение на сцената. Нямала е никакви задръжки.

— Буквално — добави Пру и погали безчувствената ръка на Еди. Лицето му бе бледо под загара и тя разбра колко му е противен този разговор, колко силна е омразата му към Кити Рат и че дори мрази самия себе си за това, че е позволил да бъде замесен. — Вината не е твоя — прошепна.

— Напротив. Аз позволих това да се случи. Пих с нея в бара, макар да знаех какъв човек е.

— Бил си самотен — каза Пру.

— Да, историята е стара и добре позната — каза Мак. — Можем да направим нещо по въпроса, но първо трябва да я посочим като изнудвачка.

— Не мога да си позволя семейството ми да узнае… — Еди изпадна в паника.

— Не се тревожи, няма да се обърнем към полицията. Поне още не. — Мак знаеше съвсем точно какво ще направи.

Еди хвана главата си в длани и отпусна рамене.

— Какво навечерие на Нова година! — каза безнадеждно.

— Не се тревожи, новогодишните празници започват утре — каза Пру и го потупа по приведеното рамо. — Мак ще се погрижи за всичко и никой никога няма да узнае.

— Да узнае какво? — каза друг глас.

Мак се обърна при звука от потропването на патерици по мраморния под и видя Рон и Али да куцукат към него.

— Не можехме да те оставим да празнуваш Нова година сам — каза Али със смях. Мак стана и я прегърна.

— Как ме открихте?

— Инспекторът ни каза къде си. — Рон го потупа по рамото, после го взе в мечешката си прегръдка.

— А ти как успя да управляваш самолета със счупен крак?

— За твое сведение, „Чесна“-та не се управлява с крака. Изискват се ръце и мозък. И компютър.

— Точно така — съгласи се Мак.

— Здравей, Пру. — Али прегърна Пру, а сервитьорите забързаха да донесат още столове.

— Трябва да се уверим, че сте настанени удобно — каза им Мак. — Не мисля, че ще танцувате на Нова година.

Хората, запътили се да празнуват, се обърнаха и ги изгледаха втренчено.

— Това е Али Рей! — възкликна някой. — Филмовата звезда… Али Рей! Вижте колко красива е още…

— Ще каже човек, че съм се оттеглила от киното преди десетилетия, а не само преди две години — каза Али. Държеше се като палава тийнейджърка.

— Изглеждаш прекрасно тази вечер. — Рон взе ръката й в своите. — Винаги си изглеждала прекрасно. И винаги ще е така.

Тя му се усмихна. Светлата й къса пола от сатен беше с дължина двайсет и пет сантиметра над коляното, за да има място за гипса, който стягаше десния й крак.

— Знам, знам, много е къса — каза, уловила погледа на Мак. — Не се тревожи, облякла съм и нещо друго отдолу.

— Но какво? — прошепна Пру. — Как може нещо да влезе под тази стегната гипсова превръзка?

— Прашки — прошепна Али в отговор. — Трябва просто да стиснеш зъби и да дърпаш като луд.

— О! Прашки. — Пру научаваше много в последните дни.

— Между другото, изглеждаш страхотно — каза Али, удивена от факта, че Пру продължаваше да се изчервява при всеки комплимент.

— О, познаваш ли Еди Йохансен? — Пру изведнъж се сети за учтивите си обноски.

Еди бе бутнал стола си на една страна, защото се чувстваше като натрапник сред тези стари приятели. Стисна им ръцете и каза, че ще си върви, но преди това им пожела приятно посрещане на Новата година.

— Седни, Еди — каза Мак. — Не сме свършили.

— С какво? — Тъмните очи на Рон бяха нащрек, като че ли се оглеждаше за бедите, които винаги съпровождаха Мак.

— Еди е обект на изнудване — каза Мак. — Трябва да се справим с проблема.

— Обзалагам се, че е Кити Рат — каза Али и намести на раменете си леката черна блуза от шифон.

— Секси — прошепна Рон и тя се засмя.

— Откъде знаеш? — запита Еди.

Тя сви рамене.

— Трябва само да я погледнеш. Малките й очички са като снаряди с топлинно насочване; тя е хищник, търси жива плът. Жертва или неудачник.

— Е, намери. — В гласа на Еди се долавяше горчивина.

— Казах на Еди, че тя е евтина к… — каза Пру, без да произнесе последната дума, с което ги накара да се засмеят.

Рон помоли сервитьора да донесе бутилка шампанско. И погледна часовника си.

— Все пак, навечерието на Нова година е — каза. — Ще настъпи след два часа, но мисля, че вече е време за празнуване.

Пру хвърли многозначителен поглед на Али.

— На някои места по света вече е Нова година, нали знаеш. Това има ли значение?

— Тревожа се до смърт — прошепна Али в отговор. — Какво ще правим?

— Да кажем на Мак — предложи Пру. — О, Али, моля те, нека му кажем.

— Е, свършихте ли разговора по работа? — Рон запита Еди. — Можем ли вече да вдигнем чаши за наздравица?

Мак кимна на Еди.

— Да пием. Всичко ще бъде наред. Ще се погрижим и за нея, и за съдружника й. Между другото, даването на наркотици е федерално престъпление. Както и изнудването. Имай ми доверие.

Напълниха чашите с шампанско, донесоха им чинии с ордьоври, характерни за Чехия — пушено говеждо, малки хапки от свинско месо със sauerktaut, наденички, плато от сирена, ядки, фурми и сладки розови пържени картофи от областта Реймс, откъдето беше и шампанското.

Вдигнаха тост, след което Мак, на когото бяха дотегнали вече разговорите по работа, запита:

— Добре. Къде е Съни?

В последвалата тишина, звънна телефонът му. Той нададе стон и отговори:

— Да, инспекторе?

— Циганката — каза инспекторът. — Изпратих хора от местната полиция да я проверят. Намери ли са я, седнала във фотьойла с котка в скута и малка дупчица от куршум в челото. Много малка и много чиста дупчица. Само дето задната част на главата й липсвала.

— Кажи ми, че е стреляно с „Черна роза“ — каза Мак. — РМ-9.

— Произведен в Уорчестър, Масачузетс. Като гледам снимките от местопрестъплението на компютъра си, съм готов да се обзаложа.

— Аз също. И, инспекторе, мисля, че трябва да изпратиш хора от местната полиция да разпитат Шарън Барнс от модната агенция „Барнс“. Готов съм да заложа всичко, което имам, че е била тя. Опитай се още да намериш Маха Мондрагон. Двете работят заедно.

Затвори телефона и го загледа втренчено, като хипнотизиран. Сърцето го болеше за малкото сиво мишле, циганката, която имаше само котето, преди да приеме смъртта. Онова, което изпитваше, не бе мъка — не я познаваше нито достатъчно добре, нито достатъчно дълго. Бе просто болка по една изгубена душа.

— Какво има? — запита Али и протегна загрижено ръка към него. — За Съни ли се отнася?

Мак я погледна тъжно.

— Не и този път. — Заслушаха мълчаливо, докато той им разказваше историята на циганката.

После Али каза:

— Знаеш, разбира се, че това не е вярно. Сигурна съм. Не си забелязал да е склонна към самоубийство, когато си се срещнал с нея, а освен това, обикновено мъжете си пускат куршум в главата. Жените се гримират и вземат хапчета — държат да са красиви дори в смъртта си.

— Суета — каза Пру изумена.

Али сви рамене.

— Не се подигравам със смъртта. Само обяснявам, че жени като нея не се застрелват.

— И тя не го е направила. Не е намерен пистолет. Само труп.

— О! — каза Пру ужасена.

— И нещо повече — каза Мак и погали Тесоро, като че ли така щеше да се почувства по-близо до Съни. — Мисля, че знам кой и защо го е направил.

Рон каза:

— Ще ни кажеш ли?

Мак поклати глава.

— Още не. Имам нужда от неопровержими доказателства или свидетели. Засега това е само теория. И не разполагам с цялата история.

Около тях хората продължаваха да празнуват. Мак каза:

— Е, не мислите ли, че е време всички вие да ми кажете къде е Съни?

Али и Пру се спогледаха.

— Да — отговориха в хор. — Тя е в Мумбай.