Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (48)

Глава 47

Еди се върна рано от Хамбург. Взе душ, за да отмие умората от пътуването, облече спортни панталони и кашмирен пуловер с V-образно деколте. Без да се погледне в огледалото, вчеса назад все още мократа си коса, която бе достатъчно дълга да легне гладко в основата на тила му. Нямаше съмнение, че Еди бе привлекателен мъж. Той не мислеше често за външния си вид. След разпадането на брака му с Юта и нейното отчуждаване, той бе имал завоевания и приятни развлечения, но нито една не бе успяла да събуди чувствата му като Съни.

Тя не му се бе обадила в отговор и той предполагаше, че всичко е приключило още преди да започне. Това не го спираше да се надява, че ще я види в бара и дори, че ще успее да говори с нея, но когато отиде там, всички вече се разотиваха. Бяха останали само няколко двойки и групички, които разговаряха за бизнес. Беше все още рано и в бара бе тихо. Видя червенокосата, чието име не можеше да си спомни, седнала до бара. Тя му махна с ръка. Видя я да се обръща към бармана, да поръчва нещо. После тя отново му махна и наклони глава — жест, който вероятно означаваше молба.

Еди се поколеба, тъй като искаше да я избегне. Това даде на Кити достатъчно време да пусне малкото хапче във водката с лед, която вече му бе поръчала. „Хапчето на изнасилването“, както бе известно, защото жертвата бе замаяна само след няколко минути. Знаеше, че Еди щеше да бъде като глина в ръцете й. Щеше да се чувства слаб и много пиян. Щеше да му е трудно да мисли свързано и дори да се движи и да говори. Лекарството бе също така и опасно, рязкото спадане на кръвното налягане можеше да причини внезапна смърт. Кити изхвърли тази мисъл от главата си. Хапчето бе идеално за целите й. Пуснато в алкохолна напитка, то винаги вършеше работа — правеше мехурчета за секунда, после се стопяваше напълно, не оставяше никакъв вкус или мирис.

Кити почти бе изгубила надежда, когато Еди влезе. Тя желаеше точно това, тъй като капанът й вече бе заложен. Тази вечер тя бе готова за действие. Кити бе професионалистка; знаеше съвсем точно какво да направи.

Плъзна се на пода и отиде при Еди. Копринената рокля прилепваше към пълните й бедра и се развяваше приятно при коленете. Постави длан на ръката му над лакътя.

— Изглеждаш като мъж, който има нужда от жена като мен — каза тихо. — Хайде, Еди, поседи с мен. Да поговорим.

Уморен, тъжен, отегчен от живота и уязвим, Еди седна с нея пред бара.

— По работа ли беше? — запита тя и поръча трета бира и трети „Ред Бул“ за себе си.

Кити знаеше, че пие прекалено много, но се кълнеше, че алкохолът никога няма друго влияние над нея, освен че й развързва езика. Което пък караше Джими да побеснява от гняв, защото бе опасно да говори прекалено много. Но това нямаше значение тази вечер. Кити знаеше прекрасно какво прави, а безкрайните напитки „Ред Бул“ й осигуряваха кофеина, който караше адреналина да препуска бясно във вените й. Смесен с бирата, която бе любимата й напитка, той я опияняваше и дори я екзалтираше. Еди отпи от водката и Кити се усмихна, без да откъсва поглед от него.

— Бях в Хамбург — каза Еди.

Червенокосата отново бе поставила длан върху ръката му. Той я гледаше с неодобрение в началото, но после сви рамене. Жената само бе мила с него. Улови погледа й за секунда, после тя отмести скромно очи.

— Хамбург — каза толкова тихо, че той трябваше да се наведе, за да долови думите й. — Това е един много секси град, познавам го добре. Има клубове, където ще се погрижат за всичките ти сексуални нужди. — Вдигна очи и отново срещна погледа му. — Ще удовлетворят всичките ти желания — каза тихо.

Изведнъж лицето й се превърна в единствен фокус за погледа му. Гледа я дълго, преди да успее да отмести очи. Той като че ли отпиваше от водката прекалено бързо, а виждаше, че и Кити пие бирата си така, сякаш е безобидна „Кока Кола“.

Той каза:

— Аз не посещавам сексклубове.

— Но, Еди, не знаеш какво пропускаш! Обожавам да ходя в сексклубове. Харесва ми да ме ухажват мъже, които не познавам, да ме докосват…

Еди не можеше да повярва на ушите си. Не знаеше как въобще се е забъркал в подобен разговор, нито какво правеше в бара. Осъзнаваше, че трябва да си тръгне, но нямаше воля. Позволи й да поръча по още едно питие.

— Това е само половината забавление — каза Кити, потупа огненочервената си коса и отпи поредната глътка направо от бутилката, както обичаше да пие бирата си. — Но защо ние двамата с теб говорим за секс, Еди, когато съм готова да се обзаложа, че всъщност имаш нужда от храна? — Загледа как Еди вдига чашата си и пресушава втората си водка. Ръката му трепереше.

— Знаеш ли какво — каза тя с онзи настоятелен шепот и притисна дланта си към гърдите му. — Да отидем у дома. Ще ти приготвя домашна храна. Обзалагам се, че не ме мислиш за добра готвачка. Нали? Но приготвям най-вкусните кюфтета, които някога си опитвал дори в Швеция. Ще пуснем музика, ще пием вино и ти гарантирам, че скоро отново ще се почувстваш добре.

В момента Еди усещаше единствено умора. Искаше да стане и да си тръгне, но краката не му се подчиняваха.

Кити хвърли няколко евро върху барплота. Трябваше да действа бързо. Прегърна Еди и обви ръката му през кръста си. Излязоха заедно от бара.

Барманът ги проследи с поглед. Той се запита какво става, но после реши, че не иска да знае.