Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (36)

Глава 35

Съни бе облякла дънки, бяла тениска и червена жилетка, която подхождаше на дневното й червило, а на краката й бяха удобните ботуши от овнешка кожа. Беше сложила, също така, средни по големина диамантени обеци на ушите си — беше си ги купила преди години — а на ръката й се виждаше часовник „Картие“ с каишка от крокодилска кожа. Не носеше пръстени, нито някакви други бижута. Тесоро беше с нея, но я следваше неохотно.

„Семпъл, но добър вкус“, помисли си Кити, вдигна ръка и докосна собствените си обеци „Диор“, след което огледа със завист Съни от главата до петите и се запита защо тя самата никога не успява да постигне такъв външен вид. В роклята от жарсе с щампи на цветя и обувките „Луботен“, тя се чувстваше облечена съвсем неподходящо. Махна с ръка на Съни и й се усмихна, при което предните й зъби проблеснаха.

Съни я целуна по двете бузи и остави Тесоро на стола между тях.

Очите на Кити бяха пълни с престорено възхищение.

— Красива си — прошепна. — Съвършена.

— Не знам дали е така — отвърна Съни смутена. — Просто облякох каквото ми попадна подръка.

— Но ти си винаги съвършена — отбеляза Кити с очи, в които блестеше и нещо различно от възхищение. Омраза може би?

— Всъщност — каза Съни нервно, — не мога да се опиша като съвършена, прекрасна, красива или с някое друго подобно прилагателно. Непрекъснато се събуждам нощем, страхувам се. Не знам от какво, може би просто от мрака. Тази сутрин станах в пет и трийсет. Изведох Тесоро на разходка и закусих в малък кафе-бар близо до мястото на престъплението.

— Мястото на престъплението? — Кити очевидно бе забравила за събитията от миналата нощ. Извика сервитьора и поръча кафе със сметана за Съни и „Ред Бул“ за себе си. — О, имаш предвид кражбата на бижутата?

— Не. Убийството.

Кити отпиваше направо от кутийката.

— И убийства стават на този свят — каза и сви безразлично рамене. — Макар не и тук обикновено. Обзалагам се, че ако беше в Ню Йорк, нямаше дори да го забележиш.

— Е, обаче не съм в Ню Йорк и го забелязвам. — Съни бе обидена от безразличието на Кити. — Особено след като се е случило съвсем наблизо и докато сме били в бара и сме пиели шампанско.

— С Еди Йохансен, имаш предвид. — Кити отпи поредната глътка от „Ред Бул“-а и деликатно избърса устните си с книжната салфетка, на която с тъмносини букви беше отпечатано името на хотела.

Съни въздъхна.

— Съжалявам за случилото се.

— За какво има да съжаляваш? — Кити сви рамене. — Любовникът ти дойде да те търси, намери те и ти тръгна с него. Между другото, срещнах Мак преди малко — тук, на терасата. Надявам се, че нямаш нищо против, Съни, но си позволих да му кажа, че съм ти приятелка. Казах още, че разбирам и че бих направила всичко, за да помогна.

Ядосана, Съни сложи чашката върху чинийката толкова силно, че заплаши да я счупи, а малката позлатена лъжичка се разтресе. Тесоро излая нервно.

— Какво си направила?

Кити вдигна ръце. Изглеждаше шокирана.

— Нещо грешно ли съм направила? О, Съни, съжалявам. Исках само да помогна. Все пак, ти остави Еди да стои объркан в бара, с всички погледи, втренчени в него, и тръгна с Мак. Беше ясно за всички, че сте влюбени и че ти просто си зарязала горкия Еди.

— Чух, че си побързала да му предложиш утеха.

— А кой друг щеше да събере парчетата от счупеното? Бедният, изглеждаше съкрушен, освен че бе силно смутен.

Съни наведе глава. Кити само се бе опитала да поправи стореното от нея.

— Съжалявам — каза отново, наведе се през Тесоро и хвана ръката на Кити. — Знам, че само си се опитала да помогнеш и че се държах лошо, но ми се струваше, че всичко е сън…

— Е, люби ли се с Мак снощи? — запита Кити и показа хищническата си усмивка.

Тесоро скочи и я ухапа по китката.

— О, виж! — извика тя. — Кърви!

Съни й подаде салфетки да попие двете миниатюрни капки кръв, показали се там, където се бяха забили зъбите на Тесоро.

— Лошо куче — укори я Съни, но всъщност мислеше, че Кити го заслужава.

— Съкрушена съм, задето мислиш, че съм постъпила неправилно — каза Кити и вдигна поглед изпод полуспуснатите си клепачи, а от очите й потекоха сълзи. — Знаеш, че бих направила всичко, за да ти помогна, Съни. А също и на Еди.

— И какво каза Еди? След като си тръгнах?

Сините очи на Кити загледаха студено.

— Не трябва да ти кажа всъщност. Не и сега, когато се върна при Мак.

Права беше. Съни знаеше, че трябва да отиде и да се извини на Еди, да му каже, че съжалява и да продължат оттам нататък. Мили боже, какво мислеше тя — да продължат оттам нататък… Да не би да беше полудяла?

От хотела излезе Маха и мина покрай терасата на път към очакващата я кола. Бързият й поглед обходи Кити Рат, седнала до Съни. Без да им обърне никакво внимание, влезе в колата и потегли.

Кити дори не я забеляза, защото след нея от хотела излезе известната Али Рей. А с нея беше дебела жена, облечена в зелена плисирана пола, зелена блуза и сив кашмирен шал. Кити реши, че вероятно е личната помощничка на Али и следователно е човек без значение. И веднага я изличи от съзнанието си.

— Цял ден заедно в обиколка на магазините… — каза Кити с копнеж. — Прекрасно, наистина. Както направихме и ние двете, Съни. Нима бе само вчера?

Естествено, Съни, завладяна от чувство на вина, я покани да се присъедини към тях. Макар че единственото, което искаше, бе да бъде сама с Али, която да й помогне да подреди любовния си живот. А сега на Али щеше да се наложи да се справи не само със Съни и с Пру, но и с Кити.