Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (33)

Глава 32

След завръщането на Кити от клуба, двамата с партньора й Джими бяха прекарали остатъка от нощта в разговори не само за Еди, но и за Мак Райли.

Проучването в Интернет им бе разкрило доста неща за световноизвестния детектив. Двамата с Джими бяха обсъждали как присъствието на Мак може да повлияе на плановете им за изнудване, и бяха решили, че трябва да намерят начин да го контролират. И сега Кити действаше в съответствие с новия план. Също като Еди, и Мак Райли бе уязвим. Приятелката му го беше изоставила. И той бе мъж, нуждаещ се от утеха, а кой би могъл да му я даде, ако не Кити — специалистът в тази област. Детективите не бяха имунизирани срещу женския сексапил, нито срещу обещанията за страхотен секс, нито към изнудване. Кити знаеше, че Съни щеше завинаги да се откаже от Мак, ако научеше, че е бил в леглото с нея.

Мозъкът на Кити беше болен, но тя бе умна като който и да е детектив; и до този момент бе доказала, че това е вярно. С изключение на краткото й пребиваване в испански затвор по обвинение в изнудване, но онова бе дребна работа, отдавна забравена при това. Поне от нея.

Освен всичко друго, Кити усещаше вълнение от предстоящото „похищение“ на годеника на Съни. Нейният живот бе на светлинни години далеч от живота на жени като Съни или Али Рей. Красиви жени, които притежават чар и талант и са използвали мозъка си, за да се издигнат до сегашното си положение. Жени, които живеят пълноценно. Реални жени, докато тя имаше само фасада и можеше да предложи толкова малко, че бе готова да го даде безплатно. „Чест“ бе качество, което Кити никога не беше притежавала и към което дори не се стремеше.

 

 

Кити видя Мак, преди той да я е забелязал. Помисли си, че наистина е много привлекателен. Щастлива беше Съни, защото можеше да има всички мъже. Всички те се поддаваха на чара й, макар Кити да бе сигурна, че Съни е глупава — толкова глупава, че дори не можеше да види какво става пред очите й. Той отиде до масата, където тя седеше с чашка кафе пред себе си. Беше все още само 09:45 сутринта и с изключение на няколкото ранни клиенти, облечени в морскосини пуловери, наслаждаващи се на обилна закуска, наоколо се виждаха съвсем малко хора.

Кити се бе облякла изключително грижливо тази сутрин. Бе избрала рокля на цветя с деколте във формата на буквата V, което стигаше едва ли не до кръста й, и скромна бяла камизола отдолу. Бе втрила в кожата си лосион за изкуствен тен и бедрата й имаха златист отблясък. Беше обула скъпоценните си обувки с марката на „Луботен“, разбира се, и носеше черна найлонова чанта „Прада“, като много внимаваше триъгълната й емблема да се забелязва. На ушите й се поклащаха обеците „Диор“. Изненадващо, бе прибрала косата си на две опашки, които стърчаха като миниатюрни червени ракети зад ушите й, бе тупирала бретона над очите си и вярваше, че така изглежда много по-млада и по-сладка.

Усмивката, с която посрещна Мак, както и деликатното махване с ръка, бяха толкова сладки и открити, колкото тя въобще можеше да постигне.

— Мис Рат? — Погледът на Мак я обгърна и веднага я прецени.

— Да, това съм аз. И така се радвам да се запозная с вас, мистър Райли. Мак, както ви нарича Съни.

Мак не каза нищо.

— Моля! — Тя отново махна деликатно с ръка, посочвайки стола до себе си. — Няма ли да седнеш, Мак? Ето тук, до мен, за да можем да се радваме на уединение.

— Не мога да се сетя за нито една причина да търсим уединение.

— О, но нали разбираш, аз познавам Съни. — Кити отново потупа седалката на стола. — Моля те, Мак — каза и в гласа й се долови малко по-настоятелна нотка. — Съни ми каза, че си толкова мил. Добър човек, какъвто и сама мога да видя, че си. Няма ли да бъдеш мил с мен сега и да ме поглезиш поне малко? Кой знае, може дори да станем приятели…

Любопитен какво има да му каже тя за Съни, Мак седна. Кити махна с ръка на сервитьора и поръча еспресо.

— Нека бъдат две — добави. — Бих изпила още едно. — Хвърли кос поглед на Мак и забеляза, че той я гледа.

— Защо не ми кажеш онова, което знаеш? — Той погледна многозначително часовника си. — Имам среща.

— Обзалагам се, че не е със Съни — каза Кити и зачака реакцията му. Той не отговори. — Ти си много привлекателен мъж — добави тихо. — Макар да съм сигурна, че не съм първата жена, която ти го казва.

Мак въздъхна, ядосан и отегчен. Нямаше време за тази непозната жена, която задържаше вниманието му само с това, че познаваше Съни или поне така твърдеше. А Мак бе уязвим и искаше да знае какво е споделила с нея Съни и дали случайно не е казала, че все още го обича.

Донесоха кафето им в тъмнозелени чашки с позлатени лъжички. То бе толкова гъсто и силно, че образуваше гъста пяна на повърхността. Кити изсипа две пакетчета захар в нейното и започна замислено да го разбърква. Мак не обръщаше внимание на неговото. Не искаше да бъде тук и да пие кафе с тази жена в десет часа сутринта. Нито по някое друго време.

— Съни ми каза, че те е напуснала — каза Кити най-после. — Разбирам колко силно трябва да си наранен. Сега, след като те срещнах, се питам как е могла да го стори. Как е възможно тя да не те иска? Ти си толкова привлекателен! Знам всичко за теб — добави и постави леко длан на коляното на Мак. — Всъщност искам да кажа, ти си толкова сексуален, Мак. Знаеш ли какво? Ти и аз сме от една порода. Разбира се, Съни сподели с мен за това твое качество. „Много е добър в леглото“, каза Съни. Каза още, че си всичко, което тя някога е искала. С изключение на това, че не искаш да се ожениш за нея. Сега, като те гледам, се питам защо въобще би искал да се ожениш, след като можеш да имаш точно каквото искаш, и то без онази глупава хартийка и претенциозната халка.

Шокиран, Мак се запита възможно ли бе Съни наистина да е говорила за него и за толкова лични неща. Погледна в змийските очи на Кити Рат. Наистина ли Съни бе допуснала тази жена в личния им живот?

Нещо в погледа на Мак накара Кити да побърза да отдръпне ръката си. Веднага разбра, че Мак я е видял точно такава, каквато бе — проститутка от малко предградие, опитваща се да постигне нещо с фалшив чар. Това я накара да изпита силен гняв.

— Разбира се, Съни ми разказа и за Еди. — Кити, така да се каже, заби ножа дълбоко в раната и го завъртя. — Имам предвид Еди Йохансен — добави и вдигна поглед. — Мъжът, когото е срещнала в самолета и който й е запазил стая в този хотел. И дойде тук, за да бъде с нея. — Тя разбърка неразтопената захар на дъното на чашата си.

Мак се изправи. Кити му се усмихна.

— Повярвай, аз съм на твоя страна — каза, изпълнена с тревога. Дали не бе отишла твърде далеч? — Ще направя всичко, което мога, за да бъдете отново заедно. Ще говоря със Съни и ще й кажа колко много я обичаш.

Мак я прекъсна.

— Нека те запитам нещо, мис Рат. Откъде знаеш колко много обичам Съни?

Ококорила невинно очи, Кити каза:

— О, но Съни споделя всичко с мен.

Без да каже и дума повече, Мак се обърна и я остави да седи там.

Тя го гледаше как се отдалечава с пъргава походка, която гарантираше, че тялото, което се криеше под дънките и коженото яке, е в добра форма. Една жена би трябвало да е готова на всичко, за да задържи такъв мъж. Този път завистта, а не само желанието за изнудване, бе нейният мотив да открадне мъжа на другата жена.