Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (25)

Глава 24

В своя огромен и слънчев апартамент, Али търпеливо чакаше Пру да излезе от банята. За пореден път хвърли поглед на часовника си и закрачи напред-назад, като мислено благодареше на управителя, че й бе дал апартамента, защото, ако двете бяха настанени заедно в двойна стая, може би щеше да й е трудно да понесе ситуацията. Фактът, че апартаментът имаше две бани, беше може би най-доброто му качество, защото Пру беше в своята поне от час и се наслаждаваше на топлата вана. След това Али чу шума от сешоара й, от време на време прекъсван от ругатните, които приятелката й сипеше върху съпруга си. Чието име, както бе научила, бе Байрон.

— Като господаря — бе казала Пру на Али.

— Искаш да кажеш, нашия господар Господа? — запита Али изумена.

— Не, лорд Байрон, поетът, глупачето ми. — Въпреки ругатните и нещастието си, Пру се засмя и лицето й веднага стана весело и дяволито — такова, каквото Али го помнеше от гимназията. — Забравила си часовете по литература, а? — добави Пру. — Поетите романтици. Ха! И без това не знаехме кой знае колко!

Али реши, че последната забележка се отнася не до материала по литература, а до въздействието, което въпросните поети романтици щяха да имат по-късно над живота им.

— Започнах да вярвам в романтиката — каза тя на Пру, която още веднъж възкликна: „Ха!“ и се скри в банята. Това бе преди час.

Али се тревожеше за Пру, но тревогата й за Съни бе по-голяма. В момента искаше единствено да даде „Амбиен“^[1] на Пру и да я сложи да си легне, а после да се обади на Съни. Имаше нужда да знае, че приятелката й е добре, и да научи какво точно се е случило между нея и Мак тази вечер. Да не говорим как умираше от желание да узнае какво бе станало, че да принуди Съни да предприеме драстичната стъпка да го напусне.

Умът й бе достатъчно зает и не се бе сетила за Рон, докато мобилният й телефон не звънна.

— О, ти ли си? — възкликна, след като Рон бе казал: „Здравей, как са нещата при теб?“.

— Е, извини ме — каза Рон. — Реших, че ще е добре да ти се обадя и да ти кажа, че ми липсваш. И че ти може би ще ми отвърнеш със същото.

— Здравей, скъпи, липсваш ми.

В гласа на Али се долавяше весела нотка, която накара Рон да се засмее.

— И аз така си мислех, по дяволите — каза той. В неговия глас се долавяха усмивка и топлина.

— Не използвай такива думи пред мен, моля те — каза Али студено.

— Хей, като че ли си спомням, че обичаше ругатните ми. В други, специални времена, разбира се.

Али се засмя и каза:

— О, млъкни, Рон, имам проблеми тук. Нищо не се развива според желанията ми.

— Хм, ето, че отново си моята разглезена филмова звезда — каза Рон с любов.

— Пру е в банята вече от цяла вечност. Знам, че не се е удавила, защото я чувам. Чувам и ругатните, които сипе по съпруга си, но тъй като той й е изневерил, нямам нищо против.

— По-добре да запомня, че трябва да внимавам — каза Рон Перин замислено.

— Освен това, видях Съни да излиза от хотела с Мак. Всъщност видях го да идва и станах свидетел на горещата сцена между тях в бара на хотела. Нямаше да повярваш на очите си! Съни беше с друг мъж и когато Мак влезе и й подаде ръка, тя просто стана и тръгна с него, без да се сбогува с другия и дори без да вземе чантата си.

— Исусе! — бе коментарът на Рон.

— Мислех, че са влезли в асансьора, за да отидат в стаята й — или в неговата — но тя неочаквано излезе малко преди затварянето на вратите и изхвръкна навън.

— И той я е последвал, разбира се.

— Естествено! Оттогава не съм ги виждала, но знам, че ако е все още навън, тя сигурно умира от студ. Декемврийските нощи са хладни в Монте Карло.

— Искаш ли да дойда при теб?

— Какво?

— Да дойда при теб, да ти помогна да се справиш с романтичните връзки на другите и така нататък…

— Мисля, че вече причини достатъчно неприятности — засмя се Али. — О, Рони, рицарю мой в блестящи доспехи, винаги готов да спаси дамите. Сега вече знам, че те обичам, макар и да си странен.

— Сега, скъпа, знаеш, че всичко в миналото е било грешка.

Али поклати глава.

— Лъжец!

— Е, почти грешка. Би могло да се случи на всекиго. Леко плъзване на перото на счетоводителя. Избягването на данъците е винаги по вина на счетоводителя.

— Готова съм да се обзаложа — каза Али с усмивка. — И винаги големите клечки са тези, които плащат цената.

Въздишката на Рон я накара да се засмее. Тя каза:

— Не, няма нужда от присъствието ти тук, поне не още. А аз трябва да тръгвам, защото най-после една от дамите, която е в силен стрес на този етап от живота си, излезе от банята розова като разцъфтял божур.

— По-добре е да се погрижиш за това утре — каза Рон. — Този кафтан никак не й подхожда.

— Имам намерение да го направя, повярвай. Междувременно, имам работа. Ще говорим отново утре, Рони Перин.

— Да, утре — каза той. — Лавли ти изпраща голяма целувка. — Лавли бе за тях като дете.

— Целуни я от мен. — Али изключи мобилния си телефон и се обърна да изгледа Пру, която бе облякла обикновени памучни пижами, които сякаш бе взела от пансион за момчета. Твърдата й коса бе завързана на конска опашка с гумена ластична, а лицето й блестеше като прословутата ябълка от приказката за Снежанка. Али знаеше, че трябва да свърши доста работа, ако иска да превърне тази жена в желана красавица с малко повече вкус към дрехите.

Пру се отпусна на ръба на огромното легло и автоматично протегна ръка към шоколада, оставен на възглавницата.

— О, Пру, кога ще се научиш?! Не трябва да го изядеш само защото ти е подръка. — Али грабна шоколада от ръцете й, прибра и този, който бе върху нейното легло, после отиде до мини бара и извади всички опаковки с ядки и бонбони, както и подсладените напитки.

— Ще пиеш само вода — каза и се обади на румсървис, за да дойдат и приберат всичките тези изкушения.

Пру качи крака на леглото и дръпна завивките до брадичката си.

— Съжалявам — каза едва чуто. — Просто навик, предполагам.

— Всичко е наред. Ще говорим за това утре. И, между другото, утре ще ти купим нови обувки.

Подаде на Пру чаша вода и я загледа как преглъща бялото хапче, което й обещаваше пълноценен сън, без мисли и сънища за неверния съпруг и другата жена.

— Защо обувки?

— Защото имаш страхотни крака и красиви стъпала. Жената трябва винаги да подчертава красивото в себе си.

— Иска ми се най-добрата моя част да бяха гърдите ми. — Пру сведе мрачен поглед към едрата си пазва.

— Добрата форма на гърдите може да се постигне със загуба на тегло и упражнения. Имаш прекалено много тлъстини, Пру Хилсън. Помня те от гимназията, тогава имаше прекрасни гърди. Страхотни дори — мисля, че така се говореше.

— Теди Мастърс ли ти каза това?

Теди Мастърс бе любовта й от гимназията и, разбира се, играч в отбора шампион по американски футбол с всичките привилегии и успех пред красивите момичета.

— Дяволски си права. Да, Теди ми каза това. — Али кръстоса пръсти зад гърба си. Нейната игра се казваше окуражаване и тя се надяваше господ да й прости лъжата.

— Представи си. Теди Мастърс. — Пру се излегна под завивките. Очите й вече се затваряха от изтощение, насъбралите се чувства и хапчето за сън.

Али видя лицето й да се отпуска, освободено от напрежението на стреса, болката и гнева. Някъде в тази дебела жена, нуждаеща се от помощ, се криеше изгубеното малко момиченце. И Али щеше да го открие. Но сега бе време за Съни.