Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (22)

Глава 21

Али затича след тях. Пру, която я гледаше, си помисли, че е гъвкава и бърза като хрътка. И великолепна красавица, дори в тези обикновени дрехи, без скъпи бижута — небрежен стил, който не провокираше мъжкото внимание. Али Рей, жената, бе същото момиче, което беше и в гимназията — скромна, непретенциозна и почти напълно несъзнаваща добрия си външен вид. Докато Пру, разбира се, сега беше дебела и непривлекателна жена, прехвърлила четирийсетте, облечена в ужасен червен кафтан и наметнала много скъпия сив кашмирен шал на Али, в който би могло да се повие бебе — ако Пру имаше такова, разбира се. Което нямаше да се случи никога.

Въздишката й бе така тежка и силна, че би могла да издуха от леглото грешния й съпруг, заедно с любовницата му. Всичко, което Пру знаеше, бе, че двамата са колеги и работят в един и същи офис. Така и се били срещнали. Цялата тази ситуация попадаше напълно в категорията на клишетата. Нима съпрузите не казваха винаги, че любовницата им е колежка, съседка или най-добрата приятелка на съпругата им? Сега Пру вече добре знаеше, че това винаги е истина. Близост, възможност, фактът, че другият е на разположение. „Хайде да го направим“, си казваха двамата в подобен случай. И си обещаваха, че това ще остане без последици. Но ето, че сега имаше последици. Една от тях беше, че Пру изпадна в депресия и не знаеше как да излезе от нея.

Във фоайето, полускрита зад цветарския кът, оформен върху голямата кръгла маса, Али видя Съни в прегръдките на Мак малко преди вратите на асансьора да се затворят. После, внезапно, Съни се втурна навън, а Мак забърза след нея.

Али стискаше палци, но в момента не можеше да помогне с нищо. Щеше да се обади на Съни по-късно, да й каже, че са пристигнали по-рано от очакваното, че я е видяла с Мак, и да я помоли да й се обади и да й каже какво е развитието на нещата.

А междувременно бе по-добре да се върне при Пру Хилсън, защото в противен случай имаше опасност тя да припадне. Ако въобще някоя жена някога бе имала нужда от помощ, то това беше Пру. Бе изгубила съпруга си — като причината беше без значение, но Али не вярваше, че вината е на Пру. Доколкото можеше да разбере (никога не бе срещала съпруга й, а бе виждала само снимката, която Пру продължаваше да носи в портмонето си, гледаше я така, сякаш беше свещеният граал, и докосваше нежно лицето му с пръсти, все още влюбена, както изглеждаше), съпругът й се бе оказал боклук. Доколкото можеше да се съди от образа на снимката, той бе арогантен и от онези мъже с винаги зачервени лица и тъмни слънчеви очила, че да не може никой да види изражението им, с усмивка на пълните устни, с ръка, поставена върху капака на тъмнозеления спортен „Ягуар“, за който Али бе готова да се обзаложи, че не задоволява суетата на собственика си, който най-вероятно мечтае да притежава „Бентли“.

— Хайде, Пру — каза, когато се върна в бара. — Да отидем да хапнем нещо. — И бързо забута Пру пред себе си, докато в същото време й разказваше каква сцена е видяла във фоайето.

 

 

Маха ги гледаше как се отдалечават.

— Това е Али Рей — каза тя и останалите обърнаха глави нататък.

Маха също мислеше за сцената, на която бе станала свидетел в бара. Чувствата между Съни и новопоявилия се мъж бяха ясно доловими. Еди Йохансен бе забравен напълно. Съни дори не се беше извинила, не се бе сбогувала с него и не му бе пожелала късмет. Но, човек никога не знае, може би не бе приключила с Йохансен; играта можеше и да продължи.

Маха се надяваше, че каквото и да стане, то няма да попречи на Съни да следва плана, който тя имаше за нея. Съни Алварес имаше нужда от нов живот и Маха знаеше съвсем точно как да й го осигури. Освен това, интересно, Кити Рат вече се бе нахвърлила на Еди.

Маха наблюдаваше как Кити го удостоява със същото съчувствие, което бе засвидетелствала и на Съни в нощта на първата им среща. Очите й, сини и твърди като стъкло, го гледаха тъжно. Покварата е форма на злото, а Маха усещаше инстинктивно, че Кити Рат е дълбоко и непоправимо покварена.

В бара изведнъж стана прекалено задушно, въздухът натежа от мириса на различните парфюми, нервите на голям брой хора се изостриха. А в момента, в който булката се бе втурнала в бара, въздухът бе затрептял и от едва сдържан гняв.

Но, в друго отношение, барът бе спокойно място, тъй като бе ограден от полицейски кордон заради обира в бижутерията.

— Защо не отидем в апартамента ми? — каза Маха на компанията си. — Ще поръчаме вечеря и ще поговорим още малко.

 

 

Еди се бе облегнал на бара и държеше питието си между двете си студени длани. Не бе осъзнал колко силни са чувствата му към Съни, докато тя не си бе тръгнала от него, без дори да погледне назад. Не бе поднесла и извинение. Не бе представила бившия си годеник. Не бе казала нещо от сорта на: „Изчакай ме тук, ще се върна“. Не бе дала никакво обещание. Но той все пак знаеше, че тя е привлечена от него също толкова силно, колкото той — от нея.

Сега той не знаеше какво да прави, освен да остане тук и да се надява, че тя ще се върне.

— Сигурно изпитваш гняв — каза жената, седнала до него. — Съни не трябваше да те оставя така.

Еди обърна глава към нея, после извърна поглед. Не отговори.

Като го гледаше, Кити знаеше съвсем точно с какво си има работа и още, че той е точно онова, което тя иска. Богат мъж. Мъж с минало; мъж, изпитващ мъките на новата любов и наскоро пламналата страст; мъж, чиято глава е замаяна от новите възможности; уязвим мъж.

— Аз съм приятелка на Съни — каза и изправи гръб. Оранжевата й къса права рокля се разтвори до средата на бедрото. Тя забеляза косия му поглед и се усмихна.

— Познавам Съни доста добре — добави, като говореше тихо. — Тя е емоционална и обикновено безотговорна в действията си. Искам да кажа, как може да те остави така? Сподели с мен, че от известно време сте заедно — достатъчно дълго, за да разбере, че имаш чувства към нея. О, не се тревожи — побърза да добави и постави нежно длан върху неговата. — Съни споделя всичко с мен. Но аз, разбира се, никога няма да го повторя пред друг.

Еди се запита какво ли е възможно да й е казала Съни.

Кити наведе глава и го изгледа престорено скромно изпод спуснатите си клепачи, усмивката й изразяваше съчувствие, както и очите й.

— Виж, защо не ми позволиш да те почерпя питие? И да ми разкажеш за проблемите си. Обещавам да те изслушам, а аз съм много добър слушател. — Направи знак на бармана и поръча „Ред Бул“ и чаша червено вино за себе си и втора чаша водка за него.

Сега на работа беше по-възрастният от двамата бармани — онзи с посребрената коса. Тя преднамерено избягваше погледа му, докато той оставяше питиетата пред тях. Той знаеше каква е тя всъщност и не му харесваше жени като Кити Рат да помрачават атмосферата в бара, където работеше.

А Еди не забеляза хапчето, което Кити ловко пусна в питието му. Обърна се и я погледна.

— Да пием за теб. — Кити вдигна чашата си за тост.

Той я гледаше втренчено, като че ли правеше опит да я види наистина: огненочервената коса, паднала ниско над сините й очи под подпухналите клепачи; млечнобелите бузи; грозно изпъкналите напред зъби; обеците от „Диор“; разголените пълни бедра. И, най-вече, съчувствието, което буквално струеше от нея. А точно в този момент Еди беше самотен и имаше нужда от утеха.

Кити му се усмихна дори още по-широко.

— А сега да пием за късмета — каза и вдигна отново чашата си. Този път той вдигна своята в отговор.

Изведнъж Еди почувства необходимост да говори, а Кити се оказа наистина добър слушател. Знаеше как да потупва един мъж по ръката, как да изрази съчувствие и в същото време ясно да му покаже, че го намира привлекателен.

Измина час, после — два. Те двамата бяха все още в бара, а Съни не се бе върнала.

— Не разбирам как е възможно тя да не те иска — каза Кити и прокара длан по ръката на Еди. — Ти си толкова привлекателен. Толкова… — Малките й, потайни сини очи му се усмихнаха. — Толкова секси.

Хапчето, което бе пуснала във водката му, започваше да действа. Еди я гледаше втренчено, хипнотизиран — точно така, както тя искаше.

— Повярвай ми, Еди Йохансен — прошепна тя. — Знам за какво говоря. Не знаеш какво пропускаш. Съни е обикновена жена. Има неща, които жена като мен може да направи и които ще те изненадат. Все пак, ние и двамата, ти и аз, обичаме секса, нали? Хайде, признай. Съни никога няма да направи онова, което аз мога.

Споменаването на името на Съни върна рязко Еди в реалността и го отдалечи от втренчения поглед на малките очички на Кити. Изправи се на несигурните си крака и се олюля.

— Трябва да тръгвам. — Чувстваше се много пиян, макар да бе изпил само две водки. — Благодаря ти за компанията, Кити. — Не знаеше какво друго да каже. — Беше много добра да изслушаш моите… моите…

— Твоите емоционални проблеми — каза Кити отново толкова тихо, че той трябваше да се наведе към нея, за да я чуе. После бързо тя го целуна — леко докосване на устните й до неговите, които бяха полуотворени — и бърза ласка с езика, така че да се чуди дали е усетил нещо или не. Такъв бе стилът на Кити. Тя бе професионалистка, познаваше работата си и знаеше как точно да играе играта.

— Ще се видим утре! — извика му, обърна се и тръгна към изхода. — Ще бъда тук. — Не добави: „Дори Съни да не е“, но знаеше, че Еди ще разбере посланието. В главата й се въртяха мисли за изнудване и бе готова да заложи и последния долар, че ще успее с Еди.