Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (14)

Глава 13

Този бе най-важният „случай“ в целия му живот и Мак Райли, супердетективът, беше озадачен и затруднен. Нямаше представа къде е Съни.

Току-що бе разговарял по телефона с очарователната майка на Съни, която се казваше Флора, беше хипи, носеше цветчета хибискус в русата си коса и общуваше с природата под луната на Санта Фе. Разхождаше се сред кактусите на пустинята, без да се страхува от койотите и гърмящите змии, които очевидно не я смятаха за заплаха и не я нападаха. И, разбира се, беше разговарял още с бащата на Съни, красивия мексиканец и собственик на ранчо, който, с гъстата си посребрена коса и добре поддържани мустаци, приличаше на латиноамерикански актьор от уестърн.

Двамата винаги бяха готови да помогнат на Съни и Мак, макар че се различаваха. Майка й беше като същество от друга планета, а баща й — земен и практичен. Разтревожиха се, когато Мак ги запита дали не знаят къде е дъщеря им.

— Искаш да кажеш, че не е с теб! — Флора бе изумена. — Тя ни каза, че ще отиде на някое специално място за Коледа. Каза още, че е тайна.

— Предположихме, че ще бъде с теб — изгърмя гласът на баща й.

— Разбира се, вие двамата сте се скарали за нещо. — Майка й винаги знаеше всичко.

— Може и така да се каже, макар че бе по-скоро разногласие, а не кавга.

Обикновено Мак не се опитваше да се измъкне с фалшиви извинения, но не искаше да ги тревожи и определено не искаше да им каже, че дъщеря им е изчезнала.

— Не се безпокойте — каза уверено. — Знам къде може да е. Ще ви се обадя по-късно.

— Побързай, чуваш ли? — Гласът на Флора криеше остра нотка. — Нека ти кажа нещо, Мак Райли, вие двамата със Съни сте прекалено хубава двойка, за да оставите връзката ви да се разруши. Да го знаете от мен — когато отношенията са толкова хармонични, никога не се отказвайте. Защото любовта си има своите закони и според тях човек никога няма да намери онова, което има в момента.

Мак остави телефона. В Малибу бе все още Коледа.

Вълните се блъскаха в скалите отвън, дъждът трополеше по прозореца и караше Пират да наостря любопитно уши. В камината колебливо гореше слаб огън, който не бе достатъчен да стопли стаята, още по-малко — да сгрее сърцето на Мак с коледна топлина.

Прегърна Пират, който се бе сгушил в него. И се запита къде ли бе отишла Съни. В някой спа център, може би? Но какво би могло да бъде по-потискащо от спа процедури по Коледа — време за празници, което Съни много обичаше. На Карибите? Тя не бе този тип жена, а имаше и толкова много други острови. В Париж, където двамата бяха толкова щастливи заедно само преди няколко месеца? Но Париж бе прекалено далеч, за да е просто място, където да избягаш. Щеше да е много по-лесно да е потеглила към Лас Вегас или към долината Напа. Обаче Съни нямаше приятели на нито едно от тези места, а имаше много добра приятелка във Франция.

Без дори да се замисли за деветчасовата разлика във времето, Мак вдигна слушалката и набра номера на Перин.

— Да? — В гласа на Рон се долавяше нотка на изтощение и Мак веднага се почувства виновен. — Трябваше да се досетя, че си ти. — После добави: — Какво те забави толкова, детективе?

— Искаш да кажеш, че Съни е там?

Рон въздъхна.

— Виж, не знам какво става между вас двамата. Знам само, че Съни е споделила с Али, че те е напуснала. Мак, да не би да има друга жена в живота ти? Добре, добре, добре, няма нужда да ми казваш защо, проклет идиот такъв. Какво не е наред с теб? Справяш се с работите на всички други, но не и със своите собствени. Имаш едно от най-красивите и добри момичета в света. И знаеш ли какво ще ти кажа, докато си на телефона, Мак Райли, ако не искаш да се ожениш за нея, просто й го кажи, не я измъчвай така. Ще ти кажа и още нещо, приятелю. Няма да й се наложи да чака дълго, някой друг ще я грабне и никога вече няма да я видиш.

Рон казваше истината. Мак прокара разсеяно длан през косата си, а в очите му се четеше единствено отчаяние. Пират, който бе до него, нададе тъжен вой.

— Съжалявам — каза Мак.

— Не ми казвай, че съжаляваш, глупчо! — изрева Рон. — Кажи го на нея.

— И как бих могъл? Дори не знам къде е.

Рон отново въздъхна.

— Добре. Не трябва да го правя, но в името на приятелството и заради всичко, което означаваш за мен и за Али, заради всичко, което си сторил за нас…

— Спасих живота и на двама ви — напомни му Мак, оказвайки му натиск.

— Включително и това, ще ти кажа. Съни се обади на Али. Преживява стрес. Тя е в хотел в Монте Карло. Али ще се срещне с нея там. С Али ще бъде и друга нейна приятелка от училище, която също е отчаяна и която наистина има нужда от помощ. И така те двете ще спасят не само Пру, но и Съни.

Рон му каза името на хотела, после добави:

— Заради добрите стари времена, искаш ли да ти изпратя частния си самолет?

— Благодаря за предложението, но вероятно ще успея да хвана полет на „Еър Франс“ още тази вечер. Никой не лети по Коледа.

— Помисли за горивото, което ми спестяваш — каза Рон с усмивка. — И чуй, приятелю, този път направи каквото трябва. Окей?