Линда Милър
Горещи страсти (6)

6.

Е, добре, може би не съм създадена за адвокат на защитата. И без това обмислях промяна в кариерата. Не бих имала нищо против да съм щатски полицай, например, или съдия.

Докато доктор Недъртън сядаше предпазливо на стола срещу бюрото ми, аз бързо обмислях няколко неща на различни нива: първо и най-важното, притеснявах се, че Ема е по същество все сама у дома. Да си представим, че Джеймс опита да се срещне с нея, докато не съм наоколо. Ами убиецът на Харви? Не бе изключено да ни наблюдава.

На по-земно ниво — умът ми действа винаги с половин дузина измерения — се чудех какво да забъркам за вечеря, което да е бързо, евтино и поне да минава за хранително. Имаше и още една насока на мислите ми: защо оставят развратници като Джъстин Недъртън да предписват лекарства и да държат скалпел…

Потиснах непреодолимото си желание да попитам за Силви Уайънд, която бе работила в бар Цици заедно с мен и Лорета. По настояване на Фреди Лорън — той й даде пари на заем, за да плати хонорара на Недъртън — тя увеличи бюста си и това се превърна в началото на нейния кошмар. Според Лорета, която чрез електронната поща поддържаше връзка е приятели от старата тайфа, младата жена е страдала ужасно от изтичане на силикон, инфекции и непрестанни болки, затова най-накрая, няколко месеца след операцията, я взели в болницата, където рухнала физически и емоционално. Приятелят й по онова време, момче на име Рок, бързо я зарязал, без дори да се сбогува. В клюкарската мрежа на киберпространството се говореше, че в живота му има нова жена, някаква с по-добри имплантанти.

Погледнах часовника си. Притесненията ми относно безопасността на Ема, както и моята собствена, не бяха намалели, но не можех да ги превърна в мания. Трябваше да се съсредоточа в работата си, колкото и неприятна да ми се струваше тя в момента.

Недъртън вдигна сребристите си вежди, бяха толкова гъсти, че ми се прииска да взема ножицата, и кръстоса крака. Очевидно бе забелязал колко съм разсеяна; тонът му стана рязък:

— Прекалено много време ли ви отнемам, госпожице…?

— Уестбрук — помогнах му и се опитах да се усмихна любезно; бях сигурна, че той вече знае коя съм, след като си е направил труда да поиска услугите ми. — Клер Уестбрук.

Мъжът засия, явно укротен и ме дари с благоволението си:

— Ще те наричам Клер тогава.

Предположението му, че аз исках той да използва малкото ми име ме раздразни, но не можех да направя нищо. Ако настоявах да се обръща към мен с госпожа Уестбрук, вероятно ще се оплаче на Джанет, а тя на свой ред ще направи живота ми възможно най-черен. Потърсих папката му и я отворих. Защо въобще учих право? Задавах си този въпрос не за първи път; може би щях да съм по-щастлива, ако бях завършила училище за козметички и фризьорки, поне щях да имам през повечето време ножица в ръце, за самозащита.

Недъртън нетърпеливо се прокашля.

Вдигнах очи. Усмивките бяха изчезнали — и неговата, и моята.

— Дори не е прочела документите ми — избухна той. — Осъзнавате ли, госпожице Уестбрук, че кариерата и репутацията ми са заложени на карта?

Въздъхнах безмълвно, но се въздържах да му напомня, че поемането на случая му от Джанет въобще на бе моя идея, а негова.

Отговорих тихо и, надявам се, спокойно:

— Доктор Недъртън, делото ви несъмнено е важно за тази фирма — ако не за мен самата. — Обаче, както вероятно знаете, господин Кред почина наскоро и всичко тук е доста объркано. Уверявам ви, че това е временно състояние. — Направих благоразумна пауза. — Вашето дело ми бе възложено следобед и не съм имала възможност да се запозная с фактите по случая.

Недъртън скръсти ръце и леко почервеня, вероятно от раздразнение, а не от някакви угризения.

— Фактите по случая са, че съм невинен по тези нелепи обвинения. — Мъжът замълча, после допълни леко неохотно:

— Чух за Кред. Много лошо.

Почувствах облекчение, че Недъртън не се престори, че тъгува за смъртта на Харви; пет пари не даваше, и аз знаех това. Добрият доктор се безпокоеше само как да спаси собствения си задник; от това, което знаех за него, нищо друго не бе от значение.

— Ако само ми дадете възможност да прегледам папката за няколко минути — казах аз премерено, — ще мога да обсъдя случая с вас много по-интелигентно.

Той се прокашля, изглеждаше скептичен, но се облегна назад на стола. Държеше си устата затворена все пак, най-многото, на което можех да се надявам при тези обстоятелства.

Исках първоначалното ми мнение за Недъртън да се окаже погрешно в процеса на преглеждане на доклада за ареста му, писменото изявление, дадено от него, преди освобождаването му и няколкото загадъчни бележки, написани от Харви на ръка, но, господи, нищо от намереното там не промени становището ми. Щатът твърдеше, че доктор Недъртън е проявил престъпна небрежност в четири отделни случая; името на Силви не бе споменато в списъка на ищците. Три от жените били обезобразени завинаги, а една починала. Освен обвиненията на щата. Недъртън бе изправен пред поредица обвинения в гражданския съд и съдебен процес, заведен от застрахователната му компания. Без някаква магия от моя страна, той би извадил късмет да се прибере с пет пари в джоба, а да не говорим за избягването на затвора.

Заради репутацията му в обществото, думи на Харви, не мои. Недъртън бил освободен няколко часа след ареста, като той самият внесъл гаранцията си. Щатът Аризона бе определил съдебния процес за след деветдесет дни.

Изпуснах една продължителна въздишка и затворих папката.

— Можеш ли да се справиш с работата или не? — попита Доктор Недъртън намръщено. Предполагаемото очарование от външния ми вид се бе стопило до този миг. Или може би днес въобще не изглеждах чак така добре.

Искаше ми се да въздъхна, но се въздържах.

— Да — отговорих. Тъжната истина е, че с упорита работа и известно количество късмет, за който вече бях закъсняла, вероятно бих могла да го отърва от затвора, дори да не успея да запазя капитала и разрешителното му за практика. Въпросът е ще мога ли да живея в мир със себе си, ако направя кое и да е от тези неща, камо ли всичките? — Обаче ще ми е необходимо известно време, за да подготвя солидна защита. Очевидно това са сериозни обвинения.

— Колко време ще ти трябва? — троснато ме попита Недъртън, като подръпна ръкавелите си.

— Седмица, може би две — отвърнах аз, без каквото и да е запъване. Умът ми междувременно търсеше спасителен изход. Да откажа да поема случая? Дори и само напук, Джанет ще направи всичко възможно, за да въведе в изпълнение договора ми с Харви; ще бъда съдена и незабавно ще бъда задължена за огромна сума пари. Да взема Ема, кучето и да избягам от страната? Друга лоша идея, въпреки че ме привличаше. Да бягам от проблемите е в разрез с всичко, в което вярвам и в което искам Ема да вярва. Да поискам разплащателен план, с лихвен процент, който дори на акула по заемите ще й е неудобно да определи, и да откупя споразумението си за цели седем години работа? Все едно да заменя един капан е друг. Вероятно ще свърша в кантората на прокурора със същата нищожна заплата и макар да получа удовлетворение от работата, със сигурност ще последва финансов крах, имайки пред вид дълга към Кред.

— Седмица или две? — Недертън изглеждаше ядосан. — Платих седемцифрен хонорар, това виждате ли го записано някъде в досието ми, госпожо Уестбрук?

Успокоително е, помислих си аз, че не ме нарече Клер. Стомахът ми се присви. Отново погледнах папката и, разбира се, там стоеше жълта квитанция с подписа на самия Харви, който потвърждава, че цял милион е сменил собственика си. Изпитах особен прилив на тъга, като видях името на шефа, надраскано толкова самоуверено там; за миг дори започна да ми липсва, заедно с всичките си недостатъци. Трябва да е имало някаква доброта в него, някъде. В края на краищата бе обичал кучето си.

Мисълта за Харви ме насочи към мисълта за убиеца му и това сложи край на краткия ми отдих от страха.

— Да, докторе — скромно промълвих. — Осъзнавам, че сте инвестирали значителна сума пари в своята защита. Уверявам ви, ще ви осигурим възможно най-доброто представяне. За да направим това обаче, ще ми е необходима седмица поне за подготовка. Две седмици би било идеално.

— Една седмица — монотонно каза Недъртън, като се наведе напред. — Това ви давам. Една седмица. След това ще трябва да ми върнете хонорара с лихвите и аз ще си наема друга фирма за защитата. Разбираш ли ме?

Искаше ми се да отбележа, че английският ми е майчин език и успявам да схващам значението му без особено напрежение, но, естествено, не се осмелих.

Дали го разбирах? Прекалено добре. Аз съм нещо като специалист по мошениците; независимо от социалното им положение, винаги ги усещам.

— Да. — Само този отговор ми дойде веднага на ум. Зачудих се как въобще ще успея да свърша нещо друго през идната седмица и все пак да начертая една сносна защита. — Ще бъда готова.

Свиркай си щастлива мелодия сега…

Прекарахме следващия час в обсъждане на причините защо доктор Недъртън вярва, че не само е оклеветен, но и избран за жертва на тормоз от тъжителите, техните семейства и щата Аризона — човешката способност за самоизмама е удивително нещо — и след това, за мое облекчение, той си тръгна.

Изчаках петнадесет минути, преди да заключа папките и да се запътя към задните стълби. Не исках да се натъкна на доктора в подземния гараж; както се оказа, достатъчно често ще се срещам с него през следващите три месеца. Освен това бях изкарала дълъг ден, усещах потаен ужас и не можех да задържа физиономията на отдаден на работа си адвокат нито за минута повече.

Седнах в практичния си син сатурн, докаран у дома тази сутрин от механиците, затворих и врътнах ключа на запалването. Половин час по-късно бях в Кеърфрий, малко градче недалеч от Кейв Крийк, и бутах пазарската количка из магазин на веригата Албертсън.

Може би рутината на задачата ме прилъга да усетя някакво фалшиво чувство за сигурност. Тръгнах си от магазина по тъмно и докато вървях към колата, чувствайки се добре заради сравнително рационалния избор на храни, забелязах някой да седи зад волана.

Сърцето ми се сви така яростно, сякаш имах спазъм, аз замръзнах и се вторачих в колата; бях прекалено стресната, за да потърся мобилния телефон или дори да се обърна и да забързам обратно към магазина. Огледах се наоколо; имаше няколко коли на паркинга, но не виждах друго човешко същество.

Приближих и надникнах през прозореца откъм шофьора.

Натрапникът бе жена, седеше изправена, с ръце на волана и поглед, втренчен напред. Облизах неочаквано пресъхналите си устни, а сърцето ми вече се бе мобилизирало и препускаше бясно.

Не бъди глупачка, Клер — помислих си. — Просто някаква жена се е объркала и е влязла в колата по погрешка.

Малко вероятно, отвърна лявата половина на мозъка ми.

Все още държах количката с едната ръка, е другата почуках на прозореца и извиках:

— Извинете?

Нищо. Жената дори не обърна глава към мен.

Наведох се и се пресегнах към дръжката на вратата.

— Ехо?

Никакъв отговор. Отворих вратата и жената моментално се строполи към мен, но преди да успея да пусна количката и да я уловя с две ръце, тя падна и главата й се удари в тротоара със звук, подобен на почукването на диня е кокалчетата на ръката. Беше млада, носеше изтъркани дънки и тясна тениска.

Беше мъртва.