Линда Милър
Горещи страсти (17)

17.

— Той уволни практически всички — казах на Лорета вечерта, когато се отби на посещение в апартамента и ни донесе изискана студена вечеря от деликатесния на Ей Джей, луксозен супермаркет. Ема седеше като йога на пода в средата на всекидневната, моят лаптоп бе в скута й и тя редеше пасианси.

Лорета ме наблюдаваше, докато тичах назад-напред в кухничката и поставях различните екзотични, вкусно изглеждащи салати в разнородни купи, вадех чинии и сребърни прибори, пълнех водните чаши.

— Но не и теб? — попита тя.

Погледнах встрани и отговорих съвсем тихо:

— Не и мен. — После срещнах вторачения й поглед и й доверих: — Предложи ми прекратяване на договора. Трябва само да спечеля делото Недъртън.

Помислих си, че погледът на Лорета ще изгори дупка в мен.

— А-а — каза тя.

— Какво означава това а-а? — попитах отбранително.

— Имаш добра представа какво означава — изстреля обратно Лорета. — Знаеш, че Недъртън е убиец. Как можеш да защитаваш такъв мъж, поради каквато и да е причина?

Погледнах я гневно, силата ми се бе възвърнала.

— Евтин удар, Лорета — изсъсках. — Ти можеш да наречеш живота си свой собствен. Толкова ли е грешно и аз да искам същото?

— Предложила съм ти пари, за да се откупиш, но ти отказа. Тази твоя инатчийска гордост ще ти доведе смъртта някой ден.

За миг се отказах от приготовленията за вечерята и се отпуснах на стол до масата, срещу приятелката ми. Бях наредила места за нас двете, Ема, разбира се, и за госпожа Кравински, поканена по-рано.

— Трябва да разреша собствените си проблеми. Да разчитам на себе си.

Лорета се пресегна за чашата вино, отпи глътка.

— Глупости — изрече безизразно. — Просто се страхуваш да бъдеш задължена някому.

Едно почукване на вратата предизвести навременната поява на госпожа К.; тя влетя през входната врата, когато й извиках, изглеждаше приятно драматична. Косата й бе огромна, черна като на Елвис, носеше зелен кафтан, направен от някаква блестяща, постоянно трепкаща материя. Под ръката, окичена с гривни, носеше три бели свещички, от тези, които ги продават във висок стъклен буркан.

— За защита — съобщи тя и вдигна едната свещичка.

— Сега бих приела цялата помощ, която можеш да ми дадеш — измърморих аз, всъщност просто си мислех на глас. После, когато Лорета се изправи, за да посрещне новодошлата, продължих мило: — Помниш ли Лорета?

— Разбира се — засия госпожа Кравински. — Преди няколко месеца ти гадах на карти таро.

Лорета се усмихна и кимна. Ема се появи на прага на кухнята с лаптоп в ръце и Бърнис зад нея.

Когато госпожа К. се обърна с гръб, за да поздрави Ема и кучето, Лорета вдигна вежди и попита безгласно:

— Свещи?

— Не се отказвай — казах и изведнъж се задействах отново, слагах нещата на масата, късах от рулото кухненска хартия, за да ги сервирам вместо салфетки. Повече от всякога ми се искаше да повярвам в магията на госпожа К., тъй като Джанет, Харви и горката Денис Робинс бяха мъртви, а някой там навън се целеше в мен.

Вечерята бе приятна; за известно време можах да оставя всичките си безпокойства настрани. След като се наядохме, госпожа К. направи цяла церемония по паленето на трите свещи, произнасяше неразбираеми напеви и пъдеше малки облачета дим в този или онзи ъгъл. Една по една постави свещичките върху хладилника и ме предупреди, че те трябва сами да доизгорят, за да задейства правилно магията.

По-късно, когато съседката вече ни бе благодарила за вечерята и добрата компания и бе отишла да гледа записаните повторения на неразгадани мистерии, аз занесох свещите в банята на долния етаж и ги поставих на пода, в душ кабината, заради опасността от пожар.

— Наистина ли вярваш в тези работи? — попита Лорета, наблюдавайки ме от прага на банята.

Свих рамене и се изправих.

— Не може да навреди — отговорих, постоях няколко минути да погледам как пламъчетата танцуват върху фитилите си и чак тогава тръгнах обратно.