Линда Милър
Горещи страсти (16)

16.

Сякаш си нямахме достатъчно проблеми, та следващия понеделник Харви Кред младши се спусна в кантората подобно на вражески парашутист; току-що пристигаше от четенето на завещанието на своя баща. Каквото и да бе съдържанието на този документ, то очевидно не го бе зарадвало. Изглеждаше готов да разкъса нещо — или някого — на парчета.

Със своята изкусно направена на кичури коса, изкуствен тен и риза с щампи на цветя, която бе опъната на копчетата му, Кред младши приличаше на сърфист, попреминал с няколко десетилетия разцвета си. Аз знаех обаче, господ да ни е на помощ, че той е адвокат. Последната известна ми новина беше, че върти някаква далавера във Вентура Бийч.

Мъжът си проправи път до средата на приемната и шумно плесна с ръце.

— Хора! — надвика той неизбежната шумотевица. — Хора!

Присъствах на неговото грандиозно влизане, защото бях дошла да взема някои документи, включително компютърния диск, който търсех през нощта, когато открих тялото на Джанет. Всъщност тъкмо излизах от кабинета й, където проведох няколко разговора с бивши нейни клиенти и се опитах да ги уверя, че ще се справим с техните случаи с най-голяма експедитивност и дискретност. Моят офис остана ничия земя, въпреки че специалистите по огледа на местопрестъплението отдавна бяха свършили работата си и хаосът бе почистен.

 

Всички се загледахме в Харви младши със смесица от безпокойство и очарование. Познавах го от барбекютата у Харви старши — в края на краищата той бе далечен мой роднина — но никога не бяхме водили истински разговор.

— Слушайте! — изкомандва Кред младши и отново плесна с ръце.

Торбичките под очите му подсказваха, че или е оплаквал наскоро починалия си баща, или е гаврътвал коктейли Блъди Мери при измъкването си от Калифорния. Той вдигна две квадратни ръце с широко заоблени нокти подобно на политик, който се противи пред лицето на публика, полудяла от възхищение.

Бъбренето замря до смутен брътвеж. Всички, включително и аз, бяхме подготвени за — образно казано — клане. Слухове за съдържанието на завещанието на Харви пресичаха въздуха подобно на лазерни лъчи — явно шефът бе оставил повече дългове, отколкото пари, — а точно тази сутрин се обади счетоводителят и обяви, че авоарите на фирмата временно са замразени. Предстоящите ни заплати май нямаше да са чак толкова предстоящи.

Щръкналите вежди на Харви младши се извиха нагоре, докато опитваше да прекрати брътвежа. Накрая всички замълчаха.

— Няма нужда да ви казвам, че преживяхме някои мъчителни мигове тук, в Кред и съдружници — започна той. Точно така; няма нужда да ни го казва. — Някои от вас ще бъдат съкратени, за съжаление. Както и да е, фирмата ще продължи да действа в обозримо бъдеще. Искам да се срещна с всеки един от вас, индивидуално, разбира се, и да ме въведете в случаите, с които се занимавате.

Той се обърна, погледът му обходи тялото ми така, че би си спечелил заливане с бира в моите дни в бар Цици, и присви вежди.

— Да започнем ли с вас, госпожице…?

— Официалното обръщение е госпожо — казах хапливо, но с щипка любезност — Госпожа Клер Уестбрук.

— Както и да е — отговори той и за момента милостиво ме остави на по-задна позиция, а насочи вниманието си към Хедър, която стоеше до автомата за вода. Подмина няколкото мъже във фирмата, за да се приближи до нея и да се здрависа.

Тя хвърли леко отчаян поглед към мен, после се усмихна слабо и каза:

— Здравейте.

Хедър съвсем разбираемо бе на ръба, но се държеше.

— Ще започнем с вас — осведоми я Харви и аз се зачудих дали той знае, че Хедър е администраторката, а не един от адвокатите. — Половин час, моя офис.

Телеграфният начин на изразяване на Кред младши ми напомни за Джанет, чието име не бе споменато тази вечер и аз замълчах за момент в нейна чест.

Харви веднага се разположи в плюшения фотьойл на баща си, включи големия екран на CNN новините и започна систематичната инквизиция.

Извикаха ме след интервюто на Хедър, която очевидно нямаше да има проблеми е оставането на работа.

Разсейваше ме начинът, по който Харви Кред младши поглеждаше над рамото ми, за да следи последния скандал на стоковия пазар по CNN, докато говорехме за делата на Тревор Трент, доктор Недъртън и т.н.

— Омъжена ли сте, госпожо Уестбрук? — попита Харви, като погледът му се фокусира първо на гърдите ми и после на лицето.

— Не — отговорих и едва се въздържах да му напомня, че не само се бяхме срещали няколко пъти, но баща му и моят баща бяха братовчеди и не би трябвало да ме проверява по този начин.

Той се усмихна с мазна самоувереност и разкри редки зъби. Определено необичайни.

— Надявам се да бъдем приятели, каквото и да се случи.

Не задържай дъха си, помислих си, но все пак успях да покажа нещо подобно на усмивка и да кажа:

— Аз също се надявам.

За един дълъг миг той остана да се взира в мен, чакаше бог знае какво, а аз го дарих с онзи свой премерен поглед, който използвам в съдебната зала, когато успея да срещна погледа на някой от съдебните заседатели.

Харви младши се прокашля и оправи купчина папки, които нямаха нужда от оправяне.

— От миналите си разговори с татко разбирам, че имате договор е него. Платил ви е обучението, таксите, дал ви е и стипендия за издръжка по време на следването. Така ли е?

Сърцето ми сякаш щеше да изскочи от гърдите. Поизправих се на стола си. Ще ме освободи ли? Като един от основните наследници на Кред старши, той определено имаше такива пълномощия. Или пък възнамеряваше да ме изпъди и да поиска пълно връщане на парите.

— Да — отговорих и се молех да не забележи треперенето на гласа ми. — Точно така.

— Хммм… — Отново оправи папките. Открадна си нов поглед към мърморещия телевизор зад мен, очевидно искаше да се увери, че финансовият свят не се е променил много през последните двадесет секунди, после отново прикова погледа си върху лицето ми. — Имате още няколко години до изтичане на договора, нали?

Изпитах желание да прехапя долната си устна, да се размърдам на стола си, но не помръднах нито мускул. Не издавай нищичко. Поне това бях научила в юридическия факултет. По дяволите, бях го научила на детската площадка.

— Да — отговорих толкова хладнокръвно, колкото можах.

— Ами, имайки предвид обстоятелствата, мисля, че е време да бъдете повишена. Имате най-много победи във фирмата, след татко и горката госпожа Бейлин, разбира се. За колко време можете да се преместите за постоянно в стария й офис?

Зяпнах го почти с отворена уста. Дотук с непроницаемите физиономии от съдебната зала.

Той се засмя на изумлението ми.

— Мисля, че ще бъдем страхотен екип. И предлагам да си говорим на ти.

— Получавам ли повишение на заплатата? — чух се да питам. Наистина се изплаших. Всичко изведнъж стана много лесно. Оставяха ме на работа, харесваха ме, дори сякаш ме предпочитаха. Не бях сигурна, че чувството ми допадна — дали той ме възприема като адвокат, който е готов на всичко, за да спечели, като един от тях?

— Изглежда ще трябва да има повишение на заплатата, като вземем предвид отговорностите, които ти възлагаме — жизнерадостно заяви Харви. — Ще прегледам всичко и ще се свържа с теб възможно най-скоро.

Останах без думи.

— Разбира се, Клер, ще трябва да поемеш делата на Джанет. Ще има съкращения, както вече отбелязах.

Едва успявах да се справя с натрупалата ми се до сега работа, но бях прекалено изумена от перспективата за удобен офис и увеличение на заплатата, за да мога да мисля рационално. Просто кимнах.

Тогава той изстреля и следващия си куршум. Би трябвало да съм наясно, че това щеше да се случи, но напоследък живеех в средата на вихрушка и фокусът ми се бе леко изместил.

Харви младши се облегна на стола си, кожата леко проскърца, а той се прокашля и отново ми хвърли преценяващ поглед.

— Имам предложение за теб, Клер.

Зачудих се дали сега му хрумва и точно какъв вид предложение е.

— Слушам — казах, като хапех вътрешната страна на бузата си, за да не прибавя нещо прибързано, за което да съжалявам по-късно.

— Работиш по случая Недъртън — започна той спекулативно.

— Да — отговорих. Искаше ми се да кажа: Зная, но щеше да се възприеме като забележка на всезнайко, а точно сега не можех да си позволя нещо подобно. Дори и леко увеличение на заплатата е от голямо значение за моя живот и този на Ема. Ако Джеймс заведе дело за попечителство, нещо напълно възможно, новото ми положение би било много по-подходящо.

— Нямам нищо против да те освободя от договора с моя баща — каза Кред младши със замислен глас като че ли току-що взимаше решението — при едно условие.

Стаята се наклони на една страна, после отново се изправи. Сграбчих облегалките на стола и зачаках, страхувах се да дишам. Представих си как водя дела от другата страна на пътеката в съдебната зала, как си проправям път нагоре в прокуратурата… Прокурорката.

— Джъстин Недъртън плати на тази фирма много пари за защитата си — заяви Харви след мъчителен интервал мълчание — и нямам нищо против да ти съобщя, че сме на ръба на финансова криза тук. Спечели това дело и можеш да останеш като младши съдружник или да си тръгнеш по своя път твой избор.

Отворих уста, но никакви думи не излязоха.

— Клер? — Кред изглеждаше загрижен.

— Дадено — успях да кажа и макар да ликувах, имах усещането, че продавам душата си по начин, който правеше обвързването ми с Харви Кред старши да изглежда направо благородно.

Представата как Сонтера ще възприеме ситуацията също не ми помогна.