Линда Милър
Горещи страсти (9)

9.

Натиснах мигащия бутон на телефона.

— Здравей, Джеймс — казах аз с най-добрия си адвокатски глас.

— Клер — с мило, но неискрено галене произнесе той думата. — Издигнала си се, момиче. От бар Цици в престижна адвокатска фирма на Скотсдейл. Добър скок. Кажи ми, носиш ли прозрачната тениска и онези къси панталонки, когато ходиш в съда? Видът ти в подобно облекло би разлюлял, който и да е истински съдия.

Затворих очи и, като призовах всичките си разумни инстинкти, които притежавах, сдържах гнева и езика си.

Джеймс се захили на мълчанието ми.

— Вече съм примерен гражданин — каза той. — Имам работа, не толкова хубава като твоята, но добра. И съм сгоден. Моника е библиотекарка с красива къщичка в Чандлър. Ще се преместя там веднага след сватбата.

Стегнах се. Изчаках.

— Моят адвокат мисли, че мога да взема попечителство над Ема без проблем, след като се развивам така добре. Какво мислиш за това, Клер?

— Знаеш какво мисля — отвърнах тихо. — Как по дяволите, се обвърза с библиотекарка?

Джеймс се засмя, въпреки че според мен не зададох шеговит въпрос.

— Интернетът е прекрасно нещо. Срещнах Моника в чат-рум и се харесахме. Започнахме да си пишем, да си изпращаме електронни писма и преди да се усетим, вече бяхме влюбени.

Почувствах гадене, но то нямаше нищо общо с предстоящата сватба на Джеймс. Бях запънала още върху думата попечителство. Отпуснах се на стола и бях благодарна, че бившият ми зет не може да види лицето ми.

— Преди да се появят анимационните птички и да зачуруликат щастлива песничка, нека само да ти кажа, че твоята Моника вероятно има нужда от голяма терапия, след като си избира затворници от чат-рума. Тя знае ли, че си убил последната си жена?

— Е, пък и ти сега — сгълча ме Джеймс с такъв мазен глас, че ми се прииска да го намеря и да разкъсам устните му, — не бъди такава. Трябва да се радваш за мен, Клер. В края на краищата Моника и аз ще осигурим истински дом за Ема.

— Ема си има истински дом. Ще умра, преди да ти я дам.

— Да се надяваме, че няма да се стигне чак до там — любезно заяви Джеймс.

— Това заплаха ли е?

Тогава той се противопостави:

— Няма ли да ти е удобно, ако е заплаха. Можеш просто да се обадиш на гаджето — ченге, да подадеш жалба и да ме изпратиш обратно в дранголника. Не съм толкова глупав, че да ти предоставя подобни амуниции… — Замълча, а аз обмислих факта, че знае за Сонтера; явно Ема му е разказала в писмата си. Когато Арън продължи, гласът му бе придобил метална нотка: — Искам да видя дъщеря си. Ще е най-добре, ако не ми се пречкаш.

Концентрирах се върху своето дишане, решена да остана спокойна.

— Можеш да разчиташ на това, че ще ти се пречкам — отговорих. — На всяка крачка.

— Предполагам, че сме във война тогава.

— И аз така мисля.

— Относно срещата ми с Ема — каза Джеймс, — ние с Моника си мислехме за утре вечер. Вечеря и кино, само ние тримата. В колко часа да я взема?

Дясното ми слепоочие започна да тупти; потърках го с върха на пръстите си.

— Все още имам законно попечителство над Ема — изтъкнах аз и се надявах да звуча разумно. Със сигурност не се чувствах така. — На теб не са ти разрешени самостоятелни срещи. Това означава, че ако Ема дойде, ще дойда и аз.

Джеймс изпусна дълга и изразителна въздишка.

— Какво си мислиш, че ще направим, Клер? Ще вземем Ема и ще изчезнем?

— Не за първи път някой изчезва в твоята смяна, нали? — парирах го аз. — Това е сделката, Джеймс. Приеми или се откажи.

— Много си уверена.

— Чак сега ли го разбра?

Още една въздишка.

— Добре. Ще се срещнем в ресторанта и ще отидем на кино. Ще ти се обадя пак, за да уточня часа и мястото.

— Нямам търпение.

— Не съм я убил, Клер. — Той наистина звучеше искрено. Не е кой знае какъв трик; беше мошеник, преди да отиде в затвора. Шестте години в пандиза са му предоставили достатъчно време, за да излъска шарлатанските си умения.

— Добре — казах. Ръката ми трепереше, докато затварях телефона. Известно време просто си седях на стола, замаяна и безсилна от яд, смут и тъга.

Успях да се върна със спортния автомобил на Сонтера обратно до дома ми, без да намеря труп. Предполагам, това бе напредък.