Линда Милър
Горещи страсти (61)

61.

Седмица след конфронтацията с Ели, аз и Сонтера се срещнахме за вечеря в Сетисфяйд фрог, ресторант от веригата на Хорни Тоуд. Видях го да седи на маса за двама, когато пристъпих в заведението и фъстъчените черупки захрущяха под любимите ми обувки.

Тони се изправи, с шеметен бяг на тъмните очи се възхити на белия ми ленен костюм с панталон.

— Безработицата ти отива — каза той и дръпна стола ми.

Седнах и изчаках да се настани срещу мен.

— Не съм много добра в това да се шляя и да бъда богата — доверих му. — Наех офис в южен Финикс днес и откривам собствена кантора.

Сонтера даде знак на сервитьорката и поръча бира за себе си и студен чай за мен.

— Не ме изненадва — каза. — А кого ще защитаваш, ако нямаш нищо против въпроса ми?

— Приемам само клиенти, в чиято невинност вярвам. Това трябва да те направи щастлив, Сонтера. Разбира се, предложих да представлявам Дани Мърдок.

Тони леко повдигна вежди.

— Мъжът, който направи всичко възможно, за да те убие?

— Той бе обезумял — отговорих.

Сонтера поклати глава:

— Както и да е…

Сервитьорката ни донесе питиетата и ние си поръчахме останалото: пържола за Сонтера, пържено пиле за мен. Бях в настроение да похапна обилно.

— Ами ние? — попита той, след като бяхме бъбрили за незначителни неща по време на вечерята.

— Какво ние?

— Заедно ли сме или не?

Обмислих отговора си:

— По малко от двете, предполагам.

Тони се засмя. Не мога да устоявам на тази усмивка.

— Струва ми се, че тази нощ сме заедно. Хайде да отидем у дома за старомоден бурен секс. Само това, никакви горещи страсти.

— Добре. — Звучах по-спокойна, отколкото се чувствах.

Навън на паркинга Сонтера забеляза значимата покупка, която бях направила след получаването на милионите на Уестбрук — чисто нов автомобил Ескалада, с всичките екстри и украси.

— По-голяма и по-хубава от твоята — посочих аз и кимнах към лъскавата му кола, паркирана наблизо.

Той огледа бляскавия автомобил; може би търсеше извинение, за да ми напише глоба за нарушение на правилника за движение по пътищата или нещо подобно.

После тръгнахме. Макар че беше ме предупредил, че няма да има горещи страсти. Все пак — знае ли човек…