Линда Милър
Горещи страсти (58)

58.

Госпожа К. блъсна Дани с бронята и той се просна на земята, а пистолетът му заподскача по мазния бетонен под на гаража. Грабнах го и го насочих към мъжа, който стенеше и кървеше. Ще оживее, но засега сякаш няма да избяга. Всъщност, можеше единствено да се влачи. Мърдок бе готов за силни антидепресанти според мен.

Госпожа К. изскочи от колата.

— Клер! — извика тя, пребледняла под грима. — Добре ли си?

Едва се държах да не припадна, но да, бях добре. Кимнах, после опипом потърсих мобилния си телефон, набрах 911, дадох подробностите на диспечера, ала продължавах да държа оръжието насочено към Мърдок. Жената от другия край на линията обеща да изпрати патрулка и линейка.

После с разтреперани пръсти се обадих на Сонтера. Все пак това бе негов случай, негов и на Еди Колумбия. Заслужаваше да бъде уведомен. Освен това имах нужда да го видя.

Вероятно е намесата на съдбата чух гласовата му поща. Избъбрих набързо за случилото се и затворих.

— Как разбра, че съм загазила? — обърнах се аз към госпожа Кравински, след като покрих всички формални изисквания.

— Не съм — отговори тя, а когато погледите ни се срещнаха, разбрах, че ми носи лоши новини. — О, опасявах се от това. Ти не знаеш, нали?

Облегнах се на колоната, коленете ми бяха като желе. Дочух воя на сирени в далечината.

— Какво? — попитах. — Не зная какво?

— Училището се е опитало да се свърже с теб на работа, но отговорили автоматичните услуги, затова се обадиха на мен. Ема се почувствала зле, може би се е заразила от теб, и поискала да се прибере у дома. Отидох да я взема, разбира се, но при пристигането ми нея вече я нямаше. Една от приятелките й ми каза, че е заминала с жена със сребриста кола.

Ако госпожа К. не ме бе подкрепила, щях да се срутя на земята.

— Не — прошепнах. — Не!

Полицейска кола от Скотсдейл влетя на паркинга и спря със свистене на гумите. Двама униформени полицаи изскочиха и се затичаха с насочени към нас пистолети. Една линейка рязко спря зад тях.

— Пуснете оръжието, госпожо! — изкомандва младолик полицай. — Веднага.

Протегнах пистолета с приклада напред и кимнах към Дани Мърдок, който все още кървеше на пода.

— Този мъж се опита да ме убие. Той призна, че е убил Харви Кред, Джанет Бейлин, Денис Робинс, както и Джъстин Недъртън. — За човечец с толкова обикновен вид, Мърдок бе направил голям откос.

Медицинският екип за спешна помощ се намеси, вършеха работата си бързо, с милосърдно умение. Дани изпитваше страшни болки и въпреки че едва не ме уби, въпреки че бе убил четирима човека, аз почувствах дълбоко съчувствие към него. Той бе загубил съпругата и децата си в безсмислена, брутална трагедия и умът му бе изпуснал правилната посока. Не е прекалено трудно да си представим подобно нещо.

Чак тогава, в този момент от живота ми, осъзнах, че има клиенти, които мога да защитавам с чиста съвест, макар да съм уверена във вината им. Ако Дани Мърдок ми позволи да поема случая му, бих се борила усърдно за него.

— Трябва да тръгвам — съобщих на всички, веднага щом преместиха Мърдок иззад колата ми. Името на Ема бумтеше в гърдите ми отново и отново, подобно на втори пулс.

Трябва да я открия и то бързо. В противен случай вероятно няма да я видя отново.