Линда Милър
Горещи страсти (56)

56.

В шест часа сутринта Ема мушна глава през прага и съобщи, че Тони ще я заведе на закуска, а после на училище. Информацията ми за Копача трябваше да изчака, докато Сонтера не остави племенницата ми в училището.

Взех си душ, облякох се консервативно, качих се във взетата назаем кола — застрахователният чек за моя сатурн все още лежеше в чантичката ми, както и авансът за наследството — и решително потеглих към кантората.

Хедър ме поздрави със съчувствена усмивка, несъмнено предполагаше за уволнението ми, а аз не я осветлих относно новия ми статус на жена с независими средства.

— Би трябвало да изчакаш в конферентната зала — каза Хедър, избягвайки очите ми.

Вирнах брадичка, оправих дръжката на чантата, метната през рамо, и с отсечени крачки тръгнах по коридора, бях готова за бой с мечка. Харви се забави, но нямаше проблем. Можех да чакам. Взех чека, който Уолтър Кае ми бе дал, и времето ми мина в броене на нули.

Бях свободна, мислех си с учудване. Можех да правя каквото си искам с остатъка от живота си; надявам се, дълъг, въпреки че шансовете за това изглеждаха не чак толкова блестящи в момента.

Реших, че няма да чакам повече. Тъкмо се изправих на крака, готова да нахлуя в кабинета на шефа и да му кажа какво мисля, когато той благоволи да пристигне в конферентната зала.

— Напускам — заявих без всякакво предисловие.

Кред изглеждаше намусен. Очевидно го бях ограбила от удоволствието да ме изпрати да си събирам вещите.

— Мога ли да ти напомня, че дължиш на тази фирма голямо количество пари?

— Напиши го — казах. — Ще получиш чек до края на деня.

Би трябвало да е щастлив; в края на краищата семейният бизнес издаваше последни придихания и приток на пари със сигурност би бил добре дошъл. Харви обаче пребледня.

— Клер — започна с леко снизходителен, но и с нотка на молба тон, — да не прибързваме.

— За какво говориш, по дяволите? — попитах. Не бях в настроение за игрички. Той ме бе повикал на ринга и ясно бе дал да се разбере, че възнамерявала ме уволни, а сега настоявала не прибързваме.

Харви младши се прокашля.

— Баща ми невинаги е бил предвидлив човек.

Едва не се разсмях при тези думи, но сивкавата бледнина на шефа ме спря.

— Не — съгласих се аз, стоях с ръка на бравата и чаках.

— Договорът бе фалшифициран каза Харви младши и се отпусна на кожения стол зад бюрото на баща си.

— Какво? — попитах и пуснах бравата.

Бившият ми шеф отмести поглед встрани, после пак го върна към мен. Аз пресякох стаята и седнах на ръба на стола с лице към него. Чаках.

— Парите, които баща ми ти даде, идваха от семейство Уестбрук — обясни Кред. — Татко просто… ами… переше ги, минаваха през фирмата ни…

— И ме накара да вярвам, че му дължа седем години от моя живот.

— Предполагаше се, че е само временно. Томас Уестбрук се страхуваше, че няма да приемеш помощ, ако ти я предложи директно, затова се обърна към нас. Мисля, че татко се поувлече малко в цялата история. — Той въздъхна. — Явно татко се е поувлякъл с доста неща.

Това, последното, предполагам, се отнасяше за факта как Харви Кред старши бе натрупал милиони по време на работата си, а накрая бе оставил компанията и семейството направо банкрутирали. Не е моя грижа, реших аз.

Наведох се напред. Чувствах се странно спокойна; всъщност въобще не бях изненадана. Харви старши беше цар на мръсните номера.

— Ами ти, Кред младши? Какво е твоето извинение? Явно си знаел всичко това, но не си даде труд да ми го съобщиш.

— Не знаех — започна да протестира той и аз почти му повярвах, толкова разпален изглеждаше. — Не и докато твоят адвокат Уолтър Кае не се обади тази сутрин.

Изправих се.

— Сбогом, Харви — казах, — и късмет! Ще имаш нужда както ми се струва.

— Клер, ако просто инвестираш…

Да инвестирам, по дяволите! Бях инвестирала седем години от моя живот. Излязох и хлопнах вратата зад себе си, а Харви младши прояви разум и не ме последва, за да опита да изложи доводите си. Отидох в стария си кабинет, за първи път след убийството на Джанет, и започнах да събирам личните си вещи в кашон, който грабнах по пътя от стаята с копирните машини.

Отделих достатъчно време, за да си опаковам нещата и да приключа с клиентите — само Хедър събра кураж да дойде и да се сбогува — и си тръгнах последна от кантората този следобед, макар да бе едва три часа. Харви младши бе разпуснал всички рано с твърдението, че приходящите клиенти са доста малко, а той и няколко други колеги се разболяват от грип.

Грип върлува из града, както каза Сонтера, но аз бях съвсем сигурна, че виновникът за лошото настроение на Харви Кред младши не беше този вирус.