Линда Милър
Горещи страсти (53)

53.

— Не можеш да шофираш с температура 38.4 — заяви Корнелия половин час по-късно, а Ема погледна, за да се увери, че съм жива, и отново изчезна. Току-що бях приключила с един бърз душ и лек грим и бях готова да хващам пътя. По време на пътуването към дома ще кажа на племенницата ми за парите.

— Чувствам се съвсем добре — отговорих. Освен, разбира се, туптящото главоболие, виенето на свят, разстроения стомах и тези досадни блещукания в ъгълчетата на очите ми.

— Глупости. Трябва да отидеш на лекар.

— Чувала ли си термина болнична медицинска помощ! — възразих. — Шест часа в чакалнята, пет минути в кабинета на доктора. Имате грип, госпожо Уестбрук. Препоръчваме ви да се приберете у дома, да вземете два аспирина и да си почивате.

Корнелия изглеждаше подразнена, но леко се усмихна и поклати глава:

— Инат си ти.

— Магарешки — признах.

Ема, която се въртеше около вратата, направи физиономия и попита:

— Значи аз трябва да се върна в училище?

— Разбира се — казах, макар да не бях съвсем сигурна. Исках да съм напълно убедена, че тя е в безопасност, преди да я изпусна от погледа си.

Ема вирна брадичка:

— Ами ако Бърнис и аз се заразим от твоята болест?

— Имаш дарбата да вдъхваш вина у хората — казах й сухо.

Корнелия стоеше до Ема със скръстени ръце.

— Детето има право — заяви тя непоколебимо.

— По дяволите, Харви Кред младши ме чака, за да ме уволни и вие двете искате да го пропусна? — Ако бях чакала подобно противопоставяне преди, сега вече бях напълно готова за него, тъй като двете с Ема не се местехме в приют за бездомни.

Корнелия и Ема си размениха изразителен поглед.

— Ще се обадя на Тони — изрече племенницата ми.

— Да не си посмяла — размахах й пръст аз.

Корнелия въздъхна:

— Ще повикам един от работниците на ранчото да ви закара. Може да вземе автобуса на връщане до Тусон.

Е, най-накрая всичко се уреди.

Работникът, преквалифициран в шофьор, не говори много по пътя до Финикс, но караше добре. Пътуването ми се стори два пъти по-дълго от обикновено и на няколко пъти ми прилошаваше, ала накрая оставихме придружителя ни на автогарата във Финикс, дадохме му пари за билет и аз поех кормилото. Следобед стигнахме до Кейв Крийк, ние двете е Ема бяхме изтощени, само Бърнис оставаше напълно спокойна.

Госпожа К. бе приготвила апартамента си за нас и аз я благослових, докато внасях в жилището й чанти и кутии с вещите от склада.

— Почини си — каза ми госпожа Кравински и взе последния кашон от ръцете ми. — Ще ви донеса някои от вашите неща по-късно.

Чувствах се сякаш някой бе опрял ножовка вътре в гърлото ми.

— Благодаря.

Разположението на апартамента на съседката бе обратно на нашето, същия план, но противоположна посока, и в началото аз леко се обърках. Най-накрая Ема ме хвана за ръка и ми показа голямата спалня.

Взех си бърз, хладен душ в банята, намазах гърдите си с лек от аптечката, навлякох един древен анцуг, донесен от Ема, и се стоварих в леглото. Заспах още преди главата ми да докосне възглавницата, а при събуждането си видях как Ема и Бърнис се взират в мен.

— Няма нужда от тест с огледало — каза племенницата ми на кучето. — Жива е.

Издърпах чаршафа си над устата и носа.

— Не се приближавай — казах през завивката.

— Малко късно е за това не мислиш ли? — попита Ема и аз за миг зърнах жената, която тя ще стане един ден, умница с голяма уста, точно като леля си.

С опакото на ръката племенницата ми провери челото за температура и на мен сърцето ми се преобърна. Обичам това дете.

— Все още париш — каза. — Искаш ли сок или друго? Трябва да пиеш много течности, когато си болна.

Зачудих се дали бялото вино се включва тук и реших, че вероятно е сива зона в медицината.

— Сок от боровинки, ако има — продължавах да говоря през чаршафа.

Двете с Бърнис изтичаха до кухнята.

Чух как се отварят и затварят вратите на шкафа, как подрънква лед в чашата, пак вратите на шкафа. Звънецът иззвъня точно когато Ема трополеше нагоре по стълбите.

— По дяволите — чух я да мърмори. Предполагам, че можеше да е и по-зле.

— Не отваряй — дрезгаво извиках.

Ема влезе и остави чашата на нощното шкафче.

Звънецът издрънча отново и очевидно Ема нямаше намерение да го пренебрегне.

— Погледни кой е, преди да отвориш — наредих аз, бях сграбчила някаква илюзия за сила. Ема се втурна обратно надолу, а Бърнис лаеше по петите й.

Още едно позвъняване, учтиво настойчиво. Не е Сонтера значи.

— Госпожа Кравински е! — извика племенницата ми нагоре.

Отпуснах се малко и глътнах от сока. Чух как Ема и съседката разговарят оживено.

След няколко минути госпожа К. се появи величествено, изглеждаше мистична в пъстрия кафтан и ухаеше на пачули^[1].

— Велики Зевс, изглеждаш по-зле от преди!

С такова поощрение как да се възстановя бързо?

Тя поклати глава бързо и учудено. Имаше прическа в стила на Скъпата Аби, с много лак. Ако някога опита да се качи на самолет, охраната със сигурност ще й забрани и ще изчака шампоана, обявявайки този неин комин за смъртоносно оръжие.

— Чудя се дали е карма — размишляваше тя.

— Надявам се, че не — отговорих. Обикновен случай на грип е едно, а наказание за провали в минал живот съвсем друго. Честно, едва успявах да се справям с този.

Госпожа К. прекоси стаята, намръщи се и размаха ръце нагоре-надолу, на около крачка от проснатото ми тяло. Знаех, че проверява енергийното ми поле и го смята за нуждаещо се.

— О, божичко! Трябва ти песнопение и опушване.

Знаех за песнопението.

— Какво е опушване?

Скоро разбрах. Госпожа К. не си даде труд да ми отговори; просто отиде долу и бързо се върна с купа едра сол, пластмасова запалка и вързопче сухи треви или клонки. Това нещо наподобяваше малко фенерче, каквото Зулу бегачите от джунглата биха носили в някой стар филм.

— Бяла мъдрост — заяви тя сериозно. — Ще очисти стаята и аурата ти от отрицателните влияния.

— Като заговорихме за отрицателни влияния — промълвих, докато съседката се съсредоточаваше върху разпалването на снопчето бурени в ръката й, — ако Тони Сонтера се появи, аз не приемам никой.

Госпожа К. ме погледна с наранено неодобрение:

— Такъв симпатичен мъж. И готин. — Тревите най-сетне се разпалиха, но вместо да се разгорят, както се бях опасявала, те затляха и изпуснаха миризма, каквато не бях усещала още от студентските години. Замахах с ръка пред лицето си.

Съседката се обърна към най-близкия субект, за нещастие това бях аз, и ме посъветва:

— Лежи мирно. Всичките ти меридиани са обърнати.

Ема и Бърнис се появиха на прага, вероятно привлечени от миризмата на пречистващата церемония.

— Ема — произнесох с отпаднал глас, — долу в коридора има едни кутии, дето ги свалихме от колата. Ще ми донесеш ли малката с името на майката ти, написано отстрани?

Племенницата ми кимна, изчезна и после се върна бързо с прашна, полусмачкана кутия от каубойски ботуши, размер II според жълтия, набръчкан етикет. Прекалено големи за малките стъпала на сестра ми.

Разпухах възглавницата, седнах поизправена в леглото и внимателно вдигнах капака.

Вътре имаше записки от гимназията — повечето детински — как е избягала за малко от класната стая, за да си дръпне веднъж, кой с кой е излизал миналия петък, кои учители мъже са симпатични и кои — досадни, такива неща. Намерих и дневник, от онези, евтините, които се продават в книжарниците за канцеларски материали, и го отворих ентусиазирано. Почеркът на Трейси бе дребен и неравен — тя бе водила подобен живот, помислих си тъжно, винаги притисната от обстоятелствата, с много грубовати ръбове. Доколкото можех да преценя, въпреки че бях доста замаяна, там нямаше нищо, което да помогне за разрешаването на нейния случай. Реших да го разгледам отново по-късно.

Междувременно госпожа К. продължаваше церемонията. След много суетене, тя завърши и си тръгна, като обеща да намине отново и да приготви вечеря за нас с Ема.

Отпуснах се на възглавниците с кутията на скута ми и затворих очи. Веднага щом се уверя, че госпожа К. няма да се върне, възнамерявах да стана и да отворя прозореца. Вместо това обаче потънах в дълбок сън.

Когато се събудих, Сонтера седеше на ръба на леглото и изглеждаше отлично, макар и уморен. Беше си взел душ наскоро и тъмната му коса бе все още влажна.

— Хей — с блясък в очите ме попита той, — какво си пушила тук, Защитник?