Линда Милър
Горещи страсти (51)

51.

Кабинетът на Уолтър Кае бе скромен по размер, но обзаведен с вкус. Кае бе на средна възраст, с добри очи, оредяваща коса, торбички под очите и малко бръчки.

— Сядайте — каза той усмихнат и посочи един от двата кожени стола пред бюрото.

Бях доволна да се разтоваря малко. Напоследък получих доста изненади, а коленете ми сякаш вечно щяха да останат омекнали.

След настаняването ми Кае се пресегна за една дебела папка, която лежеше в края на бюрото, остави я на попивателната и ме погледна право в очите.

— Е, госпожо Уестбрук, много ми е приятно да се запознаем.

Просто кимнах. Честно казано, нямах си доверие, че мога да говоря ясно, а очите ми май бяха станали два пъти по-големи.

Той изглеждаше развеселен.

— Някакви въпроси?

Изкашлях се, огледах стаята, почти очаквах някой да изскочи от скривалището си и да извика Пипнах те!

— Истина ли е?

Той се засмя:

— О, да, истина е. Вие сте много богата жена, госпожо Уестбрук.

— Клер — леко дрезгаво казах аз. — Ако ще ме направите богата, спокойно можете да ме наричате с малкото ми име.

Мъжът се засмя и отвори папката.

— Клер, тогава. Ако подпишеш тези документи, ще получиш парите до няколко седмици.

Преглътнах, взех подадената ми химикалка, но после я оставих отново. Може и да съм в шок, но все пак съм адвокат. Не подписвам нищо, без да го прочета първо.

Безмълвно, нали и той е адвокат, Кае ми подаде папката.

Явно първо прочетох завещанието на дядо. След смъртта му богатството трябваше да се прехвърли на съпругата му и така и бе станало; после, след нейната смърт, на техния син. Моят баща, Томас Уестбрук, бе наследил процъфтяващ бизнес и очевидно не бе пропилял нито цент.

Открих, че се съсредоточавам върху имената им, на моите дядо и баба, защото бях зажадняла за всичко, което би хвърлило светлинка върху произхода ми. Дядо ми бе Джордж, а баба ми Лорейн. Съхраних тези късчета в едно тайно кътче на сърцето си и продължих да чета.

След смъртта на баща ми Мария Гомез бе наследила красиво местенце и аз се зачудих, макар и за кратко, защо тя продължава да работи при Недъртън; както и да е, други наследници не бяха споменати. Наследството трябваше да се прехвърли на останал жив Уестбрук, стига той или тя да бяха преки наследници; ако това условие не се изпълни, щяха да се облагодетелстват различни благотворителни организации.

Случайно аз бях единствената наследница и бях определена да получа почти двадесет и осем милиона долара, преди да се платят данък наследство и хонорара на господин Кае, разбира се.

Стаята изведнъж се вакуумира, нямаше никакъв кислород.

Без да каже и дума, господин Кае се изправи, излезе от стаята и след миг се върна с чаша вода. Може би срещаше хора като мен всеки ден, въпреки че това ми изглеждаше невероятно.

— Подпиши декларацията и е твое — подкани ме той съвсем внимателно, докато аз отпивах от водата.

Подписах, а ръката ми трепереше през цялото време.

— Има и допълнителна клауза — спомена Кае, когато разтреперана започнах да се изправям от стола си. Богата или не, имах доста работа да върша, например да се обадя на Арло Браудър във връзка с утринната доза смъртни заплахи и да поговоря отново със Сонтера.

Погледнах го вторачено, бях озадачена.

Адвокатът извади от средното чекмедже на бюрото си чекова книжка с кожена подвързия, отвори я и написа чек. После го подписа със замах, откъсна го и ми го подаде.

Взех го след миг на колебание.

Когато видях сумата, трябваше отново да седна. Заплатата ми за около пет години.

Седнах малко по-изправена и се усмихнах. Върви по дяволите, Харви Кред младши.