Линда Милър
Горещи страсти (49)

49.

Трябваше да кажа на някого новината. Първоначално избрах Сонтера, но бързо се отказах от безразсъдния импулс и вместо това реших да съобщя на Ема.

Затворих телефона, след като се уговорихме с господин Кае да го посетя утре рано сутринта и тръгнах към стаята за гости, но се спрях на прага с чувството, че току-що ме е прегазил прословутият товарен влак.

Мъртвата ми сестра стоеше до леглото, взираше се в Ема и галеше косата й. Трейси обърна глава, много бавно, и ме погледна умолително.

Забравих за Джеймс Арън, непознатия от гробището и дори за двадесет и седемте милиона. Затворих очи, бях убедена, че халюцинирам, а когато ги отворих отново, духът на Трейси си бе отишъл.

Пипнешком потърсих стола в ъгъла и се отпуснах на него. Сърцето ми се бе качило в гърлото и все още не можех да си поема дъх. Наведох се напред задъхана, за да поставя глава между коленете си.

Ема се събуди и примигна.

— Сънувах, че майка ми е тук — кача тя с широка прозявка. После присви очи и направи гримаса. — Хей, добре ли си? Изглеждаш ужасно.

— Д… добре съм — успях да кажа.

Ема пусна крака от леглото, Бърнис се сгуши в ръцете й.

— Не ти вярвам — простичко заяви тя. — Ще повикам Корнелия.

— Не — спрях я бързо. — Моля те, Ем, добре съм. Наистина.

Племенницата ми с кучето, което я следваше по петите, пресече стаята, седна на страничната облегалка на стола, за да обгърне раменете ми и така ефикасно смени ролите ни.

— Ти наистина си под голямо напрежение. — Ема звучеше по-голяма от годините си. — Всичко ще се оправи, Клер. Ще видиш.

— Ема, трябва да ти кажа…

— Просто се мушвай в леглото — подкани ме тя нежно. — Ще ти донеса нещо. Минерална вода, или предпочиташ чай?

Почти сграбчих ръката й и я помолих да не тръгва. Несъмнено си бях въобразила присъствието на Трейси. Може би, помислих си, си бях въобразила и обаждането на Уолтър Кае и милионите на Уестбрук.

— Вода, моля те. И аспирин, ако намериш някъде — промълвих тихо. В действителност исках двойно Джак Даниелс, но май не беше подходящо да изпращам дете за алкохол.

Ема потупа гърба ми и след миг на обезпокоено колебание излезе от стаята.

Няколко секунди останах да седя там тръпнеща и се зачудих дали накрая не се срутвах от напрежението, после отидох до банята.

Когато се върнах, забелязах, че Ема бе идвала и отново бе излязла. На нощното шкафче върху подложка бе оставила водата, а до нея два аспирина.

Поколебах се на прага на банята и се зачудих дали Трейси ще се появи пак. Дяволчетата определено ми въздействаха и за секунда-две не можех да се приближа до леглото. Най-накрая се засрамих, раздвижих се и направо се втурнах към аспирина и водата.

След това започнах да се чувствам глупаво. Разбира се, че не бях видяла призрак. Бях уморена, пренапрегната, наскоро претърпях травма на главата, както и други травми. Видението на Трейси бе един разбуждащ сън, леко умопомрачение, малко послание от подсъзнанието ми.

Какво ли съобщение се опитвах да изпратя до себе си?