Линда Милър
Горещи страсти (42)

42.

Всички в кантората ме погледнаха, като че ли се бях сдобила с допълнителна глава след последната ни среща. Пренебрегнах ги, влязох в офиса си и позвъних на Джъстин Недъртън.

Оставих съобщение на гласовата му поща и изпитах облекчение, че в момента го няма. Докато чаках неизбежното обаждане, започнах да преглеждам новия списък, който той ми даде в Тусон. Всичките имена бяха на развълнувани клиенти, готови да сипят хвалебствени думи в или извън съда.

Пресегнах се към телефона, за миг през ума ми проблесна яростно същия жест, направен снощи, в моя апартамент, докато Джеймс Арън размахва ръжена от камината в края на леглото ми. Стомахът ми се сви леко, но аз изместих мислите си на друго ниво, трик, научен през трудните години на израстването.

Когато има работа, оставяш всичко друго настрани и я вършиш.

Набрах първия телефонен номер от клуба с привържениците на д-р Недъртън и при звука на женски глас си наложих да придам ведрост на тона си.

— Здравейте. Казвам се Клер Уестбрук и съм адвокат. Представлявам доктор Джъстин Недъртън. Може ли да ви задам няколко въпроса за отношенията ви с него?

Хвалебствията се отприщиха и Мерилин Роджерс ме засипа с чудесата, които скъпият Джъстин бе извършил с нейните нещастни, увиснали гърди, отпуснатото дупе и нейното самочувствие. Водех си бележки и се въздържах от коментар, макар и трудно.

Следващото обаждане доведе до същия резултат и до края на третия разговор вече бях осъзнала, че тези хора практически четат от написан сценарий.

Хванах главата си с ръце, когато Харви младши изненадващо влезе направо в офиса ми, без да чука.

— Добре ли си? — тихо попита той. Изглеждаше малко изплашен, сякаш моят лош късмет може да скочи и да се прилепи към него.

— Правя всичко възможно, за да се справя — отговорих.

Той се отпусна малко, приближи се до бюрото.

— Предполагам, че работиш по случая Недъртън?

Кимнах и тъкмо щях да му разкажа за телефонните разговори, когато Кред се облегна на бюрото и така се надвеси над мен, че ми се прииска да бутна стола си назад, до стената. Тонът му бе поверителен.

— Неприятно ми е да те помоля, особено след като зная за трудните ти моменти напоследък, но, ами… имаш ли нещо против да отидеш в Тусон? Доктор Недъртън става нетърпелив, заплашва да прекрати договора и да си наеме друг адвокат. — Харви младши отправи мазен взор към мен. — Знаеш, разбира се, че това ще означава крах не само за фирмата, но и за теб.

Знаех, че оттеглянето на този договор ще е последното препъни камъче за Кред и съдружници, но в този момент идеята нямаше много време да попие в подсъзнанието ми, не бях съвсем сигурна какви ще са последствията за мен. Все пак не можеха да ме принудят да работя за фирма, която не съществува.

За щастие не изразих на глас мислите си. Просто така се случи, че Харви Кред младши бе готов на всичко.

— Според условията на твоето споразумение пълното възнаграждение трябва да се изплати в последния ден на службата ти тук, независимо от причината.

Седнах по-изправена на стола, но не откъснах очи от него.

— Какво мога да направя в Тусон, което да не мога да направя тук? — попитах тихо.

— Да убедиш доктора да прояви търпение.

Надявах се, че не съм разбрала правилно намека му.

— Харви, племенницата ми току-що загуби баща си. Да я оставя сега, след дългите ми отсъствия напоследък…

Кред младши разпери ръце, направи се на великодушен.

— Вземи я със себе си!

Как ли пък не, помислих си. Последния път в Тусон някой опита да ме прегази с камион, а после цапардоса с приклада на пистолета главата ми. Точно атмосфера, която бих желала за Ема, особено в нейното крехко емоционално състояние.

Харви се наведе:

— Направи каквото трябва, Клер.

Въздъхнах:

— Не е ли винаги така?