Линда Милър
Горещи страсти (41)

41.

Когато дойдох на себе си, вероятно след по-малко от минута, вече лежах на долния етаж, без оцапаната си пижама и плътно обвита в одеяло. Кожата ми лепнеше, а стомахът ми се преобърна, когато спомените за смъртоносната среща с Джеймс Арън нахлуха в ума ми и изпълниха блажения вакуум. Един медик слушаше сърцето ми със стетоскоп, а госпожа К. и Сонтера кръжаха наоколо и ме наблюдаваха напрегнато, сякаш бяха готови да се намесят, ако мъжът направи погрешна крачка.

— Освен разбираемия шок — усмихна се окуражително той, — изглежда сте съвсем добре. Може би ще искате да изкарате нощта в болницата все пак, за да сте по-сигурна.

Вече клатех глава в знак на несъгласие. Току-що бях излязла от болницата; нямах намерение да се връщам там, ако не ме принудят.

— Можеш да останеш при мен — каза госпожа Кравински.

Погледът на Сонтера ме прогори.

— Идваш у дома — заяви той и в тона му се долавяше нотка на окончателно уреждане на въпроса, която постави край на обсъждането. Госпожа К. се усмихна леко, като че ли това е била целта й през цялото време, и не възрази.

— Добре — съгласих се. Ние двамата със Сонтера имахме своите разногласия, непроменени от няколкото часа удивителен секс, но аз почувствах нужда да съм близо до него. Това ще отмине, сигурна съм, веднага щом вцепеняващият ми страх утихне.

Еди Колумбия ме разпита подробно, макар и внимателно; очевидно имаше безмълвно съгласие, че Сонтера няма да може да се справи със задачата обективно. Спалнята ми бе цялостно изследвана от група специалисти, а Джеймс Арън бе изнесен в торба. Не съжалявах за смъртта му — макар да отричаше, все още вярвах, че е убил сестра ми, пък и той едва не уби мен — но се ужасявах как ще кажа на Ема, че аз съм дръпнала спусъка.

Ема бе все още дете и въпреки че логиката й ще каже, че съм направила необходимото, една част от нея несъмнено ще оплаква въображаемия баща, който тя желаеше, надяваше се да има и подтикваше да съществува. Възможно е никога да не ми прости, че поставих завинаги край на мечтата й, и то по такъв жесток начин.

Чак след един часа през нощта Сонтера занесе в своята кола куфара ми, набързо приготвен от госпожа К. Аз се качих на мястото до шофьора без чужда помощ и безпристрастно забелязах, че дъждът е спрял. Носех халат, домашни чехли и три-четири литра от кръвта на Джеймс Арън.

Къщата на Сонтера, построена в испански стил в малък квартал в Скотсдейл, имаше три спални и беше цялата тъмна, когато спряхме в гаража.

Тони излезе, мина от моята страна и ме вдигна от седалката, без да чака разрешение. Поне сега си позволих да се облегна на него, но знаех, че това няма да продължи дълго. Той бе полицай, а аз адвокат на защитата — бяхме настроени на различна честота.

Мъжът безмълвно ме понесе през кухнята, като светваше лампите по пътя си. Изкачихме стълбите, той блъсна вратата на покоите си и ме внесе в банята.

Връхлетяха ме спомени, тъй като неведнъж бях идвала тук по различни поводи, но не се опитах да се боря срещу тях. След случилото се в собствената ми спалня тази нощ, спомените за необуздан секс със Сонтера бяха приятен отдих.

Той ме остави да стъпя на крака, пресегна се, пусна кранчетата на душа и започна да съблича дрехите си. Тъмните му очи бяха сериозни и горяха с огън, който нямаше нищо общо с разпалени страсти. Сонтера нямаше намерение да взема. Той искаше да даде. Дори и в обърканото си състояние на ума разбирах това.

Помогна ми да съблека халата и ме придърпа под душа. Там, с нежност, която предизвика спазъм в гърлото и сълзи в очите, той изми яркочервените ивици, дето се спускаха от раменете ми до пищяла. После нежно ме подсуши с кърпа, навлече ми една от неговите тениски и ме настани в леглото си.

Не след дълго се пъхна до мен, придърпа ме в ръцете си и ме държа така през цялата дълга нощ.

На сутринта се събудих преди него, станах, облегнах се на чешмата в банята и започнах да се взирам в образа си в огледалото. През изминалата нощ бях убила човек; сега с удивление открих, че не изглеждам по-различна.

Отзад Сонтера плъзна ръце около мен и залепи целувка на бузата ми.

— Ти не прави любов с мен снощи — казах озадачена. Тони обикновено не пропуска подобни възможности. Аз бях гола и нуждаеща се. Авантюрата ни по-рано, преди пристигането на Джеймс, бе срутила някои стени.

— Пропуск от моя страна.

Обърнах се и го погледнах:

— Благодаря.

Сонтера направи гримаса на изумление:

— За това, че не съм те любил?

— За това, че ме доведе тук и ме държа в прегръдките си.

Той целуна носа ми и заяви:

— Защитавай и служи предано. Просто се опитвах да следвам мотото.

Нуждаех се от него, от разсейване, от отдиха, който знаех, че ще намеря в прегръдките му, в леглото му. Плъзнах пръсти в косата и придърпах лицето му към себе си за целувка. Той изстена, когато устните му срещнаха моите.

Целувката се задълбочи; усетих как тениската се повдига, а ръцете му стискат плата от двете страни на талията ми. Пусна ме само за да ме съблече гола.

Плътта ми сякаш се възпламени под погледа му. Тони обхвана дясната ми гърда с една ръка и се наведе, за да вкуси зърното.

Изскимтях.

Той ме засмука.

Коленете ми се подкосиха; Сонтера повдигна глава с явно неудоволствие, хвана ме в ръцете си, повдигна ме и ме пренесе до леглото. За известно време ме накара да забравя смъртта, но когато отново изплувах на повърхността, реалността ме очакваше.

Трябваше да отида при Ема и да й разкажа за случилото се, преди да го чуе от новините или в училище; знаех, че ще е най-трудното изпитание за мен, включително и битката, довела до смъртта на Джеймс Арън предишната нощ.

Долу Сонтера забърка омлет със сирене, раздели го помежду ни и когато видя, че не започвам да се храня, пъхна една вилица в ръката ми.

— Какъв е планът? — попита ме накрая и сипа кафе за двама ни.

Взирах се в храната, опитах колебливо една хапка, но после оставих вилицата.

— Ема трябва да узнае. Това е първата ми работа.

Той кимна, устните му бяха мрачно присвити.

— Ще е трудно. Искаш ли помощ?

Поклатих глава:

— Аз трябва да й кажа.

Сонтера пийна голяма глътка кафе и известно време обмисляше отговора ми.

— Добре. — Отговорът му ме изненада.

— Тони — започнах аз, — благодарна съм ти, че ме доведе тук снощи, защото наистина имах нужда да бъда с някого, но…

В един предишен миг Сонтера бе хванал ръката ми, но сега я пусна.

— Но какво?

— Не искам, ами, не искам да възприемаш случилото се между нас…

— Като нещо повече от секс? — попита той с малко опасен тон.

Замислих се и не можах да измисля по-добър начин да се изразя, макар несъмнено да имаше такъв. Никога няма да спечеля награда за тактично поведение.

— Точно така — съгласих се.

Сякаш една невидима стена се спусна с трясък между нас; почувствах сблъсъка, метал се удари в камък. Подът като че ли се разтресе под краката ми, а стаята изведнъж остана без кислород.

— Добре, Защитник — проговори той с равен глас, — само служебни отношения от сега нататък.

Половин час по-рано лежах в леглото му полудяла от екстаз. Сега отново бяхме странници.

— Хубаво — промълвих, но думата излезе от гърлото ми леко дрезгава.

Сонтера бутна стола си назад и бързо каза:

— Довърши закуската си. Ще те закарам до дома на Лорета.

Кимнах, символично изядох още една хапка и се изправих. Все още бях без кола, тъй като взетата под наем стоеше разбита в Тусон, а докато нещата не се поуталожат, нямах нито време, нито желание да си купувам нова, въпреки че вече бях получила застрахователния си чек за сатурна.

— Благодаря — отговорих.

Сонтера свали куфара ми и ние пропътувахме разстоянието до къщата на Лорета в потиснато мълчание. Движението бе милостиво ненатоварено и стигнахме доста бързо.

Веднага щом спряхме, Ема изхвърча от входната врата и по изражението на лицето й познах, че е чула нещо. Не се бях обаждала на Лорета след нападението, защото не можех да контактувам тогава, но подозирам, че или госпожа Кравински, или Сонтера го бяха направили.

Тони се пресегна и стисна ръката ми, преди да изляза от спортната му кола, но не се усмихна и не каза нито дума. Сама извадих куфара, пуснах го на тротоара до краката си и останах да го наблюдавам как тръгва.

Ема дълго време се взираше в мен, като че ли не можеше съвсем да повярва в присъствието ми там. После нададе сподавено ридание и се хвърли в ръцете ми.

Прегърнах я силно и казах:

— Толкова съжалявам, скъпа…

Тя се притисна до мен и заплака още по-силно.

Лорета излезе и внимателно ни насочи вътре в къщата, остави ни сами в хола, настанени една до друга върху дългия бял кожен диван. Бърнис се изтърколи в стаята, скочи в скута на племенницата ми и се опита да оближе сълзите й.

Изчаках Ема да се възстанови поне малко, после взех ръката й и я задържах в своите две. Зачудих се дали плътта ми й се струва така студена, както нейната на мен.

— Какво знаеш? — попитах внимателно.

— Той е мъртъв — отговори тя, раменете й все още бяха леко увиснали. — Баща ми е мъртъв. Влязъл е с взлом и ти е трябвало да го застреляш. Лорета ми съобщи.

Прегърнах я, но тя се отдръпна от мен съвсем леко.

Заболя ме сърцето. Изглежда пътят назад след тази трагедия наистина ще е доста дълъг.

— Съжалявам — изрекох отново.

— Това нямаше да се случи, ако ти беше тук с нас — извика Ема и за миг зарови мокрото си лице в пухкавия гръб на кучето. Когато вдигна поглед отново, очите й бяха свирепи. — Или ако беше при Тони. Ала не, не можеш да допуснеш да изпиташ нужда от друг човек!

Прехапах долната си устна:

— Ема, моля те…

Тя се отдръпна, постави разстояние помежду ни и то не само във физически смисъл.

— Ти знаеше, че е избягал! Знаеше, че може да ни преследва!

— Ема… — Пресегнах се, но момичето скочи от дивана с кучето в ръце.

Лорета се върна в стаята, закръжи около прага към трапезарията, но не каза нищо.

— Дяволите да те вземат, Клер! — нададе писък Ема. — Дяволите да те вземат, задето винаги се опитваш да бъдеш издръжлива! Виж какво се случи, защото не поиска да се довериш на никого!

Преди да успея да й отговоря, тя се обърна и избяга.

Лорета прекоси стаята, седна на мястото на Ема и хвана ръката ми.

— Всичко ще е наред — успокои ме приятелката ми. — Тя преживя шок, това е всичко.

Издадох дрезгав, лишен от веселие смях:

— О, да! Аз убих баща й. Не е ли шокиращо?

— Не само смъртта на Джеймс я изплаши толкова много, Клер — тихо ми каза Лорета. — Разстроена е, защото едва не загуби теб. За всички ни е така.

Наведох се напред и зарових лице в ръцете си. Попитах, без да вдигам поглед:

— Може ли да останем тук известно време? Мисля, че дори не мога да пристъпя прага на онзи апартамент след случилото се там. Поне не сега, де.

— Ние двамата с Кип ще вземем някои от нещата ви по-късно, ако полицията разреши. Можете да останете колкото дълго искате, знаеш го. — Тя потръпна. — О, Клер, трябва да е било ужасно преживяване. Искаш ли да ми разкажеш?

С изненада открих, че искам.

Бавно, на пресекулки разказах историята на фаталната ми среща с Джеймс Арън, а Лорета, хванала ръката ми, слушаше, без да ме прекъсва. Пропуснах само остатъка от нощта у Сонтера и секса, но тя вероятно се досети за случилото се.

— Какво ще правиш сега? — попита приятелката ми, след като дълго си бяхме говорили, малко плакали и пийнали чай в слънчевата й кухня.

Погледнах я леко изненадана.

— Ще отида на работа — казах.

— Шегуваш се — отвърна тя и вече не изглеждаше и не звучеше толкова съчувствено като преди. — След случилото се просто ще влезеш с лекота в кантората и ще продължиш нататък?

— Да. — Бях озадачена от реакцията й. В края на краищата все още имах задачата да спечеля делото Недъртън. Провалът означава години на продадена душа, окървавена, тръпнеща.

— Проклетия — изсумтя Лорета. После тръгна и ме остави там, отказа да каже и дума до тръгването ми, въпреки че ми даде назаем костюм, чорапогащник и обувки, даде ми и ключовете на колата си. Ема все още стоеше затворена в гостната и не приемаше никого, освен Бърнис.

— Сонтера е прав за теб — заяви Лорета на алеята, когато аз се пъхнах зад волана на нейния лексус и запалих двигателя. — Ти си много объркан човек.

— Грижи се за Ема — казах простичко и дръпнах назад.