Линда Милър
Горещи страсти (39)

39.

— Къде е детето, кучко? — изръмжа Арън. Той остана в края на леглото, а моите очи бяха приковани върху ръжена от камината. Държеше го като бейзболна бухалка и въпреки опитите ми да бъда хладнокръвна, не можах да не се зачудя дали възнамерява да разбие мозъка ми в следващите пет минути.

Странен пристъп на болезнено облекчение премина през мен при споменаването на Ема; слава богу, че по време на разговора ни по-рано тази вечер не бях помолила Лорета да я доведе у дома.

— Не е тук — казах с равен глас.

Той блъсна ръжена с ужасяваща сила в края на леглото, като едва не улучи десния ми крак, а страхът ми, вече осезаем, се издигна до пронизителен тон. Може би няма да ме довърши бързо; може би възнамерява да обработи тялото ми бавно, парче по парче. Изхвърлих тази идея от главата си, в интерес на оцеляването.

— Зная, че не е тук — изрече ядно Джеймс. — Не съм глупав.

Интелигентността му е спорен въпрос според мен, но не бе подходящо време да хвърлям светлина върху недостатъците му.

— При приятели е — отговорих. Странни мисли му идват на човек на ум, когато е изправен пред мъчителна смърт. След банята си облякох пижамата и сега ми се стори чудесна идея; след преживяването със Сонтера бях останала гола, а голота в присъствието на Джеймс Арън е съвсем различно нещо.

— Какво ти става? — Надявах се въпросът ми да прозвучи сдържано. — Беше пуснат под гаранция. Имаше си приятелка и свястна работа…

— Ти провали всичко. Също като преди.

— Аз провалих всичко? Как?

— Ти си остана кучка, ето как — отговори той. Тогава разбрах, по дишането и възбудата му, че е надрусан. — Ти обърна Трейси срещу мен и ме хвърли в затвора. Имаш ли представа как е там? А сега и собственото ми дете не иска да има нищо общо с мен, благодарение на теб.

Ема не иска да го вижда? Новост за мен — при последния ни разговор за Джеймс, на връщане от вечерята и киното с щастливата двойка, тя ме информира откровено, че не съм добре дошла на самостоятелните й срещи, когато ги разреши социалният работник.

— Какво се е случило с Ема? — попитах.

Видях го как потръпна.

— Попита ме дали съм убил майка й. Вярва го и причината за това е, че ти през цялото време й пълниш главата с глупости!

— Ти наистина си убил Трейси. — До този миг вече бях решила, че така или иначе съм мъртва и може би е по-добре да разбера каквото исках. — Къде хвърли тялото, Джеймс? Къде е сестра ми?

Гърдите му започнаха да се издигат от едва сдържана ярост, която във всеки миг щеше да избухне.

— Не съм убил тази пачавра — изсъска той.

— Тогава кой е?

Джеймс възвърна малко самообладанието си.

— Аз ще задавам въпросите — остро заяви той. — Къде е детето ми?

— Вече ти казах. При приятели.

— Обади им се — нареди. — Кажи им да я доведат тук веднага. Ние двамата с Ема изчезваме, ще започнем на чисто някъде другаде. А ако споменеш на тези твои приятели нещо, с което да ги наведеш на мисълта за присъствието ми тук, няма да бавя убийството ти. Ще го направя веднага.

Първоначалният ми инстинкт бе да откажа, което само доказва как първата изскочила в ума мисъл не е най-умната. Събрах сили, кимнах и се пресегнах за слушалката на телефона. Набрах мобилния телефон на Сонтера.

Три позвънявания, четири. Сърцето ми се промъкна в синусите и едва успявах да дишам. Чух гласовата му поща и усетих как костите ми омекват.

Извадих едно име от ръкава си, а очите ми бяха приковани в Джеймс Арън, докато говорех:

— Сюзан, Клер е. Моля те, вдигни телефона. Трябва веднага да доведеш Ема вкъщи. Неотложен семеен повод. — Реших да побутна малко нещата, защото нямах какво да губя на този етап.

Натиснах бутона за край на връзката и оставих слушалката.

— Никой не отговори — казах, след като преглътнах с мъка.

Арън изруга и изрева:

— Дай ми слушалката.

Дъхът ми замря в гърдите, въпреки че май изглеждах спокойна; сега той стоеше над мен и издърпа телефона. Зная, че натисна бутона за повторно набиране, значи ще чуе същото като преди секунди — няколко позвънявания, после мъжки глас: Полицейско управление Скотсдейл, отдел Убийства. Тук е Тони Сонтера. Оставете съобщение и ще ви звънна при първа възможност.

При откритието за измамата ми Джеймс изрева като бик, чиито топки са хванати в мечи капан и запрати слушалката срещу стената с такава сила, че тя се разби. Стиснах очи и отправих мислена молитва със спешна молба, до което божество слуша.

— Тъпа постъпка, Клер — изплю Джеймс думите една по една. — Сега ще трябва да те нараня.

Арън отиде до прозореца — ала той е прекалено близо до леглото, за да успея да се успокоя — и дръпна пердето, с цел да погледне навън. Силен пустинен дъжд удряше стъклото. Опитах се да издраскам до другия край на матрака, но мъжът ме сграбчи за косата, мястото на шевовете, и ме дръпна обратно.

Извиках от болка и очите ми запариха от сълзи.

— Значи се обади на приятелчето си ченге? — дрезгаво попита и приближи лицето си с вълнената маска до моето. — Ще ми платиш за това, малка мръснице.

— По-добре изчезвай оттук — чух се да казвам. Адреналинът в тялото ми се покачи, а умът ми бе нащрек. Предполагам, че е така, когато си толкова близо до смъртта. — Сонтера си проверява съобщенията често и няма да му отнеме много време да се досети какво става.

— Мисля, че лъжеш — заяви Арън и отново дръпна косата ми. — Малка кучка. Толкова си по-добра от нас, а? Ето ти едно прозрение, скъпа: добра си само за едно-единствено нещо и аз ще си го взема, преди да те убия.

Не се престорих, че не разбирам. Посланието му бе съвсем ясно.

— Ти ли я уби, Джеймс? Ти ли уби Трейси?

— Как мислиш? — парира ме той с похотлива усмивка. — И престани да се опитваш да увърташ. Ти и аз ще го направим.

В този миг вече бях отвъд целесъобразността и предприемах отчаяни мерки. Молитвата сякаш нямаше да даде резултат, затова обърнах глава, ухапах го по китката и се спуснах към другия край на леглото, докато той все още сипеше проклятия.

Джеймс се хвърли върху мен, преди да достигна чекмеджето на нощното шкафче и тридесет и осемкалибровия вътре.

Той остана мълчалив за миг, само държеше лицето ми заровено в матрака и ми причиняваше огромна болка, като стискаше косата ми. Не бях сигурна дали мисли или се ослушва за сирени. И не позволих на въображението си да започнела блуждае отвъд настоящия момент, иначе щях напълно да изпадна в паника.

— Мислил съм за това толкова много пъти — почти замечтано произнесе мъжът.

Определено излишна информация. Започнах да се гърча под него и когато Арън само се изсмя на усилията ми да се освободя, насочих лакът към ребрата му. Успях да улуча и той се претърколи с ругатни, но все още държеше лявата ми ръка.

Отново задрасках към чекмеджето. Отново не можах да го стигна. Когато се строполих на леглото, Джеймс бе заедно е мен.

Изпищях; той ме зашлеви. Аз полулежах, полуседях, а мъжът ме бе възседнал. Силно го ударих с коляно между краката и този път писъкът дойде от него.

Докато бе превит надве, аз бързо пролазих за пистолета. Той хлопна здраво чекмеджето с крак, пръстите ми се разминаха на милиметър, и се спусна към мен. С последната си частица сила останала в тялото ми, се обърнах, пъхнах дулото на пистолета в стомаха му и натиснах спусъка.

Заглушен гръм и мъжът се вдърви. После в дупките на маската ококори очи от обидено изумление и аз усетих топла кръв, неговата кръв, да бликва върху тялото ми. Мъжът се отпусна, избутах го на пода, скочих на крака и продължих да стискам пистолета с две ръце.

Джеймс Арън издаде бълбукащо стенание.

Плавно се освободих, препънах се и изпълзях настрани, държах се на разстояние, но бях прекалено разтърсена, за да отида по-далеч или дори да изкрещя отново. В няколко спиращи сърцето мига си помислих, че може да припадна от болка и ужас.

— Помогни ми — прошепна той от другия край на леглото.

Тялото ми бе замръзнало, влажно от кръв и студено от пот; треперех, но умът ми все още работеше усилено. Телефонът иззвъня, но не можех да се пресегна към него. Не можех да пусна пистолета. Звъненето продължи още известно време, накрая спря.

Арън не издаваше звук, вероятно бе мъртъв и аз се отпуснах на колене, прекалено немощна, за да стоя права. Тъкмо бях отпуснала пистолета надолу, когато той внезапно възкръсна подобно на феникс и се подпря на отсрещната стена. Тогава се хвърли към мен и издаде звук като на страховит слон.

Потърси опипом, сграбчи глезена ми и ме придърпа към себе си.

Отдръпнах се по дупе назад и изпразних пистолета си в него. Най-накрая Джеймс остана да лежи напълно неподвижен. И само на сантиметри от мястото, където седях.

Определено чух сирени, но ми звучаха далечни, без определено отношение към моята ситуация. Обърнах пистолета в лепкавата си от кръв ръка, знаех, че вече няма куршуми и бях готова да го използвам като бухалка, ако Арън ме нападне отново.