Линда Милър
Горещи страсти (37)

37.

Да, отзад на главата имах буца с големината на пъпеш и не, въобще не се чувствах превъзходно, но докато стигнем до моята улица в Кейв Крийк, вече бях отхвърлила всички разумни причини да не си легна със Сонтера.

Единствената ми надежда беше, че Ема ще е у дома. Присъствието й, естествено, щеше да възпрепятства каквито и да е сексуални игрички, които можеха да последват, ако бяхме оставени със собствените си идеи.

Божичко, нямаше и следа от Ема, а Бърнис отникъде не изджавка своето кучешко добре дошли.

Проклет късмет!

Сонтера пренесе багажа ми, а аз отидох в кухнята, за да си взема чаша филтрирана вода от бутилката на вратата на хладилника с надеждата да охладя малко либидото и да овладея здравия си разум. През прозореца над чешмата видях госпожа Кравински, която гореше червена свещ на своя прозорец.

Засмях се.

— Какво е толкова смешно? — попита Сонтера зад мен. Обърнах се, той стоеше на прага, облегнал рамо на рамката на вратата. Тъмните му екзотични очи пребродиха тялото ми.

— Нищо — казах. Думата излезе като грачене и звучеше като лъжа. Каквато си и беше, разбира се.

— Нека да те сложа да си легнеш.

О, господи…

Вирнах брадичка и заявих:

— Добре съм, Сонтера. Можеш да тръгваш.

Той прекоси стаята, облегна се на мен и така много успешно ме прикова към ръба на барплота. Чувствах се неудобно, но не защото ме нараняваше; напротив, доставяше ми прелестно удоволствие. Тони обхвана брадичката ми в ръка, повдигна лицето ми и започна да ме целуна.

Всеки мускул в тялото ми се превърна в топъл восък, но Сонтера ме държеше изправена чрез натиска на бедрата си.

Усетих ерекцията му и тялото ми премина на автоматичен пилот, като избута разума на заден план. Той се засмя на реакцията ми, все още ме целуваше до зашеметяване, когато постави ръце от двете страни на талията ми и ме повдигна от пода.

Инстинктът — или може би сладострастието — ме подтикнаха да обвия крака около кръста му и ръце около врата му. Докато ме изнесе нагоре по стълбите, вече се бях съвсем размекнала.

Стаята бе сенчеста и хладна, частици прах летяха във въздуха заради дългото ми отсъствие. До леглото Сонтера ме изправи на крака и ме подкрепи, защото коленете ми почти се подкосиха. Той отхвърли назад покривката и ме постави да седна на ръба на матрака, като измъкна блузата ми през главата. Не носех сутиен, въпреки че дали бях забравила или го бях изоставила нарочно при обличането си тази сутрин, честно казано, не помнех.

Сонтера направи пауза, пое си шумно дъх и коленичи да събуе обувките ми. Нежно ме положи по гръб, за да издърпа дънките ми, и познайте какво, тук също бях без бельо.

Той изстена, все още коленичил, и няколко пъти прокара ръка нагоре-надолу по бедрата ми.

— Клер… — Гласът му бе дрезгав, колеблив.

— Не си тръгвай — прошепнах. — Моля те, не си тръгвай.

Той целуна дясното ми коляно от вътрешната страна, а после лявото ми коляно от вътрешната страна. Почувствах се като мънисто, опънато на жица с ток, изстенах няколко пъти, но това нямаше абсолютно нищо общо с шевовете отзад на главата.

— Полека — каза той пресекливо, а дясната му ръка описваше бавни, сладостни, огнени кръгове върху голия ми корем и малко по-надолу. — Полека, бейби.

— Не — помолих, като едва успях да проговоря. — Искам бързо. Имам нужда от бързина.

Движението на ръката му ставаше по-широко и по-широко, по-бавно и по-бавно.

— Зная от какво се нуждаеш. И аз ще ти го дам — прошепна ми той тихичко. После започна да целува местата, които ръката му галеше преди това.

— О, божичко, Сонтера — изскимтях.

— Отпусни се… — Усетих как палецът и показалецът му ме разделят, подготвят за целувка от съвсем нов вид.

Точно така. Отпусни се. Изстенах отново, продължително и тихо.

Тони постави единия ми крак върху дясното си рамо, другия върху лявото.

— О, божичко — промълвих отново, вече отчаяна. Бедрата ми потръпваха и усещах дъха му върху себе си. Само да ме докосне с устни и език и знаех, че ще загубя ума си.

Със свободната си ръка Сонтера се пресегна да погали гърдите ми, после дълбоко от гърлото му излезе истински сладострастен звук, той наведе глава и ме пое в устата си. Извиках доволно и сграбчих чаршафите с две ръце.

Сонтера е майстор. Смуче усилено, после едва ме докосва с устни, дразни ме, мърмори нежни думи, предназначени да възпламеняват, а не да успокояват. Целуна бедрата ми от вътрешната страна, влажния от пот корем и ме накара да моля за това, което исках. От което се нуждаех, защото той знаеше, дяволите да го вземат. Винаги бе знаел.

Доволен вече, че съм готова, Тони ускори темпото й аз скопчих пети около раменете му, ридаех от екстаз, докато ме издигаше нагоре, нагоре и най-после стигнах до края. Залюлях се до него, тялото ми бе обхванато от диви спазми при оргазъм след оргазъм и аз на пресекулки шепнех името му през цялото време.

Най-накрая бях изчерпана, физически поне, а Сонтера сложи глава върху корема ми; усещах дъха му между краката си. Преплетох пръсти в косата му и спуснах крака от раменете му. Малки, леки като перца оргазми все още ме караха да потръпвам, а зърната ми бяха твърди като дръжки на чекмедже.

— Люби ме, Сонтера.

Той не повдигна глава, а когато заговори, гласът му бе дрезгав.

— Странно — каза. — Помислих си, че тъкмо го направих.

— Съблечи се и легни в леглото при мен.

— Клер, може би, ами… с твоята глава и…

— Наистина го искам. Искам те гол и вътре в мен.

— Нямам…

— В чекмеджето на нощното шкафче — казах. — Откъм страната на пистолета. — Сонтера не бе спал в леглото ми от дълго време, но аз вярвах, че трябва да съм подготвена. За всеки случай държах кутийка презервативи под ръка.

Той ги потърси опипом, извади пакетче и се засмя. После изрита ботушите си, смъкна дрехите и се изкатери до мен.

— Не би трябвало да го правим — каза мъжът, който бе започнал всичко това.

— Защо? — попитах, като се плъзнах достатъчно далеч, че да успея да лизна едно от зърната му.

Сонтера изстена.

— Защото току-що излезе от болницата — обоснова се неясно.

Ала аз вече го дразнех по други начини. Не че Тони имаше нужда от голяма подготовка. Усетих го твърд като стоманен цилиндър в ръката си и почти очаквах плътта му да зацвърчи.

— Трудотерапия — казах и започнах да го целувам надолу по корема.

— Клер — изхриптя той.

Продължих да се движа по-надолу, продължих да го целувам.

Той се задъха, когато стигнах целта си, а аз ентусиазирано се впуснах в работа.