Линда Милър
Горещи страсти (31)

31.

Докато двамата със Сонтера пътувахме по виещата се, оградена с палми алея на хотел Омни, умът ми се стрелкаше на хиляди посоки едновременно. На някакво ниво постоянно усещах, че Джеймс Арън е Навън, Някъде, може би ме наблюдава, може би наблюдава Ема и чака възможност да се промъкне покрай бодигарда, осигурен от Кип. Смъртта на Силви ми тежеше по различен начин от смъртта на Харви старши и Джанет, а снощи едва не убиха мен. Беше ми трудно да се концентрирам при тези обстоятелства, но няма да се откажа от това, заради което бях дошла в Тусон — струва ми се, че единственият начин да разплета възела на живота си е методично да се справям с текущите задачи, една по една. Нищо не мога да направя; мозъкът ми така е устроен.

Забелязах веднага госпожа Пидмонт, следващата враждебно настроена свидетелка от внушителния списък. Не стана много трудно; тя бе единственият човек във фоайето. Висока, добре облечена и изключително уверена, тази жена излъчваше класа. Що се отнася до красотата, ами-и, тя и Джулия Робъртс може да са били разделени при раждането си.

Морско зелените й очи огледаха Сонтера с истинско одобрение, което ме развесели.

— Клер Уестбрук — казах аз и протегнах ръка. Пидмонт носеше гълъбово сив костюм и цветен пъстър шал около врата. Отново болезнено ясно усетих дънките си. Бях родена и отгледана в Тусон; може би се подмладявах, връщах се към някаква по-ранна версия на себе си. С тази скорост до утре вече ще съм облечена със старите си къси панталони и копринената, прозрачна, подчертаваща бюста блуза.

Все едно че можех да се вмъкна в тези панталони.

— Санди Пидмонт — представи се жената, която трябваше да интервюирам, и ние се здрависахме.

— Това е Тони Сонтера. Приятел. — Не съм сигурна защо почувствах, че е нужно да разясня последната част.

Сонтера се усмихна със съвършената си усмивка и каза:

— Радвам се да се запознаем.

Обзалагам се, помислих си аз и започнах да се чувствам не чак толкова великодушна що се отнася до Сонтера.

— Ще обядваме ли? — попитах и посочих към стълбите нагоре за ресторанта. Знаех, че заведението има тераса с чудесен изглед и се надявах да ме пуснат облечена по този начин. Можеш да вземеш момиче от бар Цици…

Утре — уверих аз себе си — ще си облека адвокатския костюм.

— Умирам от глад — каза Санди. Гласът й бе мелодичен.

— Аз също — добави Сонтера. Гласът му бе тих и секси.

Аз не казах нищо. Няма да споменавам как щеше да прозвучи моят глас, тъй като започвах да ставам мъничко ревнива.

Последното нещо, което желаех, бе обяд, защото стомахът ми все още бе свит, последица от демобилизиращото интервю със семейство Дорсет, да не споменавам за изправящите косата събития от изминалата нощ; изящното общуване между Сонтера и госпожа Пидмонт също не помагаше.

Момичето на входа на ресторанта горе не обърна внимание на небрежното ми облекло, нито пък забеляза госпожа Пидмонт. Тя имаше очи единствено за Сонтера с наболата брада и дрехите от вчера.

— Разбрах, че представлявате Джъстин — сдържано каза Санди и ме огледа над папката с менюто, след като се настанихме на терасата. Лек ветрец полъхна, донесе уханието на екзотични цветя и надипли покривките на масата.

— Да — отговорих. Тя използваше малкото му име и аз заключих, че отношенията й е Недъртън са били нещо повече от чисто професионални.

— Джъстин и аз бяхме… интимни… почти пет години.

Оставих продълговатото хлебче, което току-що бях взела от кошничката в средата на масата.

Тя изви съвършените си вежди и продължи:

— До операцията.

Очите ми искаха да се спуснат към гърдите й, но не им позволих. Аз мразя, когато хората говорят на моите гърди, въпреки че това обикновено ми се случва с мъже, а не с жени.

— Ако позволите да отбележа — казах, — вие ми изглеждате съвсем добре.

Странно, не изглеждате деформирана.

Сонтера вдигна чашата си в едва доловим жест на съгласие, но този път аз се издигнах над настойчивото желание да забия пета в крака му. Ако иска, може да се сваля със Санди по-късно, просто не ме интересува. Много.

Санди се засмя и аз осъзнах, че я харесвам, въпреки всичко. Да, красива е. Да, Сонтера явно я смята за възбуждаща. Ала това не означава, че ние двете автоматично ставаме врагове, задължени да се състезават. Това не е типичният ми подход към живота и женствеността и подозирам, че не беше и нейният.

— Благодаря — кимна Санди. — Стореното ми от Джъстин не личи, когато съм облечена. Всъщност, най-грозното не личи и когато съм съблечена.

Сонтера разклати кубчетата лед в питието си и мъдро се въздържа от коментар, въпреки че с един кос поглед видях как колелата се завъртат в ума му. При движението си издаваха звук — трак, трака, трак.

Дадохме поръчките си. Аз не можех да погълна нещо повече от салата, но Тони поиска говеждо филе, а Санди пъстърва. Знаех, че кръвното на Кред младши ще се вдигне като види доклада ми за разходите, но това леко ме ободри. Клер, Клер, доста противоречиво.

— Изглеждаш ми интелигентна жена, Клер — разговорчиво каза Санди и си постави салфетката на коленете, докато чакахме храната да пристигне. — Защо би поискала да защитаваш някой като Джъстин Недъртън?

Този въпрос започваше да ми писва, особено след като не можех да му отговоря честно. Казах:

— Работя за Кред и съдружници в Скотсдейл. Първоначално Джъстин Недъртън бе клиент на Джанет Бейлин. Тя ми предаде случая преди… — преглътнах — смъртта си.

— А-а. Изглежда фирмата на Кред е сполетяна от трагедии напоследък. Някакъв напредък в разследването?

Сонтера се концентрира върху говеждото филе. Отдадох му дължимото задето не се спусна към телефонна кабина и не се направи на Супер Детектив с фуражка и брич, способен да разреши случая Кред — Бейлин с един замах. Зачудих се също дали наболата му брада отблъсва Санди или тя я намира изключително секси също като мен. Най-странни мисли ми идват на ум понякога, особено когато жонглирам с проблеми, което е през повечето време.

Отговорих простичко и леко неубедително:

— Да. Искам да кажа: да, имаше няколко трупа — погледнах към Сонтера. — А разследването, ами-и, изглежда са се запънали.

Един мускул затрептя на лицето на Тони, но той не каза нищо.

— Доста висок процент смъртност — отбеляза Санди между деликатните хапки от пъстървата. — Ще ме е страх да работя там, ако съм на твое място.

Тъй като трябваше да търся слабости в доводите на ищеца, не споменах за заплахите над моя собствен живот. Точно тогава мислех, че имам малък шанс да спечеля битката на Недъртън и по този начин свободата си, ала капитулацията също не бе възможност за мен.

— Ще го оценя — казах, — ако ми разкажете нещичко за операцията.

Можех да използвам маневрата за отмъстителната бивша приятелка при процеса на Недъртън, предполагам, и да обрисувам Санди като презряна жена, готова да дискредитира преуспяващ, осъществен мъж, но нямаше да падна толкова ниско. Да, адвокатка съм, но имам принципи, независимо какво мисли Сонтера.

— Трябваше да ми даде страхотни гърди — каза тя спокойно, но в очите й имаше гняв. — Вместо това ме остави да изглеждам и да се чувствам като чешит във второстепенно представление.

Ще повторя пак, Санди ми изглеждаше съвсем добре и мисля, че изглеждаше повече от добре според Сонтера, което напълно ме ядоса.

— Какво стана? — попитах и се стегнах за отговора.

— Предполагам, че не бе концентриран в този ден — отговори тя почти без всякакво колебание. Вдигна рамене, за известно време погледна замислено настрани. — Не трябваше да съм толкова глупава, че да му се доверя.

Оставих вилицата си, гърбът ми бе стегнат и усетих, че Сонтера също е нащрек, въпреки че не помръдна и не каза нищо.

— Искате да кажете, че докторът е направил грешка! — Работа на адвоката е да изясни фактите, независимо колко очевидни са те.

— Искам да кажа, че беше друсан с нещо, вероятно кока, макар да го осъзнах чак по-късно. Когато се събудих и видях какво е направил, цял час не спрях да пищя.

Може би жената почувства очите на Сонтера върху себе си и погледна към него. Аз не се обърнах да видя дали той я гледа, защото щях да разкъсам лицето му, ако бе вярно.

— След това претърпях възстановителна операция, но такива неща оставят не само физически рани. Имам белези и на душата си.

Преглътнах буцата, която пареше гърлото ми, и се замислих за Силви. Белези? Тя имаше широки дири и моят клиент бе отчасти отговорен за това.

— Нае ли си адвокат? Обади ли се в полицията?

— Винаги последен пристан — измърмори Сонтера с тон, който определено бих могла да опиша като фалшив.

Пренебрегнах го, само ударих силно с коляно бедрото му.

Санди въздъхна и за миг изразителните й очи останаха празни, сякаш гледаше навътре в себе си и изучаваше пустия пейзаж на своя дух, временно не забелязваше Сонтера, мен и останалия свят. Когато ме погледна отново обаче, вече напълно присъстваше в настоящия миг.

— Джъстин ми плати. Не се гордея, но това се случи в действителност. — Спря, пое си дъх бавно, накъсано. — Все пак той е известен доктор, а аз, ами-и, бивше момиче на повикване. Мисля, че той имаше предимство.

Не погледнах към Сонтера, за да видя реакцията му към новината за момиче на повикване. Предполагам, че ще ме уведоми по-късно.

Преди някой да каже нещо, телефонът му иззвъня и Тони се обади бързо: Сонтера, после се извини и напусна масата. Санди го проследи с очи, докато той се скри вътре в хотела.

— Хубав мъж — каза тя.

Свих рамене. Съгласих се:

— Не е лош.

Тя отново въздъхна:

— Нищо ли няма между вас?

Много неща ставаха между нас, разбира се, но всичко бе подводно, пък и нямах желание да обяснявам.

— Свободен е — казах й доста великодушно от моя страна, като се има предвид, че той може да има и връзка, за която не зная.

Санди се засмя тихо, тъжно.

— Не и за мен. Вече направих прекалено много истински изповеди. Повечето мъже могат да се справят с имплантанти, но много малко могат да подминат проституцията.

Не направих никакъв коментар. Попитах:

— Вие с Недъртън разделихте ли се след операцията?

Очите й заблестяха. Каза:

— О, да! — Последва дълга, смущаваща пауза. — Всъщност, връзката ни беше приключила преди това, но аз не можех да накарам себе си да се изправя пред фактите. Иска ми се да не му бях връщала видеозаписите.

Видеозаписи? — помислих си. — По дяволите.

— Какво съдържаха?

Тя наклони глава на една страна, за да покаже, че не съм я подлъгала и парира със свой въпрос:

— Безпокоите ли се, че ще изровя копие и ще го предам на обвинението, госпожо Уестбрук? — попита без всякаква злоба. Щях да се почувствам по-добре, ако бе дори малко гадна. — Вероятно няма нужда, изглежда те са изградили желязно дело вече.

Желязно или не, аз трябваше да спечеля това дело. Ако се проваля, ще съм затворена в Кред и съдружниците края на естествения си живот.

— Може би си ядосана — промълвих предпазливо. — Може би искаш да си помисля, че има уличаващи го видеокасети заради раздялата ви. Била си разгневена и наранена, а сега търсиш отмъщение.

— О, ще си му го върна — заяви Санди. — Ще му го върна тъпкано заради това, което ми стори.

— Ако наистина те е наранил — казах внимателно, — тогава имаш пълното ми съчувствие. Ако не е, ще намеря начин да го докажа.

Тя се усмихна, малко тъжно, стори ми се.

— Харесвам те, Клер. При други обстоятелства можехме да станем приятелки.

— Щеше да е хубаво — отговорих аз и наистина го мислех.

Санди погледна часовника си, елегантен, златен е плуващи диаманти по циферблата. Попита:

— Свършихме ли? Имам друг ангажимент. — Наведе се леко и прошепна. — Холивуд.

Реших да не преследвам забележката за Тинсълтаун, вероятно няма нищо общо със случая, и дадох визитката си.

— Свършихме — отговорих.

— Кажи довиждане на господин Сонтера вместо мен. — Тя се изправи. Изгледа ме сериозно и продължително, като че ли ме преценяваше. После поклати глава. — Джъстин ще се опита да влезе в леглото ти. Внимавай.

С този малък залп, който остана да пуши в средата на масата, Санди Пидмонт се обърна и си тръгна.

Срещна Сонтера на вратата на терасата, казаха си няколко думи, преди тя да се отдалечи, и той дойде при мен. Надявах се да не са си разменили телефонните номера, но никоя земна сила не би ме накарала да попитам.

— Трябва да се връщам в Скотсдейл, Клер. Веднага.

— Какво се е случило? — попитах, когато той седна. Седеше на ръба на стола като човек, който гори от желание да скочи.

Сервитьорката донесе сметката в кожена папка; погледнах я, сложих кредитната карта на Харви младши вътре с надеждата да не бъде отхвърлена, и се съсредоточих върху Сонтера.

Той не отговори, докато не останахме отново сами.

— Няколко нови трупа са намерени на общинското бунище. Дадоха ги на нас двамата с Еди.

Въздъхнах. Много убийства стават в района на Марикопа. Екипът на шерифа е сведен до минимум заради обичайните бюджетни ограничения и общинските отдели трябва да помагат. Сонтера има много работа да върши, също като мен.

— Звучи неприятно — казах съчувствено.

— Ела с мен.

Сервитьорката се върна със сметката; добавих бакшиш, подписах се над пунктираната линия, взех служебната кредитна карта и станах.

— Не мога, Сонтера. Знаеш го.

Той ме погледна гневно.

Преструвах се, че всичко е наред, а не беше.

— Ще те оставя при твоята кола — казах. Сонтера щеше да ми липсва. Когато се върна в хотелската си стая тази нощ, със сигурност щях да съм самотна и да не се чувствам в такава безопасност, каквато изпитвах, когато ме държеше в прегръдките си или спеше на съседното легло.

Бих умряла, преди да споделя мислите си с него.

Един мускул затрептя на лицето му и изразът в очите му стана свиреп.

— Не зная защо си давам труда да ти го казвам — мрачно заяви той, — май няма да ме послушаш, но тук си затънала дълбоко, Клер. Разни неприятни типове очевидно са по следите ти, а един от тях може да е Джеймс Арън.

Да, Джеймс. Джеймс, който имаше шест години, за да натрупа значителна, солидна омраза към мен.

Би ми харесало да си отида у дома — липсваха ми Ема и Бърнис, госпожа К. и Лорета, пък и копнеех да спя в собственото си легло — но не можех да тръгна, защото работата ми бе трудна и страховита. Аз бях голямо момиче, което трябва да се грижи за племенницата си и да плаща сметките. Вдигнах брадичка.

— Мога да се справя — казах и силно се надявах да съм права.