Линда Милър
Горещи страсти (28)

28.

Чух как Сонтера става през нощта и си взима душ, вероятно студен; когато излезе от банята, се престорих на заспала. Задържах дъха си, а той се вмъкна в другото легло. Както често се случва с този мъж, не можех да реша съжалявам ли за новото развитие или ликувам.

Той ме събуди няколко часа по-късно, като хвърли върху корема ми торбичка Макдоналдс.

Бърза закуска; бих познала този аромат навсякъде.

Седнах, примигнах и задрасках към пакета. Сонтера бе облечен е дрехите от вчера и имаше нужда от бръснене, но изглеждаше както храната: прелестно.

— Време е да се събуждаш, мързеливке — обяви той.

Погледнах към цифровия часовник на нощното шкафче: 7:15. Да, бях редовен Рий Ван Уинкъл. Грабнах пакета, извадих хлебче е наденица и яйце и една кутийка печени картофки.

— Къде е кафето? — попитах. Не съм в най-добрата си форма сутрин, особено след като съм се държала като глупачка през нощта.

Сонтера смръщи тези свои тъмни вежди, но очите му блестяха, а ъгълчето на устата му бе изкривено в някаква призрачна усмивка.

— Джезвето ври на плота в банята — информира ме той. Не съм маниачка на тема кухня, но ми се струва нередно да се вари кафе в банята, дори когато си на път и следователно импровизираш.

— Чудесно — опитах се да бъда любезна. В края на краищата, Тони бе дръзнал да излезе в жестокия свят, за да донесе превъзходни калорични неща.

Той се засмя, излезе от стаята и след миг се върна с кафето.

Междувременно аз отхапах от хлебчето. Блаженство.

— Благодаря — казах с пълна уста.

— Обади се застрахователният ти агент.

Преглътнах.

— Не съм чула да звъни телефон.

— Не — отговори ми, дръпна стола на бюрото и седна. — Мисля, че не си. Заспа като пън веднага щом помириса възглавницата.

— Какво каза той?

— Беше тя. Ще дойде да огледа колата в осем и половина. Покриват ти разходите за кола под наем, затова уредих някой да я докара до десет часа.

— Доста си експедитивен, Сонтера — признах аз и изтрих уста с хартиена салфетка.

Той разтвори ръце и каза:

— Затова ми плащат големите пари.

— Ти закуси ли?

Сонтера отново се засмя:

— Забелязах, че не ме попита, докато не довърши своето хлебче. Всъщност, изгълтах моя дял още на връщане.

— Значи сега можеш да се връщаш в Скотсдейл и да откриеш кой е убил Харви, Джанет и Робинс.

Тони бе дързък както обикновено. Ако се правят общи намеци, Сонтера проявява чувствителността на носорог, потънал до ноздрите в кална дупка.

— Точно сега — заяви той — искам да се уверя, че никой няма да убие теб, Защитник.

Сред ярката светлина на деня нападението от предишната нощ ми изглеждаше незначително, а не голямото покушение над моя живот.

— Нямам нужда от помощта ти — казах.

— Съвсем не — отговори той, без да се смути.

Уверих се, че хотелската хавлия е добре загърната около мен, после станах от леглото, заобиколих Сонтера отдалеч и се запътих към бюрото, за да проверя мобилния телефон за пропуснати съобщения.

Нямаше никакви.

Сонтера се прокашля и аз се стегнах. Знаех, че ще ми каже нещо неприятно.

— Какво? — попитах и поставих ръце на хълбоците.

— Когато слизах надолу снощи, ми се обадиха от отдела. — Тони си наложи да гледа към мен. — Джеймс Арън е пропуснал среща с отговорника си. Пуснали са бюлетин за него.

Коленете ми се подкосиха.

— Ема…?

— Добре е — побърза да ме увери Сонтера. — Лорета и Кип са уведомени и са предприели съответните мерки.

Невероятен яд закипя вътре в мен.

— Защо не ми съобщи снощи?

Втренченият му поглед беше прям.

— Защото току-що някой се бе опитал да отнеме живота ти. Трябваше ти време.

Асимилирах думите му.

— Значи е възможно Джеймс да се е опитал да ме прегази. И вероятно той е оставил онова съобщение.

— Може би — мрачно се съгласи Сонтера.

Обърнах се и отидох в банята, надявах се да възвърна част от изгубеното си самообладание. Дълбоко в себе си разнищвах цялата информация, но на повърхността бях преминала на ниво дрън-дрън.

Направи ми впечатление светското наблюдение, че Сонтера е ходил до магазина по време на утринната разходка; беше си купил четка и паста за зъби, пакетче самобръсначки за еднократна употреба и пяна за бръснене.

Спешни мерки за издокарване, уверих себе си. Ако Тони възнамерява да остане в Тусон и да ме подлудява, щеше да си купи поне още един комплект дрехи. Той винаги е спретнат чешит.

Толкова с разсейването ми е банални неща.

Джеймс Арън е на свобода. Мисълта ме плашеше повече от всичко друго.

Избутах информацията в дъното на мозъка си, за да покъкри там известно време. После пуснах душа, измъкнах се за малко, за да взема чисто бельо, дънки и памучна блуза от куфара, който стоеше на шкафа в дрешника. Може би ако пренебрегна присъствието на Сонтера, помислих си, той ще си тръгне.

Нищо подобно.

Когато излязох от банята, изкъпана и облечена, Тони се беше опънал върху смачканото си легло с дистанционно в ръка и прехвърляше ограничения брой канали, представляващи системата от забавления на хотела. Поспря, за да чуе нещичко от CNN, а аз издърпах мобилния си телефон, забравен да се зарежда и набрах номера на Лорета в Скотсдейл.

Приятелката ми бързо вдигна.

— Чула си за Джеймс? — попита тя.

Никакво избягване повече на истинското състояние на нещата.

— Да — отговорих. — Дай да говоря с Ема.

— Тя е добре, Клер. Кип я заведе на училище и остави един от своите хора за неин бодигард.

— Бодигард? — изхриптях дрезгаво.

— Помислихме си, че е добра идея. Поне докато не намерят Арън.

С ъгълчето на окото си видях пожар на телевизионния екран.

— Какво друго става? — притиснах я аз.

— Клер, по-добре е да седнеш.

Сонтера бе изключил звука на телевизора и се взираше в мен. Нещо блестеше ярко на екрана.

Отпуснах се в края на леглото.

— Какво има?

— Силви Уайънд е била убита снощи — каза Лорета.

Стаята сякаш рязко се наклони на една страна, после се изправи с ужасяващо залитане.

— Не е възможно…

— Някой е подпалил бунгалото и тя не е излязла. — Гласът на Лорета бе тъничък. Съобщиха го по всички новини, изненадана съм, че не си чула.

— Господи — прошепнах и обвих с ръце тялото си. Очите ми се залепиха за телевизионния екран; с жест посочих на Сонтера да включи звука.

— Моя позната е умряла при пожар в къщата си снощи — обясних му аз.

Той изруга тихо и увеличи звука. Грозните подробности за смъртта на Силви изпълниха стаята, идваха сякаш от звуков тунел в ада.

— Кой е при теб? — попита Лорета подозрително.

— Сонтера — отговорих, като хвърлях по едно око и едно ухо на телевизора.

— Не си в безопасност там, дори и Тони да е наоколо — настоя приятелката ми. — Качвай се в колата и се прибирай у дома, Клер.

— Телефонът нещо прекъсва — казах на Лорета, като ту виках, ту шепнех. — Ще трябва да затварям.

— Да не си посмяла…

Издадох някакви неясни звуци и хлопнах телефона. Дяволско разплащане ще падне, като се върна в Скотсдейл, но, хей, в този миг само прибирането у дома може да се окаже постижение. Повод за празнуване.

Тъй като знаех, че се грижат добре за Ема, можех да остана доста хладнокръвна.

Сонтера прехвърли каналите, намери друго предаване от Тусон и ние изгледахме историята на Уайънд в цялата й страховитост. Изгорялата къща изпълни екрана, а камерата се закова на Хенли, прав до аварийния автомобил, заедно с немската си овчарка, която се лигавеше на шофьорското място. Сълзи се стичаха по лицето на мъжа.

— Нямаше да я оставя сама, ако знаех, че ще се случи подобно нещо — ридаеше той. На лента в долния край на екрана бе изписано: На живо от сцената на огнената атака в Тусон.

Репортерът се обърна настрани от съсипания Хенли, съчувствено поклати добре оформената си коса и заговори със сериозния глас на гробар, създаден точно за тази работа.

— Брайън — каза, като очевидно се обърна към някой в края на новинарското бюро, — това е истинска трагедия. Както бе съобщено по-рано, на сцената са намерили следи от пожар. Вчера тук беше мирен квартал. Днес една жена е мъртва.

С мъка задържах закуската в стомаха си. Силви.

— Колко добре познаваш тази жена? — поиска да узнае Сонтера, натисна с палец бутона за изключване на телевизора и изведнъж се превърна отново в ченге.

— Името й е Силви Уайънд — казах нещастно. — Преди време работех с нея в бар Цици.

— Къде?

Никога не съм се гордяла особено с кариерата си на този селяндурски еквивалент на зайчето на плейбой, затова не бях споделяла подробности от първоначалното си работно място. Сонтера само знаеше, че като студентка съм била сервитьорка.

— Това е един бар — обясних аз и грабнах няколко кърпички от пакетчето в чантичката ми, за да си избърша очите. — Сервирах питиета там, докато учех в университета.

— Не можа ли да станеш продавачка в Уол-Март или нещо подобно, като един нормален човек?

Погледнах го разгневено.

— Въобще не мисля, че сега му е времето да обсъждаме старата ми работа. Снощи посетих Силви и съм съвсем сигурна, че са ме проследили след тръгването ми оттам. После някой се опита да ме смачка със скарата на автомобила си. Не вярвам това да е съвпадение, детектив. А ти?

Тони скочи на крака и се пресегна към телефона.

Аз се спуснах върху апарата и попитах:

— Какво правиш?

— Обаждам се на полицията в Тусон.

С широко отворени ръце се отпуснах обратно на леглото жалко объркана.

— Точно от това се нуждая — извиках. — Още ченгета!

— Не става въпрос от какво се нуждаеш ти — каза Сонтера и набра номера. — Една жена е била нарочно изгорена и очевидно ти си била с нея преди смъртта й. По-добре да им се обадим ние, отколкото да чакаме те да проследят нишката към теб, повярвай ми.

Някой вдигна слушалката отсреща и Тони каза на оператора:

— Детектив Антъни Сонтера. От полицейско управление на Скотсдейл, отдел Убийства. Бих искал да говоря с лейтенант Браудър, ако е там. — Изпрати ми предупреждение с широко отворени очи, като съвсем ефикасно потисна следващия ми неубедителен протест. — Разбира се, ще изчакам.

Тони погледна часовника си, направи лека гримаса. Мрази да чака. Накрая заговори със сърдечността на един стар другар към друг:

— Арло, как си? Да? — Дълга, отрезвяваща пауза. — Всъщност затова ти се обаждам. Имам един потенциален свидетел тук. — Още една пауза. — Точно тук, в Тусон.

Изправих се, размахах и двете си ръце, като се опитвах да предпазя Сонтера от словоизлияния пред този Арло. Вече бях осъзнала какво ще се случи: ще изкарам целия ден в отговаряне на въпроси и дори може да се озова в списъка със заподозрените, този път наистина.

Сонтера ме пренебрегна, даде на Браудър името на хотела и номера на стаята ми. Не можах да не си помисля как хората долу ще са въодушевени при повторната поява на ченгета, които ме търсят. Харви младши също ще бъде доволен, когато мълвата стигне до него. От негова гледна точка Приключенията на Клер в Тусон определено ще донесат лоши отзиви в печата.

Сонтера затвори и се обърна към мен.

— Нека да видим какво е останало от колата ти — каза той.

— Остави ме на мира, Сонтера — отговорих, но като тръгна напред, аз го последвах.