Линда Милър
Горещи страсти (27)

27.

Като една проклета глупачка започнах да плача. И то съвсем не деликатно; звучах като крава, която има синузит.

Чух как Сонтера отмята завивките и се изправя в леглото. Знаех какво ще направи, знаех, че нищо няма да го спре. Точно както се бях опасявала — е, и надявала, — той се плъзна до мен и ме прегърна леко, като подпря буза отгоре върху главата ми.

— Дяволите да те вземат, Сонтера — ридаех аз.

Той се засмя, дъхът му бе топъл в косата ми, а ръцете му бяха силни, толкова силни.

— Разбирам какво искаш да ми кажеш — отговори, — но може би това не е най-подходящият избор на думи.

Гордостта ми бе привършила и нямах никакви амуниции. Сонтера се приближаваше опасно близо до истинската ми същност, а това на никого не се позволява. Божичко, аз самата не бях сигурна коя съм.

— Ако ме любиш тази нощ — изсумтях, — никога няма да ти го простя.

— Аз самият никога не бих си го простил. Тук съм, в това легло, единствено като твой приятел, Защитник. Ти не си във форма, за каквато и да е гимнастика.

Въпреки че продължавах да цивря, се засмях, защото неговата употреба на думата гимнастика ми звучеше… ами-и… така нетипично за Сонтера.

Имах нужда от малко пространство, дори и само вербално.

— Разкажи ми за малкия Тони Сонтера.

Знаех доста подробности, тъй като Тони бе много по-словоохотлив от мен относно миналото, но ми харесваше да го слушам, точно както някога, когато бях малко момиченце и Трейси ме гледаше и ми четеше приказки за лека нощ. Обичах да слушам Лека нощ, луна отново и отново.

Когато заговори, долових смях в гласа му:

— Доколкото зная, никой никога през живота ми не ме е наричал малкия Тони Сонтера. — Той се размърда, за да се настани по-удобно, а аз се почувствах сладостно неудобно. Ръцете му все още ме обгръщаха уверено, брадичката му докосваше върха на главата ми и аз изпуснах лека, мълчалива въздишка. Тони продължи да рецитира прилежно: — Семейството ми е наполовина ирландско и наполовина испанско. Имам седем лели, всичките са католички. Никога не си виждала толкова много дантели, толкова много свещи, а може да се каже, че те отгледаха мен, брат ми и сестра ми, след като мама умря.

— Какво й се случи? — Знаех, че майка му е мъртва, но не можех да си спомня подробности, дори да ги бях чувала преди.

— Един ден, докато пресичаше улицата, я блъсна кола. Прибираше се от супермаркета. По това време бях на осем. Джоуи бе на четиринадесет, а Анджи на четири. Беше ни изключително трудно, но благодарение на татко и лелите, животът продължи.

Спомних си, че е имала значителна застраховка. Оттук голямата платежоспособност на Сонтера, доста необичайна за ченге.

— Баща ти се е оженил повторно. — Това бе изявление, не въпрос, защото се бях запознала с втората му майка, баща му и лелите на един от техните хаотични семейни пикници. Мислех си, че колкото по-дълго накарам Сонтера да говори, толкова по-дълго ще е отвлечено вниманието му от моята собствена история.

— Да — мило промълви Тони. — Около пет години след смъртта на мама. Татко се оттегли и остави Джоуи да поеме семейния бизнес за оформление на паркове и градини; отиде на едно от онези морски пътешествия за пенсионери. Мисля, че просто се опитваше да се измъкне от всичките приятни дами от църквата, които му изпращаха лелите. Най-добре скроеният план: срещнал Върти на кораба и я доведе у дома с халка на пръста. Оттогава те си живеят щастливо като в приказка.

Ненапразно съм адвокатка. Мога да поддържам разговор.

— Разкажи ми за брат си и за сестра си.

Въздишката на Сонтера ми разкри, че тактиката ми не го е измамила, но има желание да играе играта поне известно време.

— Джоуи е женен за Кейла, имат четири деца, всичките момчета, напаст за енорийското им училище. Анджи е вдовица; съпругът й почина преди три години. Работи за Социални грижи.

Прозинах се и казах:

— Наистина съм уморена, Сонтера.

Леката му прегръдка не се отпусна.

— Добре — отговори той.

Казвах истината за сънливостта си и веднага щом затворих очи, заспах. Сънувах как Хенли ме преследва с червена, ударена встрани детска кола и върти педалите като луд. Подсъзнанието ми сигурно беше истинска вълча яма.