Линда Милър
Горещи страсти (21)

21.

Едва се бях настанила в новия си офис, когато ме навести Харви Кред младши. Убедена съм, че искаше посещението му да изглежда импровизирано, но със сигурност не беше.

— Относно повишението на заплатата, което обсъждахме — каза той, след като затвори вратата. След внезапното ми преместване от обикновените офиси, недоволните му подчинени ми хвърляха отровни погледи при всяка среща и аз се чудех дали някой от тях не е поставил микрофон, докато бях на обяд със Сонтера. В такъв случай ми се стори мой дълг да направя така, че подслушването да си заслужава.

— Седнете — поканих го, като кръстосах крака и скръстих ръце. Това вероятно бе професионално самоубийство; кариерата ми май вървеше към своя край, но аз исках да поставя някакви граници, независимо от всичко. Сонтера би бил доволен да узнае, че ме е засрамил и подтикнал към това.

Харви младши пренебрегна поканата ми да си вземе стол — седенето щеше да изравни нивата на погледите ни все пак, а той явно въобще не го желаеше — и се облегна на ръба на бюрото, стискайки го с две ръце. Дъхът му ухаеше на мента и на някакъв коктейл.

— Относно повишението на заплатата — повтори той малко рязко.

— Първо имам един въпрос — намесих се, защото се страхувах, че ако не скоча веднага, ще загубя смелостта си.

— Давай! — Кред се опитваше да изглежда отзивчив.

Няма да обърна внимание. Попитах:

— Смущава ли те въобще, че Джъстин Недъртън най-вероятно е виновен по всички отправени му обвинения?

Харви младши направи добродетелна физиономия.

— Според закона, Клер, както несъмнено знаеш, всеки гражданин на тази страна има право на справедлив процес, независимо, от чието и да е мнение, включително и това на адвоката му.

Беше прав, разбира се. Просто бях хранила за кратко време безумната идея, че този мъж има съвест.

Нямах готов отговор, но задържах погледа му. Понякога чистият инат е всичко, на което човек може да се облегне.

Гъстите му вежди се спуснаха надолу и той присви очи.

— Да не би да страдате от морална дилема, госпожо Уестбрук? — произнесе напевно шефът ми. Дотук с говоренето на ти. — Или мога да очаквам да отдадете цялото си внимание на това дело?

Поех дъх, за да се овладея, и после веднага изстрелях:

— Ще спечеля.

— И тогава?

Тогава ще си плюя на петите и високите ми токчета ще оставят само прашна диря след себе си, помислих си аз. Вместо това казах:

— Тогава ще разгледам откриващите се пред мен възможности.

— Нека да ви напомня, че ако тази победа се изплъзне през пръстите ви, няма да имате много възможности.

Винаги мога да банкрутирам, замислих се аз; бях дяволски близо до отчаянието, почти готова да попълня необходимите документи. Отчаяна, но не и смирена. Едно момиче от по-грубите квартали на Тусон лесно научава, че в повечето случаи смирените не наследяват нищо друго, освен счупени кости и окървавени носове.

— Разбрах — отговорих и се надявах той да изостави въпроса, тъй като така или иначе не стигахме до никъде.

Кред оправи вратовръзката си.

— Добре. Ако си играеш с мен, Клер, ще откриеш, че съм страхотен опонент, не и наполовина толкова мек, колкото бе баща ми.

Харен Кред старши мек? Хайде де!

Усмихнах се пленително:

— Спомена за повишение?

Той показа зъбите си в триумфална усмивка и ми напомни за акула, която се прицелва в доста по-малка рибка.

— Наистина, Клер — отговори. Облаците се разсеяха, враждебността си отиде. Харви се усмихна слънчево и на мен ми се прииска да примигна от този блясък. — Готов съм да ти предложа много внушителен пакет: двадесет процента повишение на заплатата и съдружие.

 

Дъхът ми спря в гърлото. Дори само повишението на заплатата можеше да ме шокира, да не говорим за съдружието, което вече бе споменал. За миг забравих, че не съм създадена за адвокат на защитата — много се впечатлих от предложението.

— Наистина е внушително — казах. После се намръщих. — Но защо аз? Защо не един от другите колеги?

— Защото прегледах спечелени — загубени дела и ти добре си размърдала задника си, ако ме извиниш за израза. — Не изчака да види дали ще го извиня, а продължи забързано, зачервен от лукав ентусиазъм: — Освен това кои съдебни заседатели биха могли да устоят на това лице, на това тяло?

Точно навреме си спомних, че си имам работа с адвокат. Момченцето на Кред старши при това.

— Бих желала да кажеш на този ум — отговорих му и стисках юздите на яда си с всичка сила. Сякаш се опитвах да обуздая стадо неудържими коне.

— Ако спечелиш делото Недъртън — каза той, — можеш да напишеш собствената си съдба. Междувременно ще получиш повишението на заплатата и ще бъдеш младши съдружник на пробен период, ако искаш.

Отпуснах се назад на стола, задържаният до сега дъх излезе от гърдите ми със свистене. Само да чуе Сонтера, че името ми е записано на вратата, пък дори и с по-дребен шрифт, вероятно ще ми каже да си заровя главата в калта и да умра.

Кред младши бе самото олицетворение на увереността.

— Е? — попита.

Облизах пресъхналите си устни с върха на езика и веднага съжалих. Циничната му усмивка подсказа, че бе изтълкувал жеста напълно погрешно.

— Добре — започнах предпазливо, — ами ако загубя?

— Но ти няма да загубиш, Клер — напевно изговори той, — нали?

Устоях на непреодолимото си желание да подпра лакти на масата и да заровя лице в ръцете си. Вместо това погледнах право напред.

— Няма да е лесно да спечеля — казах замислено. — Докторът е престъпно нехаен.

— Няма нужда да ти напомням, че много сме заложили на тази карта — тихо, но целенасочено произнесе думите си Харви младши. — Според условията на нашия специален договор с доктора, ако не спечелим, няма да вземем нищо, а връщането на хонорара на Джъстин Недъртън означава банкрут за фирмата.

Не направих никакъв коментар относно сатанинското споразумение с Недъртън.

— Ще ми трябва нещо в писмен вид, разбира се — имах предвид моето служебно повишение и увеличението на заплатата. Когато чуе последните новини, Сонтера щеше да се откаже от мен, веднъж и завинаги, но аз си мисля, че ние, в който и да е случай нямаше да се разберем.

Харви младши отговори:

— Със сигурност. Ще оставя новия ти договор на бюрото до пет часа. Междувременно ти се съсредоточи върху делото на доктор Недъртън. Аз ще се оправя със задачите, които остави госпожа Бейлин. — Той замълча. — Започни с пътуване до Тусон, за сметка на фирмата, естествено, за да видиш какво можеш да изровиш за опозицията.

Стомахът ми виновно се присви. Под опозиция той със сигурност имаше предвид групичката жени, които се бяха обединили, за да предявят обвинения към Недъртън; жени като Силвия Уайънд, бившата ми колежка. Помислих си за доклада на частния детектив, който докторът си бе направил труда да ми донесе. Нищо кой знае колко полезно, но може би имаше нишки за проследяване. Товарът на доказателствата лежи върху обвинението, казах си аз; моята задача бе единствено да не давам възможност на обвинителя да убеди съдебните заседатели, отвъд установеното разумно съмнение, че добрият доктор се е издънил.

Успокоих се с мълчаливото напомняне, че така е устроена системата. Може би не е съвършена, постоянно бяха повтаряли университетските ми преподаватели, но е по-добре стотици виновни подсъдими да останат на свобода, отколкото един невинен човек да отиде в затвора.

Кред младши не спря, за да попита дали не съм размислила; или не забеляза, че цялата кръв се бе отдръпнала от лицето ми, или въобще не му пукаше. Бих заложила на второто.

След като си тръгна и затвори вратата след себе си, аз се поддадох на импулсивното си желание и зарових глава в ръцете си. Тъй като не ми помогна, отидох в новата си лична баня, вдигнах капака на тоалетната и повръщах, докато стомахът ми не се преобърна наопаки.