Линда Милър
Горещи страсти (20)

20.

— Как е съпругата ти? — Може би зададох този въпрос, защото се чувствах необичайно уязвима от обаянието му и докато чакахме обяда си, имах нужда да установя емоционална дистанция с него. Бяха ни настанили на маса навън, но на сянка, близо до езерото с патетата, което изглеждаше наситено тъмно смарагдово зелено през този слънчев ден в средата на септември.

Сонтера вдигна вежди и се наведе леко напред.

— Оле! Почакай малко. Това пък откъде дойде?

Преместих погледа си встрани.

— Идва от извора — отговорих.

— В никакъв случай, Защитник. Освен това Джаки е бившата ми съпруга. Има огромна разлика.

— Чух, че за известно време си се върнал при нея, след като скъсахме.

— Не си чула правилно — каза той и се наведе напред. — Джаки има син от предишен брак. Казва се Райън и е на девет години. Отборът му от детската лига се квалифицира за щатския шампионат и отидох да го гледам как играе.

— Ако искаше да ме накараш да се чувствам като глупачка, успя — отговорих не много мило.

Сонтера се засмя:

— Ти си една заядливка, знаеш ли? Много жалко, че имаш крака чак до тук и лице, което би трябвало да бъде издълбано върху скалите — замълча и леко вдигна вежди. — Уестбрук, ако някога се умориш да подстрекаваш злодеите да завеждат дела, можеш да станеш много добър журналист. Пъхаш си носа навсякъде.

— Аз не подстрекавам хората да завеждат дела! — Не можех да отрека любопитството; щеше да заседне на гърлото ми.

Той сви рамене.

— Както и да е.

— Наистина мразиш работата ми, нали?

— Да. Наистина я мразя. Дразни ме това, че, изглежда, ти не я мразиш. Ти си по-добра от това, Клер. Защо не напуснеш това място и не направиш нещо, което ще подобри нещата, вместо да ги влоши?

— Ето пак. — Разтворих ръце. — Какво искаш да правя, Сонтера? Да се омъжа, да имам къща, пълна с деца, и да прекарам остатъка от живота си в сгъване на прането и гледане на сапунени сериали?

— Това е сексистка забележка. Няма нищо лошо една жена да си стои у дома, ако наистина иска така.

Съгласна съм и той го знаеше. Нарочно ме дразнеше. Мислех си да го залея със студения чай, ала се появи сервитьорката с ястията ни, значи съдбата бе на негова страна.

— Ако някой тук е сексист, Сонтера — яростно прошепнах, — то това си ти.

— Предавам се. С теб не може да се говори.

Взех вилицата си и продупчих леко своята енчилада, за да излезе част от ароматното ухание; още при първото полъхване апетитът ми се изостри неимоверно.

— Можеше да ми кажеш за бейзболния мач на Райън — позволих си да вметна.

— Тогава ти не ми говореше, не си ли спомняш? Мисля, че това бе голяма част от проблема. Не си говорехме, просто правехме секс всеки път, щом се видехме.

Не можех да го оспоря. Тогава се изкуших да му кажа истината за моята работа, наистина я мразех, но бях уловена в капан. Все пак накрая се оказах прекалено горда, за да изрека думите — сключената с Харви сделка ме караше да изглеждам като глупачка. Пък и това въобще не влизаше в проклетата му работа.

Сонтера забоде малко испански ориз, сдъвка, преглътна и през цялото време ме наблюдаваше, чакаше да прехвърля топката на разговора обратно през мрежата. Една от особеностите на Тони е, че изглежда добре, дори когато се храни. Преместих поглед върху своята чиния, но не и преди да си спомня старите дни, когато ние двамата бихме си тръгнали точно в този миг само защото погледите ни се бяха преплели и вкопчили един в друг, щяхме да отидем у тях и да се съблечем веднага щом затворехме входната врата след себе си. Не че си спомнях подобно нещо, но ми се струва, че ние двамата бяхме правили любов прави повече пъти, отколкото легнали. Рядко стигахме чак до най-близкото легло.

Заля ме вълна от примитивни чувства и аз се изчервих.

Сонтера се засмя, очевидно четеше мислите ми. Коляното му докосна моето под масата; сигурна съм, че не бе случайно.

— От лютивата мексиканска чушка ли е, Защитник? — подразни ме той. — Нещо определено те разгорещява.

— Въобразяваш си разни неща — отговорих рязко. Ръката ми леко потрепери, докато се пресягах за чашата със студен чай и отпивах възстановителна глътка.

— О, да — съгласи се той, — определено си представям разни неща. Представям си те гола и как отмяташ глава назад, когато…

Явно се опитваше да ме раздразни, а на мен не ми хареса. Изчервих се още по-силно.

— Ако ме подмами да изляза от офиса, за да ме хванеш в торбата, Сонтера — изсъсках аз през металната маса, — не си познал.

— Знаех си, че мислиш за секс — каза той с тих триумф в гласа. — Страстен, влажен, бавен секс, обзалагам се, и само с минимален риск да ни хванат.

Размърдах се на стола си и го предупредих:

— Млъквай!

Тони се захили:

— Спомняш ли си последния Четвърти юли^[1], който изкарахме заедно? — Леко провлече думите. — Ти направи ягодов сладкиш, но ако си спомням добре, използвахме само битата сметана на глазурата.

Оставих вилицата си и го погледнах гневно.

— Добре — отстъпи той, изглеждаше примирен, но очите му танцуваха. — Ще спра.

— Благодаря — изрекох превзето. В този момент можех да си изляза драматично, но за съжаление бяхме дошли до Кейв Крийк с неговата кола. Моят сатурн бе на мили оттук, в подземния паркинг на Кред и съдружници. Намръщих се, тази мисъл ме разсея. После продължих: — Проследихте ли сивата тойота, която видях в нощта на убийството на Джанет?

— Открадната е — каза Сонтера и се пресегна за соса. — Няма отпечатъци, освен тези на законния собственик. Престъпникът сигурно е носил ръкавици.

— Значи е умен.

— Обикновено престъпниците не се занимават с космически науки, Клер. Те не предвиждат резултата от действията си — извършват криминално деяние, значи отиват в затвора. Не виждат връзката. Вероятно е научил номера с ръкавиците от филмите за ченгета.

— Ами онези думи три на три!

Сонтера дъвчеше и мислеше. Поклати глава:

— Нищичко. Но има нещо, което ми прищраква в ума. Ще се сетя.

— Да се надяваме, че ще се сетиш, докато съм още жива.

Той вдигна студения си чай в нещо като тост за съгласие и ние продължихме да похапваме мълчаливо известно време. Когато подновихме разговора, не споменахме за Трейси, убийствата, телефонния разговор или Джеймс Арън. Бъбрихме за обикновени неща.

Разговорът за секс ме остави с усещането за сладка неловкост и бях доволна, въпреки че не бих го признала. За съвсем кратко животът ми не изглеждаше толкова сложен — бях жена, а Сонтера — мъж и помежду ни определено прехвърчаха искри. Нормална ситуация, макар и не много препоръчителна.

След обяда Сонтера плати сметката, въпреки опитите ми да дам аз половината, после ме откара обратно до Кред и съдружници, остави ме пред входа и спокойно продължи към собствената си работа. Според мен знаеше, че ме е раздразнил и се наслаждаваше на резултата.

Колената ми леко трепереха, когато излязох от асансьора и тръгнах през приветливата, тиха, климатизирана приемна. Няколко клиенти прелистваха списания, ала мястото изглеждаше блажено спокойно. През последните дни постоянно се чувствах сякаш трябва да се наведа, когато минавам прага, и не само защото може да прехвърчат куршуми наоколо.