Линда Милър
Горещи страсти (18)

18.

Няколко часа по-късно си седях у дома, гледах на компютърния екран зловещия портрет на Трейси и търсех пропуснати улики, когато телефонът иззвъня и едва не ми изкара ангелите. Ема, изтощена, вече бе в леглото, а Лорета си бе тръгнала веднага след безкофеиновото кафе в края на вечерята.

— Ало — казах и съжалих, че преди да вдигна, не погледнах на панела на телефона кой се обажда. Имаше доста хора, с които не исках да разговарям — Джеймс Арън е един от тях, Харви Кред младши — друг.

— Трябва да умреш — съобщи ми мъжът със съжаление. Докато си поемах дъх, ровех из ума си, но не можах да разпозная гласа.

— Кой е? — рязко попитах.

— Трябва да знаеш, че няма да ти кажа това.

Погледнах прозорчето за повикванията: НЕИЗВЕСТНО ИМЕ, НЕИЗВЕСТЕН НОМЕР.

— Ти си убил господин Кред и Джанет Бейлин? Както и момичето Денис?

— Да — отговори гласът. Все още се мъчех да разгадая кой е.

— Помисли Джанет за мен?

— Твоя е вината за нейната смърт. На момичето, де.

— Говори ми. Кажи ми за какво е всичко това.

— За да познаеш кой съм и да ме арестуват? В никакъв случай, госпожо Уестбрук. Макар да трябва да призная, че след като умреш, няма да ме е грижа какво ще стане с мен. — Замълча, после продължи: — Три на три. Но всичко е заради теб.

— Какво означава три на три!

— Довиждане, госпожо Уестбрук. Подходяща дума, довиждане, защото няма да си още дълго на този свят.

— Чакай, не затваряй.

Сигналът за свободно забръмча в ухото ми. Незабавно набрах звезда-69, но никой не отговори. Убиецът вероятно се бе обадил от телефонна кабина.

Три на три. Вторачих се в снимката на трупа на Трейси и разбрах най-накрая, но със сигурност, че Сонтера е прав. Ние си имаме работа с двама отделни убийци тук, с породена от съвсем различни неща злоба.

Набрах мобилния телефон на Сонтера.

Той дрезгаво произнесе името си на третото позвъняване.

— Клер е — казах.

— Всичко наред ли е?

— Не съм се препънала в нов труп, ако за това питаш. — Поех си дълбоко дъх и му разказах за току-що полученото телефонно обаждане, включително безплодния ми опит със звезда-69.

— Три на три — повтори като ехо Сонтера, беше замислен. — Някаква идея за какво говори той?

— Никаква представа нямам. И не разпознах гласа.

— Значи нещо като нула на нула.

Въздъхнах:

— Опасявам се, че е така.

Продължавах да се взирам в изображението на Трейси на монитора. Сърцето ми кървеше.

— Какво има сега?

— Надявах се ти да ми кажеш, Сонтера.

— Ето какво ще ти кажа, Клер. Ти си в голяма опасност. Този мъж се е обадил, защото е искал да знаеш, че е по следите ти.

Сетих се за свещите на госпожа Кравински и се надявах те да разпръскват своята магия.

— Някакви предложения? — попитах.

— Стой зад затворени врати и дръж заключено навсякъде.

— Благодаря — изрекох неубедително.

— Наеми си телохранител — изтърси Тони.

— Знаеш, че не мога да си го позволя.

— Значи оставам аз. Ще работя за секс.

Усмихнах се, въпреки себе си.

— Това е последното нещо, от което имам нужда.

— Точно обратното — спокойно каза Сонтера. — Имаш нужда от сериозни креватни действия, с мен.

— Това не помага, детективе.

— Просто се опитвах да те разведря.

— Е, престани и ми предложи нещо конструктивно.

— Ще намина, но току-що извадиха мъртвец от един от каналите в Скотсдейл. Прободни рани, ръцете и краката облепени с тиксо. Ще се помотая там известно време.

Потреперих от картината, която ми обрисуваха думите на Сонтера. Казах:

— Благодаря, че ме разведри.

— Няма защо. Защитник. Провери заключено ли е навсякъде и си лягай.

Казах довиждане, затворих телефона и съхраних снимката на Трейси във файл, преди да изключа компютъра.

Проверих два пъти всички ключалки, врати и прозорци и чак тогава се качих на горния етаж. Погледнах Ема, взех си душ, като оставих завесата почти напълно дръпната настрани, за да не ме дебне никой, нещо като Психо, после се оттеглих в стаята си.

Преди да се пъхна в леглото, отворих чекмеджето на нощното шкафче и проверих моя пистолет тридесет и осми калибър.

Може би ще започна да го нося в чантичката си.