Линда Милър
Горещи страсти (11)

11.

Сонтера докосна ръката ми, после насочи цялото си внимание към компютъра. Ема се измъкна от стола подобно на дух, погледна само веднъж към мен виновно, стори ми се, и след това отстъпи, за да може Сонтера да се добере до клавиатурата. Той разгледа екрана, очевидно анализира всяка една мрачна подробност и отпечата снимката.

— Какво…? — започнах неподходящо веднъж, после втори път. — Как…?

— Проверявах си пощата, това е всичко — отговори Ема.

— Тази снимка е изпратена на твоята поща? — попитах. Може би гласът ми звучеше спокоен и хладен, но краката не ме държаха, затова трябваше да се подпра на ръба на бюрото. Не можех да отместя поглед от монитора, макар образът да ме разкъсваше.

Племенницата ми позволи да я привлека към себе си и да я обгърна леко с ръка. Ако видът на убитата ми сестра бе агония за мен, то какво ли причинява това на Ема? Тя наведе глава и зарови лице в копринената козинка на Бърнис.

— Малко знаменце се появи в пощенската ми кутия. Помислих си… — Замълча, все още отказваше да срещне погледа ми. — Не зная какво си помислих. Просто бях любопитна, това е. Затова отворих писмото.

— Можеш ли да го проследиш? — попитах Сонтера.

— Опитвам. Междувременно ще го изпратя в лабораторията и ще ги накарам да го проучат. — Той погледна през рамо към Ема. — Ако има нещо друго, което искаш да ни кажеш, хлапе, сега му е времето.

Ема изви гръбнак; изглежда опитваше да се слее с кучето. Усетих как тялото й се стяга до мен, а когато започна да говори, думите се изляха като поток.

— Е, бях в чат-рум с баща ми. Говорехме си как ще отидем на вечеря и на кино в петък вечер. Той ще се жени. — Тя наклони леко глава, за да си открадне поглед към мен и допълни решително: — Променил се е.

— Той е убиец — казах аз.

— Клер — предупреди ме Сонтера.

— Не виждам какво общо има едното с другото — оплака се Ема. — Не правех нищо лошо. Баща ми и аз си пишем писма от доста време. Ти знаеше това, Клер.

Усетих как устните ми се стягат и направих съзнателно усилие да се отпусна, да успокоя топката малко. Тогава й напомних:

— Чат-румът не влизаше в сделката. Според мен и писмата бяха достатъчно вредни, но поне доктор Денис ги следеше. — Моята и на Ема терапевтка бяха прегледали всяко писмо и дори да бе намерила нещо нередно, добрата докторка не си бе дала труда да ме информира. Реших да й се обадя веднага щом намеря такава възможност. — Ти й показа всичките писма, нали?

Ема ме погледна сякаш я бях зашлевила.

— Мислиш, че съм истински подлец!

— Мисля, че си на тринадесет — възразих.

— Библиотека в Чандлър — информира ни Сонтера.

Примигнах, за миг се обърках:

— Моля?

— От там идва електронното писмо — обясни той търпеливо. — От клон на обществената библиотека в Чандлър. Получих мигновено съобщение от лабораторията.

— Моника — казах аз.

— Кой? — попита Сонтера.

— Годеницата на Джеймс. Казва се Моника и е библиотекарка в Чандлър.

— Тя не би изпратила подобно нещо! — извика Ема и се отдръпна от мен.

— Не би ли? — възразих аз и получих нов предупредителен поглед от Сонтера.

Ема избухна в сълзи и избяга, затропа нагоре по стълбите и хлопна вратата си.

— Е, справи се добре с това — изпъшка Сонтера.

— Млъквай — срязах го сухо.

Той въздъхна като светец, стана, постави ръце на раменете ми и промълви нежно:

— Ще проверя Мериан Библиотекарката. Ти опитай малко да се поохладиш. Не можеш да си позволиш да си стресната точно сега. Клер, трябва да си нащрек всяка секунда. Който и да е изпратил снимката на сестра ти, не е разпръсвал само дим. Според мен тази снимка е признанието на убиеца. Освен това е и съвсем реална заплаха.

Сложих ръка върху устните си, опитах да възвърна самообладанието си и кимнах.

— Значи ми вярваш? — осмелих се да попитам, когато успях да проговоря. — За случилото се е Трейси?

Сонтера погледна отново към екрана на компютъра, който вече бе милостиво празен, въпреки че писмото все още се мержелееше някъде в мрежата, подобно на демон, готов да скочи и да погълне и двете ни с Ема.

— Вярвам ти — потвърди той тихо. — А за твое сведение, Клер, никога не съм проявявал недоверие към думите ти. Работата ми е да гледам от всички ъгли.

Кимнах отново и казах:

— Благодаря.

— Заключи вратата след мен — инструктира ме Тони, целуна леко челото ми и погледна към тавана. — И не прекалявай с Ема. Тя преживява доста неща сега, но е умно момиче. Ще излезе от това състояние.

Не направих никакъв коментар, а само прехапах долната си устна.

Сонтера стисна раменете ми за последно и ме заобиколи, за да излезе. Стоях неподвижно, ослушвах се, после леко потръпнах, когато чух да се затваря входната врата. Миг по-късно минах през всекидневната и отидох да заключа.

В този точно момент това усилие ми се струваше безполезно. Погледът ми се зарея към кабинета, където тихо бръмчеше компютърът.

Има толкова много начини злото да се промъкне. Каква полза от една заключена врата?