Ридли Пиърсън
Паралелни лъжи (28)

27

— Сигурен ли си, че така искаш да постъпиш? — попита Нел Прийст от другата страна на бялата пластмасова маса в „Макдоналдс“ южно от Нюарк. С Тайлър пиеха черно кафе и похапваха от огромна порция пържени картофи.

— Най-лошото, което може да ми се случи, е да ме направят на пихтия и да го припишат на Алварес — отвърна Тайлър саркастично и малко притеснено.

— Не забравяй, че този човек уби собствения си адвокат — добави тя. — Не е положителен герой като Робин Худ.

— Само е заподозрян за това убийство. А не е изключено и да се окаже набеден — уточни Тайлър.

— Да не би да го защитаваш? Опитвам се да те предупредя. Ако влезеш под радара на О’Мали и случайно откриеш Алварес, ще бъдеш сам, а той няма да загуби абсолютно нищо.

Тайлър отпи от кафето и се изненада колко е вкусно. Още по-приятна обаче му беше компанията.

— Не виждаш ли какъв проблем си създаде О’Мали?

— Изглежда не го виждам — призна тя.

— Даде обяснения за предишните дерайлирания — пияни или дрогирани машинисти, нередности с поддръжката. Изпращал е доклади до НКТС и е предал официален вид на всичко. Тогава идеята е изглеждала добра, дори умна — начин да отклони Ръкар и НКТС от следата на Алварес, защото О’Мали с искал не друг, а неговите хора да заловят Алварес. В крайна сметка от юридическа гледна точка Алварес не е виновен за дерайлиранията. Друго щеше да е, ако по преследването на Алварес О’Мали бе работил заедно с НКТС, вместо да представя пред пресата нещата по друг начин, но не е постъпил така. Няма да обвинят Алварес за дерайлирането и за негодните лагери. Остава О’Мали сам да реши проблема. Попадна в капан, който сам си е заложил.

— Защо не е искал Алварес да бъде заловен? Защо не е намесил НКТС, вас и когото и да било друг? — Тя по-скоро разсъждаваше на глас, а не питаше.

— Това е големият въпрос, който остава без отговор — насочи вниманието й Тайлър. — Очевидно не е искал Дженоа отново да се появи на сцената. Именно това прави нещата интересни.

— За теб всичко е игра. — Звучеше разочарована, дори ядосана. — Знаеш ли, точно когато ми хрумне, че това, което възникна между нас — каквото и да е то — си заслужава да се съхрани, ти правиш нещо подобно.

— Тогава ми се ще да можех да го върна обратно.

— Не можеш — отбеляза тя. — Прекалено си умен, Питър. А аз си падам по умните.

— А аз си въобразявах, че е заради потресаващия ми външен вид — подхвърли той.

— Ето! Пак постъпи така.

— От глупост — извини се той. Ценеше честността й. — Слушай — подхвана той, — наеха ме, защото за тази работа ме е избрал О’Мали, а не Лорън Ръкар. На О’Мали му е трябвал човек, който да поеме провала. Нов човек в НКТС и следователно непроверен, непознат. — Тя клатеше глава, но Тайлър не й позволи да го прекъсне. — Повярвай ми. Вече го знам! Не го измислям. Искам да е ясно, че за мен това означава друго — да докажа колко сериозно съм се отнесъл към задачата. Стигнах по-далеч от онова, за което първоначално ме спазариха. Провалих се в случая с Честър Уошингтън и си понесох последствията. Ако Хари Уелс и Кийт О’Мали ми предоставят възможност да спечеля обратно дори и част от загубеното, ще се възползвам.

— Питър, не можеш да зачеркнеш, да заличиш провала. Хората го помнят. Но позволиш ли да ти стои заседнал в гърлото като рибена кост, ще те задави и убие. Остави го зад гърба си и продължавай напред. Ако го направиш, значи си от онези, които оцеляват. В противен случай си жертва. След седмица никой няма да си спомня дали Алварес е заловен, или не, дали си го направил ти, О’Мали или НКТС. — Размаха пръст пред лицето му. Цветът на ноктите й, лакирани в патладжанено лилаво, красиво хармонизираше с кожата й. — И не се готви да ми изтърсиш някаква глупост от рода, че ти ще помниш какво е станало — смъмри го тя.

Именно това се готвеше да заяви Тайлър, но си прехапа езика.

— Въпросът е — изтъкна той — нежеланието на О’Мали да разкрие самоличността на Алварес пред органите на реда. Той не го иска заловен, а мъртъв. — Сведе глава, питайки се дали да сподели най-дълбоките си подозрения. — В продължение на няколко къси часа, след мотела в Балтимор, се превъплътих в образа на Умберто Алварес. Бягах, държах се за влака, ръцете и краката ми измръзнаха. Беглец. Нямаше къде да се приземя. Сякаш се намирах в паралелен свят — не се смей — където ми е предоставена възможност да разбера как се чувства друг човек. Колкото и глупаво да ти звучи, влязох в контакт с него. И изпитах страх. Истински вътрешен страх. Никъде не се чувствах в безопасност. Това е откъсване, отхвърляне. Никой няма да разбере, докато не попадне там, а не ти пожелавам да ти се случи.

Тя мълчаливо изяде още един пържен картоф и си допи кафето.

— Защо тогава искаш да се промъкнеш във влака, ако си убеден, че той ще предизвика дерайлирането му? — погледна го озадачено тя. — Не разбирам.

— Нали твърдеше, че няма да го направи, не може.

— Вече съм по-малко убедена.

— Сега ще има пътници, ще го обвинят. Всички измислици около този човек ще докажат правотата на О’Мали. С влака стрела не бива да се случи това, което е замислено да стане.

— Опитваш се да ме впечатлиш — отбеляза тя с усмивка.

— И успявам ли? — поинтересува се Тайлър.