Кони Мейсън
Да укротиш вятъра (5)

4

Чад отчаяно искаше да обърне Флинт и да препусне далече от града, но нещо го спря. Това нещо си имаше име — Сара Темпъл. Не искаше да идва тук. Не възнамеряваше да види Сара отново, но някакъв странен импулс го накара да слезе и да влезе вътре. Сякаш чуваше молбата на Сара за помощ и това адски го изнервяше.

Никак не му харесваше мисълта, че някой има нужда от него. Не искаше да изпитва повече силни чувства към жена. Но нещо го беше привлякло към къщата на Сара като пчела към мед. Примирено измина няколкото крачки до предната врата. Не почука. Просто отвори и влезе вътре. Къщата беше малка. Виждаше през антренцето право в кухнята, където Сара седеше, взирайки се в купа с овесена каша.

Тя усети присъствието му и се извърна с лице към него.

— Ако идвате да се сбогувате с Абнър, няма го.

Чад влезе в кухнята, отбелязвайки с удовлетворение, че за първи път след злополуката Сара беше облечена в сива рокля, която беше виждала и по-добри времена.

— Госпожа Барлоу трябва да е била тук тази сутрин. Стана добре така.

Сара го изгледа свирепо.

— Защо сте тук?

— Проклет да съм, ако знам. — Погледна купата с овесена каша на масата пред Сара. — Ще изстине. Не обичате ли овесена каша?

— Аз… — Тя погледна към ръцете си и вдигна рамене. — Кари трябваше да си тръгне, а ръцете ми не могат да задържат лъжицата.

Чад изруга. Барлоу не беше изходът, сега вече го разбираше. Нейното семейство беше на първо място и Сара вероятно щеше да умре от глад, докато започне пак да се храни сама. Той примирено седна и взе лъжицата.

— Отворете уста.

Гласът му прозвуча по-строго, отколкото беше имал намерение, но беше толкова ядосан, че не можеше да мисли за друго, освен за факта, че Сара е в това състояние по негова вина.

Брадичката й се вдигна упорито.

— Не сте длъжен да…

— Напротив, длъжен съм. Правете каквото ви казвам.

Устата на Сара се отвори и Чад пъхна в нея лъжица овесена каша. Тя я сдъвка, глътна и отвори отново уста. След малко купата бе празна.

— Нахранихте ли се?

— Да, благодаря ви.

— Можехте да се направите, че сте ми благодарна.

— Защо? Нямаше да бъда така безпомощна, ако не се бяхте появили на вратата ми.

— Отървах сина ви от банда хлапета.

Сара извика гневно.

— Вече ви благодарих, какво още искате от мене?

Чад се взря в нея с недоумение.

— Иска ми се да знаех.

Тя усети горещата настойчивост в погледа му и се взря в изрязаните, властни очертания на лицето му. Вътрешностите й се стегнаха, докато нервно навлажняваше устни. Усещаше безразсъдство у него; сурова енергия, която сега беше фокусирана върху нея и я изнервяше.

Чад се опита да овладее огъня в кръвта си, проклинайки начина, по който тя се сгъстяваше и се насочваше към долните части на тялото му. Погледът му смутено се спря върху разкошните гърди на Сара, които вълнуващо се вдигаха и спускаха под износената материя на роклята й. Спомни си колко твърди и бели бяха, закопня да ги докосне, да почувства тежестта им в дланите си. Не искаше да си спомня мекотата на стройното й тяло, но този единствен поглед към него, докато я беше събличал, го беше накарал отчаяно да я желае.

Паднала жена или не, преди или все още, фактът си беше факт — Сара Темпъл беше красива млада жена, стройна, чувствена и привлекателна. Колкото и да не искаше, Чад трябваше да си признае, че не би имал нищо против да прекара с нея една-две страстни нощи.

Внезапно той забеляза малко овесена каша в ъгълчето на устата й и се наведе към нея. Блестящият му поглед я задържа неподвижна, докато той облизваше кашата от устните й. Стон се изтръгна от гърлото му. Вкусът й беше възхитителен, но това не му стигаше. Наведе се още по-близо и устните му покриха нейните. Почувства я как се вцепенява, когато езикът му навлезе по-дълбоко, поглъщайки я жадно.

Чад искаше да я притисне към себе си, да прилепи топлото й тяло до своето, но се страхуваше, че ще й причини болка. Трябваше да се задоволи само да обгърне гърдите й в големите си длани и да потърка зърната между пръстите си.

Чу я да изскимтява протестиращо и се запита дали някой мъж я е докосвал след зачеването на Абнър. Струваше му се, че неговата ласка й харесва, усещаше нещо силно и еротично да прескача между тях при тази мисъл. Започна нежно да масажира гърдите й, наслаждавайки се на тяхната еластичност.

Усети как Сара се вцепенява и се отдръпва от него.

— Не! Престанете! Не мога да го направя.

Челюстта на Чад се втвърди.

— Трябваше да го кажете на бащата на Абнър.

Сара го изгледа така, сякаш я беше ударил, и той почувства да го бодва угризение. Тя стана тромаво и го отблъсна, когато той се втурна да й помогне. Не можеше да използва ръцете си и загуби равновесие. Чад я грабна миг преди тя да се строполи на пода. Задържа я усмихнат.

— Къде искате да отидете? — запита Чад.

— Оттатък — каза Сара, — но мога да вървя. Краката ми са си наред.

Той се усмихна още по-лъстиво.

— Дяволски сте права, нищо им няма. Съвършени са.

— Непоправим сте, Чад Дилейни — отвърна тя, като го изгледа свирепо.

— Да — съгласи се Чад, свеждайки глава, сякаш за да я целуне отново.

Сара се напрегна в ръцете му.

— Не го правете!

Чад си спомни разпалващото кръвта желание, което беше почувствал, когато я беше целунал, начина, по който тя беше отвърнала на целувката му за тези кратки мигове, и поиска отново да усети устата й да омеква под неговата. Устните му се озоваха току до нейните, докато се вглеждаше в неотразимите й виолетови очи, зашеметен от бурните чувства, които видя, че е раздвижил дълбоко в тях.

Внезапно вратата се отвори и се блъсна силно в стената.

— Блудница! Слава на милосърдния господ, че дойдохме навреме, за да ти попречим пак да съгрешиш. Дяволът е влязъл в теб. Той те заставя да развратничиш с всеки мъж, който има пари да плати за услугите ти. Обречена си, нещастнице! — изрече заплашително преподобният. — Осъдена на вечен ад.

— Татко! Майко!

Сара трепереше неудържимо.

— Значи слуховете са верни — атакува Йезикая, оглеждайки Чад с високомерно негодувание. — Живееш в грях с този мъж. Разкай се сега или ще гориш в адския огън.

Чад остави полека Сара да стъпи на пода, чувстваше, че всеки миг ще избухне.

— Имате погрешно мнение за дъщеря си, преподобни.

— Имам само една дъщеря и тя се казва Рут — изрече тържествено Йезикая. — Рут е много добра, богобоязлива жена.

Неумолимият поглед на Чад се спря върху майката на Сара.

— Дойдохте да помогнете на дъщеря си, нали, госпожо Темпъл?

— Искам да върна една грешница към бога — каза Хейзъл, поглеждайки боязливо и покорно към съпруга си. — Всеки ден се моля за душата на Сара.

— Не искате ли да видите внука си? — запита Чад.

— Чад, моля те — изрече умолително Сара.

— Не, Сара, искам да разбера какво мислят твоите лицемерни родители за внука си. Абнър е много добро момче, трябва да се гордеят с него.

— Момчето е отроче на блудница — заяви Йезикая с непоносимо екзалтиран глас. — Не ни е никакъв. Нали, Хейзъл?

Мимолетен израз на угризение мина през лицето на Хейзъл, но беше толкова кратък, че на Чад му се стори, че си е въобразил.

— Да, Йезикая, прав си. Момчето не ни е никакво.

Задавено ридание се изтръгна от гърлото на Сара.

— Говори каквото искаш за мене, татко, но остави Абнър на мира. Той е невинно дете и не заслужава вашето презрение. Ако отворите сърцата си за него, ще…

— Не дойдох тук да говоря за копелето ти — каза Йезикая и хлътналите му гърди се издуха от пристъп на фанатичен гняв. — Дойдох да спася една грешница. Да я отклоня от дявола. Но сега виждам, че Сара не търси изкупление. Тя е позор за моето семейство и трябва да бъде наказана. Откритият разврат, без срам и угризения, е дяволско дело.

— Татко! Не съм такава. Трябва да ми повярваш.

Йезикая изсумтя подигравателно.

— Случайно знаеш ли кой е бащата на детето ти? С колко мъже си се въргаляла, преди да заченеш дяволското семе? И не си мисли, че се връзвам на измислиците ти, че са те изнасилили. Още като дете беше непослушна, непокорна, изобщо не приличаше на сладката си сестричка.

— Съжалявам, че мислиш така, татко. Казах истината, но ти отказа да ми повярваш. — Брадичката й се вдигна едва забележимо. — Вече не ме е грижа какво мислиш. И няма да позволя да нападате сина ми. Не можете да ме накарате да напусна Карбън. Няма къде да отида.

Ръцете на Чад се свиха в юмруци. Така му се дощя да хване проповедника за ухото и да го изхвърли навън, че трябваше да употреби извънредни усилия, за да не го направи. Застана плътно зад Сара.

— Не ми оставяш избор — избоботи Йезикая, насочвайки костеливия си показалец към Сара. — На колене, грешнице! Мой дълг е да изгоня злото от тебе.

Обърна се към Чад, докато вадеше кожен колан някъде изпод избелялото си черно, палто.

— Вървете си, господине. Настоятелно ви съветвам в бъдеще да сдържате страстите си. Общуването с блудници ще ви погуби навеки.

Чад погледна кожения ремък в ръцете на преподобния и изръмжа:

— А аз настоятелно ви съветвам да си тръгнете от тази къща и да не се връщате. Ако вдигнете ръка на дъщеря си, ще си имате работа с мен.

Сара се сви страхливо пред бичуващите думи на баща си. В сърцето си знаеше, че не е направила нищо, от което да се срамува. Срамно беше обаче, че Чад трябваше да слуша всичко това. Баща й идваше за първи път тук, след като се беше отказал от нея, и тя се молеше да е за последен.

Взря се невярващо в Чад. Никой досега не я беше защитавал. Беше се справяла съвсем сама, и бе в състояние да се защитава.

— Мога да се оправя с баща си, Чад. Веднъж ме би с колана си, но няма да допусна да се случи отново.

Чад не помръдна и Сара не знаеше дали той изобщо я е чул, толкова беше ядосан.

— Дъщеря ви е страдала достатъчно заради грешката си, преподобни, и е платила висока цена. Оставете я, тя не е бреме за вас.

Коланът трепна в ръцете на Йезикая.

— Присъствието й в града петни семейството ми. Тя е знаела какво прави, когато е съгрешила за първи път с мъж. Не познавате греховната й природа, господине. Идете си и оставете блудницата на мене.

Тръгна заплашително към Сара, но Чад му препречи пътя.

— Ще си идете ли, или трябва да ви изхвърля?

Хейзъл дръпна ръката на съпруга си.

— Той говори сериозно, Йезикая. Хайде сега да си вървим. Ще дойдем друг път. Тоя скоро ще се отегчи от Сара и ще напусне града. Такива като него никога не се задържат. Прелитат безразборно от една блудница на друга.

Сара издаде задавен стон. Собствената и майка да я нарече блудница! Знаеше, че тя е изцяло под властта на фанатично-религиозния й баща, но беше хранила слаба надежда, че майка и някой ден ще й прости. Тази надежда сега бе разбита точно толкова бързо, колкото и животът й беше съсипан някога от един мъж. За щастие Чад се намеси, преди тя да рухне съвсем и да се предаде.

— Послушайте съпругата си, преподобни — посъветва го той — идете си сега, докато все още имате два здрави крака.

— Заплашвате ли ме, господине?

— Дяволски сте прав, заплашвам ви! Марш навън!

Йезикая хвърли заплашителен поглед към Сара, после хвана съпругата си под ръка и се запъти към вратата.

— Много добре. Не мога да понасям вонята на покварата — каза той, отправяйки думите си едновременно към Сара и Чад.

— И аз не мога да понасям да ме поучават лицемери, които виждат само черно и бяло. Приятен ден, преподобни.

Йезикая извлече Хейзъл навън, сякаш дяволът ги гонеше по петите. Не погледна назад, докато подтичваше със сгърчено от възмущение тяло.

Сара гледаше как родителите й се отдалечават и плачеше мълчаливо. Преди години й се беше струвало, че са съкрушили сърцето й, но това беше нищо в сравнение с онова, което изпитваше сега. Как можеха да са толкова нечувствителни към собствената си дъщеря, така коравосърдечни? Нали работата на проповедника беше да спасява грешници! Не че тя беше съгрешила, защото против нея бяха съгрешили и тя плащаше прескъпо за това. В резултат доверчивата й природа бе дълбоко наранена и невинността й си беше отишла завинаги. Нови сълзи потекоха по бузите й и тя се извърна, за да не я гледа Чад.

Той изруга под нос. Познаваше безсърдечни хора, но семейство Темпъл надминаваха всички нормални представи. Погледна към Сара, видя сълзите й и усети нещо у него да се разтапя. Запита се защо се интересува толкова много от нея. Смяташе, че много отдавна е загубил тази способност. Жените бяха непредсказуеми създания; не искаше да изпитва каквото и да било към тях. Сара имаше син, но не и съпруг. Хората в града я наричаха курва. Собствените й родители се бяха отрекли от нея. Коя е истинската Сара, запита се той.

Въпреки съмненията си той посегна към нея, подтикван от смущаващата потребност да я утеши. Полека я привлече в обятията си и вдигна лицето й към своето.

— Не плачи. Не заслужават.

— Не са само те — призна Сара. — Всичко е против мен. Този град, хората… Често се чудя какво да сложа на масата за ядене. Да можех, бих отвела Абнър далече, но едва успявам да изхранвам и него, и себе си, камо ли да намеря пари да се преселя в друг град. Не съм лоша жена, каквото и да си чувал. Признавам, че съм неомъжена майка, но това не ме прави лош човек.

Силни чувства се надигнаха у Чад, примитивни и неоспорими; чувства, които никога не беше очаквал да изпитва наистина.

— Не знам какво се е случило, Сара, и не ме интересува. Но знам, че родителите ти не бива да се отнасят с тебе като с отрепка. Всички правят грешки, никой не е съвършен. Бих казал, че си платила скъпо за грешката си.

Сара премига, за да потисне сълзите. Въпреки изреченото състрадание, у Чад имаше някаква отчужденост, опасен, неразгадаем темперамент, който го правеше труден за разбиране. Объркваше я и я караше постоянно да е нащрек. Изведнъж всяка мисъл изчезна, когато устата на Чад завладя нейната.

Той се опияни от целувката и изпъшка. Разумът го караше да спре. Необяснима потребност обаче го подтикваше да продължи. Сара Темпъл го привличаше. Не само с хубост си; искаше да защитава нея и Абнър от хората на този град. От собствените й родители. Онова, което беше започнало като необяснима нужда да утеши Сара, беше излязло извън граници. Никога досега не се беше чувствал така, никога не беше мислил, че е способен да дава утеха. Не само това; искаше да й я обсипе с щастие и наслада, за разлика от мъжа преди него.

Сара изстена, когато той я притисна по-силно.

— Недей — каза тя, отдръпвайки се.

Болезнено възбуден, Чад едва успяваше да мисли за друго, освен за сладката й близост.

— Искам те, Сара — измърмори той, докато устните му дразнеха диво туптящия по гърлото й пулс. — Позволи ми да ти дам утеха. Няма да забременееш, ако от това се тревожиш. Знам как да те пазя.

Думите му сякаш я поляха със студена вода.

— Пусни ме.

Гласът й беше съвършено сериозен.

Той отпусна ръце и се взря в нея объркан. Нямаше нищо нередно двама самотни хора да се желаят взаимно, нали? Вгледа се в лицето й. Това, което видя, го шокира. Очите и устата й издаваха страх. Някак си я беше наранил и за нищо на света не можеше да разбере какво е сторил.

— Какво има? Какво съм направил?

Думите на Чад накараха Сара да изпита срам. Толкова се беше опитвала да живее почтено въпреки хулите и презрението на съгражданите си. Тогава Чад Дилейни беше нахлул в живота й и я беше накара да усеща неща, които я плашеха. Тя силно ненавиждаше мъжете. Но нещо у Чад пораждаше у нея нежност и доверие, тъй различни от сполетелите я преди мрачна похот и болка. Целувките му предизвикваха неустоима наслада. Нищо не я беше подготвило за разтърсващата сила на дълбокото желание. То я озадачаваше, унижаваше и ужасяваше. За един кратък миг обаче беше усетила неповторимия му аромат и вкус.

Прегръдката му я разтапяше, възприемаше я като нещо прекрасно и правилно, въпреки че знаеше, че не е. Но безразсъдните думи на Чад я бяха върнали към действителността. Той я смяташе за курва, както всички друга в този град. Щеше ли да й повярва, ако му кажеше, че е била изнасилена? Щеше ли да я осъди и да я нарече лъжкиня и грешница?

— Повтарям, господин Дилейни, не съм за продан. В кръчмата на Едноокия Джак има всякакви жени, които, сигурна съм, ще задоволят вкусовете ви.

Очите на Чад се присвиха презрително.

— Искаш по-добра цена ли? Трябваше да се досетя. Всички жени са еднакви. Искат само да вземат. Престанах да давам преди много години, госпожице Темпъл.

— Никога не съм ви молила за нищо, господин Дилейни. Мнението ви за жените е ужасно. Моят опит пък ме е научил, че на мъжете не може да се вярва. Какво ви е отблъснало от жените, господин Дилейни?

— Какво ви е отблъснало от мъжете? — изстреля Чад.

Сара се изсмя мрачно.

— Има ли нужда да питате? Вижте ме. Вижте как живея. Собствените ми родители ме презират и знаете ли защо? — Чад отвори уста да заговори, но Сара го изпревари. — Ще ви кажа защо. Защото повярвах в сладките приказки на един мъж. Бях доверчиво, наивно дете, което си представяше, че е влюбено. И тогава…

Думите й секнаха и тя отвърна поглед.

— Почувствала си влечение към един мъж и той ти е направил дете. Изненадан съм, че родителите ти не са го накарали да се ожени за тебе.

— Не стана точно така — изрече тя с горчивина, — но почти. Родителите ми отказаха да повярват на истината и се отказаха от мене, когато им казах, че съм бременна.

— Каква е истината?

Сара го изгледа втренчено.

— Истината, господин Дилейни, е, че и вие сте като всички други мъже, които познавам.

Още се гледаха втренчено, когато Абнър влетя в къщата, подскачайки от вълнение.

— Мамо, госпожа Барлоу ражда! Доктор Клейтър е там.

Чад погледна невярващо към Абнър. По дяволите! Мислеше, че е решил проблема с гледането на Сара, но сега отново се оказваше на изходната точка. Току-що родила, Кари Барлоу нямаше да може да помага на Сара и да наглежда Абнър. Сега какво, запита се той. Как, по дяволите, беше успял да се забърка във всичкото това?

— Не е ли чудесно, мамо? — вълнуваше се Абнър. — Доктор Клейтър ме прати вкъщи и каза, че идва веднага, щом приключи у Барлоу. Може ли да ида да си играя, мамо? Харесвам Дани Барлоу, не ми говори лоши думи.

— Излез да си играеш — каза Чад, отговаряйки вместо Сара. — И не се забърквай в неприятности.

Чад не можеше да си представи по-лошо развитие. Не знаеше къде да търси Фреди Джаксън. Беше пристигнал в Карбън по следите на един разбойник, а неусетно се беше забъркал в отношения, от които не знаеше как да се измъкне. Целият му живот вървеше от зле по-зле. По едно време всичко изглеждаше прекрасно. Имаше братята си, ранчото си, имаше пари и всички момичето, които пожелае. Сега беше средно успял ловец на глави, натоварил се с жена и дете, от които нямаше търпение да се отърве. Джобовете му бяха почти празни, а човекът, когото преследваше, още беше на свобода. Какво още можеше да се обърка?

— Ще отида до семейство Барлоу да видя дали мога да помогна — каза Сара, запътвайки се към вратата.

Погледът на Чад спря върху бинтованите й ръце и той изненадано вдигна вежда.

— И как ще стане това?

— Ние с Кари не сме много близки, но тя винаги е била добра към мене. Най-малкото, което мога да сторя, е да й дам морална подкрепа.

Тя излезе и Чад се почувства задължен да я последва. Колибата на Барлоу не беше далече. Чад почука, когато Сара огледа безполезните си ръце и протегна крак, за да удари с него по вратата. Отвори им едър мъж с патерици.

— Аз съм Сара Темпъл — каза Сара. — Дойдох да помогна с каквото мога на Кари. Докторът при нея ли е?

— Влезте. Аз съм Чарли, съпругът на Кари. Мисля, че не сме се срещали.

Погледът му се отклони към Чад.

Тъй като Сара не го представи, Чад запълни паузата.

— Аз съм Чад Дилейни, приятел на Сара.

— Приятел, виж ти — измърмори тя под нос, докато влизаше в мъничката приемна.

Точно тогава доктор Клейтър излезе от спалнята, бършейки ръце.

— Имаш чудесен син, Чарли. Детето дойде малко рано и е дребничко, но ще се оправи. Можеш да идеш да видиш Кари и бебето, ако искаш. Но най-напред един съвет. Остави я да си почине една-две години, преди да й направиш още едно дете. Родила е много деца за твърде кратко време. Това бебе е здраво, но не гарантирам, че и следващото ще бъде, ако не й позволиш да се възстанови напълно.

Чарли има благоприличието да се изчерви.

— Ще внимавам, докторе. Не ни трябват други гърла за хранене. Впрочем, кога ще ми махнете гипса от крака? Трябва да се върна на работа, за да издържам семейството си.

— Ще дойда в началото на другата седмица, за да го сваля. Междувременно се погрижи Кари да остане на легло поне няколко дни. Ще се справиш толкова време без нея, нали?

— Разбира се, докторе — каза Чарли. — И ще ви се издължа до стотинка. Веднага щом си стъпя на краката.

Чад не каза нищо, но не можеше да не направи сравнение — колко е добре самият той в сравнение с бедняци като семейство Барлоу и Сара. Ранчото на Дилейни процъфтяваше и издържаше тримата братя доста добре. Някои години бяха по-неуспешни, но винаги бяха имали пари за дребните удоволствия, които правеха живота хубав.

— Смятах да намина при теб веднага щом приключа тук, Сара — каза доктор Клейтър.

— Дойдох да видя дали не мога да помогна с нещо.

— Няма с какво да помогнеш. Дадох на Кари лауданум и тя скоро ще заспи. Чарли може да се справи с децата, докато Кари се привдигне. Иди си у дома, идвам след малко.

Сара тръгна към вратата, но спря, когато Чарли изкуцука от спалнята и даде знак на Чад.

— Кари иска да ви види, господин Дилейни. Побързайте, изтощена е.

— Сигурен ли сте, че вика мене? — запита Чад.

— Да, напълно. Влезте.

Чад погледна към Сара, повдигна рамене и влезе в спалнята. Кари изглеждаше много дребна и крехка в огромното легло. Мъничко вързопче лежеше в ръцете и, търсейки гърдата й.

— Искали сте да ме видите?

Кари вдигна поглед с угрижено изражение.

— За парите, които ми дадохте, за да помагам на Сара. Детето дойде по-рано и няма да мога да изпълня споразумението ни. — Изчерви се и отмести поглед. — Вече похарчих парите за храна. Съжалявам. Щом Чарли си стъпи на краката, ще ви ги върнем.

— Задръжте парите, госпожо Барлоу — изрече рязко Чад. — Нужни са ви повече, отколкото на мене.

— Кой ще помага на Сара? Тя е толкова… безпомощна… и си няма никого.

Очите й се замъглиха, явно лауданумът започваше да действа.

— Не се тревожете за Сара. Аз ще се грижа за нея.

Едва изрекъл думите, той осъзна какво е казал. Беше се ангажирал — нещо, което се беше зарекъл да не прави никога повече.

 

 

Сара не можеше да си представи защо Чад Дилейни е още тук. Това я тревожеше. Мъже като него не правеха нищо, без да искат нещо в замяна. Вече беше признал, че я желае сексуално. Възбуждащите му целувки я бяха накарали да забрави борбата за живот, която водеше в тоя град. Тя нямаше нужда от мъж в живота си, особено от такъв, който днес е тук, а утре го няма. Чад Дилейни искаше от нея едно нещо. Чудеше се обаче защо просто не си го взе, докато тя беше безпомощна, и не си тръгна после незнайно накъде. Както бе сторил Фреди Джаксън.

Сара се прибра в спалнята веднага след вечеря. Абнър и Чад бяха още в кухнята и миеха чиниите. Тя внимателно издърпа чекмеджето с бинтованите си ръце и извади нощницата си, страшно доволна от себе си, че може да свърши поне едно нещо самичка. Последното, което искаше, беше Чад да я съблича.

Сара се втренчи уплашено в копчетата по предницата на роклята си. Изгарянията вече не я боляха толкова, но да си разкопчае роклята беше извън оскъдните й възможности. Идеше й да крещи.

Чад почука веднъж и влезе в стаята. Сара премига, за да отблъсне сълзите. Да зависи от мъж за неща, които беше правила сама цял живот, я караше да изпада в бяс. Не искаше да бъде длъжница на никого.

— Мога ли да помогна? — запита Чад, запалвайки лампата, защото Сара не можеше да я запали сама.

— Къде е Абнър?

— Заспа на дивана, докато оправях кухнята. Ще го сложа в леглото му веднага щом си легнеш.

— Мисля, че днес ще спя с дрехите.

Големите му ръце се насочиха към копчетата на корсажа й.

— Ще си почиваш по-добре без роклята.

Стори й се, че й се подиграва.

— С какво съм заслужила такова отношение?

Чад се ухили.

— Стига глупости. Тук съм, защото съм отговорен за злополуката с тебе и не мога да намеря никой, който да ти помага. Сега стой мирно и ме остави да се справя с проклетите копчета.

Сара стисна устни, докато ръцете на Чад се движеха по гърдите й. Докосването му беше леко, опитно и тя се запита колко ли жени е събличал досега. Много — можеше да се обзаложи. Опита се да остане равнодушна, но трепетът в онези места, който той докосваше, караше пеперуди да пърхат в корема й.

— Не можеш ли да побързаш?

— Готово — каза Чад, откопчавайки последното копче. — Сега ще смъкна роклята надолу.

Сара остана абсолютно неподвижна, докато Чад внимателно изхлузи роклята и фустите й. Когато се опита да вдигне ризата, тя прилепи ръце до тялото си и енергично поклати глава.

— Остави ризата — каза тя. — Ще ми бъде като нощница.

Чад й се ухили. Нямаше ли представа колко привлекателна изглежда? С гръб към светлината, която правеше ризата й почти прозрачна. Блещукащите очертания на тялото й накараха кръвта да заблъска лудо във вените му. Искаше…

Сара.