Джон Кларксън
Гангстерски рап (9)

8.

Докато Арчи Рейнолдс караше своя Сааб 9000 SE по Интербъро Паркуей и пустите улички на Източен Ню Йорк и Браунсвил, нощта изсветля до мрачен ден.

Беше преминал през Садъл Брук, Ню Джърси, район осеян предимно с дървета и къщи, през Бронкс, доминиран от многоетажни жилищни сгради и през Куинс, смесица от двете. Сега навлезе в Браунсвил, в по-голямата част на който нямаше нищо друго, освен дълги редици боклуци и камари зидария, прекъсвани от постройки, полуразрушени и необитаеми, и опустошени от пожари. Къщите, апартаментите и търговските сгради, които бяха все още използваеми, бяха до такава степен излющени и порутени, че приличаха на гротескни бордеи, в рязък контраст със сърцето на града.

Много мизерия имаше в Браунсвил, и най-вече мизерен бе животът. Гневни групички млади мъже, струпани сред боклуците и отломките, застанали пред входовете на пиянски бърлоги, павилиони за вестници или станции на метрото. Или шетащи банди, в търсене на неизвестно какво сред тази пълна пустош и разруха.

Веднага щом Арчи подкара по улиците на Браунсвил, той включи радиото на 106 и натисна бутона на мигачите три пъти. Скрита вратичка, вградена в шофьорската врата щракна и се отвори. Той погледна вътре, за да се увери, че зареденият таурус 40-ти калибър РТ 101 си е на мястото, лесен за измъкване. Пистолетът се побираше спокойно във вратата на колата, но пълнителят му събираше дванадесет патрона, които Арчи можеше да изстреля в лицето на всеки тъпак, комуто би могло да хрумне да тръгне с рамо напред към сааба откъм уличната лампа и да се опита да отнеме бляскавата кола на този човек от средната класа. В края на краищата, не всеки можеше да знае, че в колата се вози самият Арчи Ар.

Арчи зави в страничната уличка, минаваща покрай надземните релси на Канарси. Уличната лампа с висока интензивност, предназначена да осветява целия район, отдавна беше счупена и сега единствената светлина, която се процеждаше наоколо, беше сивкавият предутринен светлик, под който всичко наоколо изглеждаше още по-мръсно и окаяно от обикновено.

Един от бандата на Арчи, мършав чернокож младеж от Ямайка, пуснал дълги тънки плитки, носени от растафарианите^[1], стърчеше облегнат на вратата на автосервиза, намиращ се на уличката. Когато съгледа черния сааб да се задава, той почука два пъти по нагънатата като хармоника желязна врата и тя започна бавно да се издига нагоре, за да може Арчи да вкара колата.

В приземния етаж на сервиза се виждаха няколко разглобени за ремонт и дооборудване коли, в това число две, които бандата използваше за превоз на оръжие и дрога. Коли, които бяха разглобени и след това отново сглобени с тайници по пода, страничните панели, под задната седалка и вътре в багажника. Отварянето на тези скрити кухини изискваше поредица от сложни операции, подобни на тези в сааба на Арчи. Настройване на радиото на някоя тайна честота, превъртане на ключа в ключалките на вратите, превключване на мигачите.

В добавка към колите, из сервиза се шляеха шестнадесет членове на бандата, редовната сбирщина от сърдити млади чернокожи, избрали по-кратката кариера на пласьори на прах. Пълно беше със златни зъби и бижута, плитки, татуировки, тъмни очила, торбести дрехи „Пфат“, и бутилки малцово уиски, задължителното питие на уважаваща себе си банда, занимаваща се с кока. Но Сините тапи се отличаваха от други наркобанди по степента на своята порочност и жестокост. Почти всички, с изключение на двама от младите чернокожи, сбрани в сервиза, имаха поне едно убийство зад гърба си. Всяко от шестнадесетте лица имаше мрачен, намусен и агресивен вид, като че ли непрекъснато им се налагаше да си доказват един на друг колко са лоши.

Никой от тези убийци не изглеждаше особено щастлив, че се налага да бъде тук, в сервиза. Особено Малкия Марвин, който странеше в известна степен от останалите.

Реджи Шантавия стърчеше насред сервиза, облечен в обичайния си стил: черна плетена шапка с логото на „Нюйоркските дребосъци“, суичър, торбести панталони цвят каки и черни кубинки. Реджи рядко се усмихваше и говореше малко, прикривайки по този начин липсващия си преден зъб и свирепото си заекване. Реджи си беше спечелил прозвището Шантавия с това, че беше пребил седем души, двама от които предадоха богу дух за това, че си бяха позволили да му се подиграват за заекването му.

Вече никой в Браунсвил не се смееше на Реджи Шантавия.

Арчи излезе от своя сааб и Реджи Шантавия му връчи 22-калибров берета, модел 21 А, с къса цев, смъртоносно малко оръжие, тежащо малко повече от двеста грама. Всеки член на бандата би казал, че това оръжие е твърде дребно за един уважаващ себе си главорез, но опитът беше научил Арчи какво могат да направят малките куршуми, изстреляни в едно човешко тяло.

Той почти не погледна останалите мъже освен Малкия Марвин, който беше малък само в сравнение със своя по-голям брат, Големия Марвин. Излезе от сааба и даде знак на Малкия Марвин да се приближи към него, още преди да е затворил страничната врата на колата.

Беше излязъл много бързо, без да се погрижи да извади ключа от запалването, така че при отворената врата колата издаваше едно дразнещо, неспирно електронно „бинг-бинг“, за да му напомни да си прибере ключовете.

Малкия Марвин не побърза да се приближи и дразнещото „бинг-бинг-бинг“ зазвуча така пронизително и до такава степен вбеси Арчи, че той, без да се поколебае, застреля Малкия Марвин от разстояние метър и половина. Искаше му се да притисне дулото на малкия пистолет в главата му, но го застреля, зарязвайки това удоволствие, за да може най-сетне да затръшне вратата и да спре проклетото бинкане.

— На ти един „бинг“, педераст — промърмори Арчи и застреля Малкия Марвин.

Впоследствие думата „бинг“ стана сред Сините тапи синоним на думата „убивам“. Те често казваха: „Той избинга педераста“.

Тъй като Арчи стреля от разстояние, малкия 22-калибров куршум не улучи Малкия Марвин в средата на челото. Улучи го малко над дясното око, при което главата му се отплесна назад и той се завъртя около оста си. Изгуби равновесие почти моментално, защото куршумът се замята и заразкъсва плътта вътре в черепа, превръщайки мозъка му в безполезна, кървава каша, тежаща четири и половина килограма.

Краката на Малкия Марвин се заплетоха в къс, спазматичен танц, след което се подвиха под него. Всичките му нервни импулси заглъхнаха, с изключение само на няколко, поради което той продължи да рита и да се гърчи още известно време. След две секунди мозъкът на Малкия Марвин спря да функционира. Останалата част от тялото му се предаде на смъртта скоро след това.

Арчи се обърна към хората си, едва сега признал присъствието им, и каза:

— Вижте с’а, тоя педераст беше вече мъртъв, още преди да дойда тук. Аз само го отървах от мизерията, нали? Щот’ някой педераст, дет’ командва тук операция кат’ наш’та, няма да види, че някой се кани да ви удари или може би няма да разбере когат’ някой се прицелва от толкова близо, че изведнъж всички се оказвате под дулата на патлаците му, умирате, без да разберете даже. Всички загивате. Всички сте едни шибани ходещи мъртъвци. Някой идва и ви опира патлака в главите и вие не го виждате. Направили са го снощи. Могат да го направят тази нощ. Могат да го направят и следващата нощ. Всяка шибана педерастка нощ. Така че, педерасти скапани, гле’йте да разберете кои са тия шибани копелета, а после си размърдайте задниците оттук и им пуснете по един куршум в главите, преди те да са пуснали във ваш’те.

Край на словото. След като беше обяснил на своята банда от убийци защо, Арчи нямаше нужда да им обяснява как.