Джон Кларксън
Гангстерски рап (46)

45.

Лойд Шоу и екипът му се намираха на десетина карета от офиса на Леон Блум на Краун Хайтс, когато гласът на Уолтър Уонг прозвуча през пукота на радиостанцията.

— Шоу, обади се!

— Да.

— Как изглежда Блум?

— Ти къде си?

— Пред офиса на компанията. Току-що излезе един, отива към колата си.

— Дебел, мазен тип, с проскубана червена брада и еврейска шапчица на главата.

— Същият.

— Проследи копелето. Гледай да не те забележи. Ще се справиш ли?

— Разбира се.

— Направи го. Дръж ни в течение.

Шоу включи бутона на радиостанцията на приемане.

Уличното движение отново се задръсти и Тони Импелитери изруга:

— Мамка му!

— Спокойно — каза Шоу. — Изключи тази шибана сирена. Още не знаем накъде отиваме. Само задръж.

— Никакъв избор нямам при тоя трафик.

Полицейското радио запращя и отново се чу гласът на Уолтър.

— Тръгва на запад към Истърн Паркуей. Може би към моста. Още не мога да кажа.

— Следвай го. Не се приближавай прекалено.

— Страхотно! — възкликна Импелитери. — Тоя е тръгнал към нас. Минаваме по Флетбуш авеню и може би ще го прихванем.

— Добре. Давай.

Импелитери пусна сирената на колата и едва успя да се провре през задръстените улици. Въпреки това им струваше пет минути, докато излязат на Флетбуш.

Шоу вдигна микрофона на радиото и повика Уонг.

— Уолтър, къде си сега?

— Току-що минахме Атлантик авеню.

— По дяволите! — изруга Импелитери. — Сега скапанякът е пред нас.

— Не се притеснявай — успокои го Шоу. — Давай на запад. Не сме много след него.

Той натисна бутона за предаване и каза:

— Съобщи ни, ако излезе на моста или спре някъде.

— Не мисля, че отива към моста. Зави по Уилъби.

— Той е в Бруклин Хайтс — намеси се Джеймс Спърлинг.

След пет минути до тях достигна последното съобщение на Уолтър.

— Паркира. Влезе в бар „Слейдс“ на Монтагю стрийт.

— Добре, Уолтър. Ти само остани отвън. Не влизай. Пристигаме след три минути. Само изчакай.

— „Слейдс“ — повтори Импелитери. — Нещо като закусвалня. Предната част е с дълъг барплот, с маси на отсрещната стена и още няколко маси в дъното. Храната им е скапана, но трябва да е фрашкан по това време на деня.

— Шибаната Монтагю стрийт! Оживен район. Лошо място за такава работа.

Шоу погледна часовника си. Беше почти осем часът. Барът със сигурност нямаше да е празен.

Импелитери взе остър завой и изруга:

— Всяка проклета улица из тоя квартал е или еднопосочна, или води в различна от желаната посока!

— Попитай някого — посъветва го Спърлинг от задната седалка.

— Знам къде е. Трябва просто да завия. Всеки път, когато питаш някой, само те обърква. Ти да познаваш някой нюйоркчанин да ти каже „не знам, мамка му“? Не. Те ти казват…

— Ето там е. Завий — прекъсна го Шоу.

Импелитери зави по улица с три платна, но широка едва колкото за еднопосочен трафик и банкет за паркиране. От двете страни на улицата се редяха локали, ресторанти и магазини — всичко, от веригите „Уолдънбукс“ до „Старбъкс“.

Забелязаха паркираната кола на Уонг на едно каре разстояние пред магазина на „Рейдио Шак“, точно срещу „Слейдс“.

Импелитери спря и Шоу се наведе през прозореца и попита Уонг:

— От колко време е вътре?

— Около десет минути.

Някакъв шофьор, заклещен между двата шевролета, натисна клаксон и Импелитери тъкмо се накани да му извика да върви на майната си, но Шоу го сграбчи за ръката:

— Задръж! Дай да не предизвикваме суматоха отсега. Спърлинг, излез и наблюдавай бара. — После извика на Уонг: — Уолтър, последвай ни и спри на пресечката. Да разкараме колите от улицата.

Спърлинг се скри във входа на един супермаркет срещу бара, докато двете коли се измъкваха.

След две минути Импелитери, Шоу и Уонг се появиха на тротоара, крачейки към Спърлинг. Точно преди да стигнат до него пред „Слейдс“ спря бяла хонда. И четиримата детективи видяха как Санчес паркира и излезе, следван от Хектор и Арчи.

Шоу се обърна да погледне към отсрещната страна, все едно че говореше на Импелитери. Уонг продължи да крачи, но долови с периферното си зрение, че двамата спряха и се обърна. Спърлинг остана на място, объркан от появата на тримата мъже.

Щом Арчи и другите влязоха в бара, Шоу махна с ръка на Спърлинг да дойде в карето, където беше той с другите двама от екипа.

Първите думи, които излязоха от устата на Спърлинг, бяха:

— Това са те! Черният…

— Е… Арчи Рейнолдс — довърши изречението Шоу.

— Вероятно.

— Не. Не, вероятно. Това е той. Сигурен съм.

— Спипахме ги! — процеди Импелитери.

— Не, още не сме — охлади ентусиазма му Шоу.

Извърна се и погледна към ресторанта. Половината от тротоара пред заведението беше запълнен с маси, повечето от които бяха заети с вечерящи на открито клиенти. Отстрани на отворената врата имаше два големи витринни прозореца, ала това не помогна на Шоу да види много от вътрешността на заведението. Реши, че и вътре има много хора.

— Защо, по дяволите, са избрали точно това място за срещата си? — затюхка се Импелитери.

— По средата между Краун Хайтс и Манхатън е. Близо до моста — обясни Спърлинг.

— Това няма значение — намеси се Шоу. — Сега са тук. По дяволите, няма никакъв начин да ги хванем вътре! Дори да минат покрай тези хора, които ядат отвън.

— Какъв е планът? — попита Уонг.

— Добре, слушайте. Не можем да чакаме да излязат оттук. Този тип няма да ни се измъкне пак. Трябва да заемем позиция веднага.

Шоу се огледа още веднъж, мъчейки се да избере най-добрия начин за действие.

— Така. Вътре в бара не можем да ги хванем. Не можем да ги нападнем и докато минават покрай масите отпред, така че, когато излязат, изчакваме ги, докато стигнат платното и тръгнат към колата си. Когато се приближат до колата ще бъдат далече от хората в бара и от минувачите по тротоара.

— Блум и Арчи са ме виждали, така че Антъни, Джеймс, вие двамата влизате вътре. Сядате на маса, от която можете да ги държите под око. Уолтър, ти изчакваш няколко минути, след което влизаш след тях. Заемаш позиция край вратата. Аз оставам тук, навън.

— После какво? — попита Импелитери.

— Когато те тръгнат да излизат, тръгвате след тях, не прекалено плътно, просто излизате след тях. Аз ще бъда в колата им. Когато излязат на улицата, вие поемате Санчес и другия. Аз ликвидирам Арчи.

— Защо просто не чакаме отвън? — попита Импелитери.

— По-добре е да ги ударим от две страни, вие зад тях, а аз отпред. Плюс това не знам дали това заведение няма заден изход. Съмнявам се, но държа този тип Арчи да е пред очите ни.

— Окей. Добре — сви рамене Импелитери.

— Аз какво правя? — попита Уонг.

— Ти чакаш тук, докато излязат отвътре, после само ставаш и заставаш на прага. Дръж оръжието в ръката си. Дръж го ниско до крака си, за да не го види никой. Не искам клиентите да започнат да се измъкват навън, но дръж шибаната ютия в готовност. Ако някой от бандата се усети и се втурне обратно вътре, стреляш по тях. Просто насочваш шибания патлак и стреляш. Не искам никой от тях да има време да се върне обратно и да вземе заложници.

Уонг направи гримаса, но кимна. За всички останали беше очевидно, че Шоу беше възложил на Уонг най-лесната задача, но въпреки това тя изглежда го притесни.

— Разбра ли? — притисна го Шоу. — Ще се справиш ли? Просто не бива да им позволиш да се върнат обратно?

— Да, да. Разбрах — изломоти Уонг стреснато.

— Добре, Уолтър. Ще се справиш. Така. Значи всеки от нас си знае задълженията.

Другите трима кимнаха.

— Много добре. Недейте да дебнете открито този тип. Той сигурно е дал газ в момента. Бяга. Цялата му операция се издъни. Просто го раздавайте спокойно, изпуснете въздух, приближете се, спипайте който трябва и сме приключили. Край на всичко. Закопчаваме тримата пишльовци и Де Лука може да ни целуне задниците. Да тръгваме.

Импелитери и Спърлинг нагласиха оръжията си така, че да могат да ги извадят бързо и без повече приказки се отправиха към бара.

Шоу включи полицейската радиостанция и започна да търси началството. Но скоро изключи радиото и извади клетъчния телефон. Реши, че няма полза да влиза в спорове с някой шеф от средно ниво как точно да действа. Набра направо номера на Де Лука.

 

 

Импелитери и Спърлинг влязоха в ресторанта. Минаха покрай Санчес и Хектор, седнали близо до входа на ъгъла на дългия бар. Погледнаха през тях и потърсиха с очи Арчи и Блум. Видяха ги. Бяха до отсрещната стена, в дъното, Арчи с гръб към тях, Блум — с лице. Бързо заеха маса в средата на предното помещение до стената срещу бара. Импелитери седна така, че да може да наблюдава масата на Арчи. Спърлинг държеше под око доминиканците.

— Боже мой — промърмори Импелитери, — това място никак не е голямо.

— Няма значение — отвърна Спърлинг. — Добре е. Повечето хора се хранят отвън. Аз виждам стрелеца му и другия с него. Ти гледай нашето момче.

Импелитери бързо се огледа. Барманът и една сервитьорка стояха в края на бара до служебното помещение. Друга сервитьорка влезе от улицата с табла в ръка. Импелитери си представи как се изпречва на пътя им, когато се затичат навън. Забеляза, че всички маси в предната зала срещу бара бяха празни, с изключение на тяхната и една маса зад тях, заета от някаква семейна двойка и хлапето им. Малкият седеше гордо в количката си и си играеше с връзка пластмасови ключове, докато майка му търпеливо буташе парченца пиле на грил в устата му.

В отделението отзад имаше още шест маси. Пространството завиваше наляво, следователно помещението имаше Г-образна форма. Освен Арчи и Блум, две от масите отзад бяха заети от вечерящи. На едната седяха мъж и жена, а на другата три момичета и един младеж. Импелитери остана с впечатлението, че са колеги, решили да вечерят заедно след работа.

Той сведе поглед, разшава се на стола си и прегледа менюто.

— Мамка му, колкото по-скоро тия типове се разкарат оттук, толкоз по-добре.

Спърлинг, както обикновено, не изрази никакво мнение. Беше се отпуснал на стола си и гледаше тъпо напред, държейки Санчес и Хектор под око.

Импелитери погледна крадешком към Арчи. Не можеше да види лицето му, нито какво говореше на Блум, но следеше движенията на главата му. Изглежда говореше доста рязко. Можа обаче да види по-голяма част от лицето на Блум. Евреинът не изглеждаше особено респектиран от Арчи. Отговаряше му с кратки изречения и свивания на раменете. Импелитери имаше чувството, че Блум се опитва да успокои Арчи, но изглежда усилията му не даваха резултат.

 

 

— Колко пъти трябва да ти повтарям, не е по моя вина! — каза Блум.

— Върви по дяволите! Първо ме напъха във всичко това. Уж беше уредил далаверата. Занимавах се с всички тия говна и ала-бала. После, след по-малко от шест месеца, заеба всичко и затръшна кепенците.

— Да не мислиш, че аз съм го решил? Да не мислиш, че съм им казал да те разкарат? Откъде да знам, че щерката на шефа на полицията ще вземе да се спазари точно за това място? Щом това стана, всичко се промени.

— Да бе, всичко се промени. Всичко се промени, но не за вас, педерастите. За мен се промени. Аз съм прецаканият.

— Какво ти става? — изгледа го ядно Блум. — Това е бизнес. Нещата се променят. Понякога за добро, понякога за лошо. Днес настъпва една промяна. Утре — друга. Ще се появят други обекти. Нови възможности. — Блум вдигна ръце. — Извинявай, трябва да се изпикая.

— Къде тръгна, мамицата ти?

— Трябва да отида. От пиенето е.

— Много пиеш, мамка му.

— Да, и ям много, освен това. Може би трябва и да се издрискам, като съм тръгнал така и така.

Арчи се надвеси над него.

— Побързай, дебелак, че само на дрисък ще ми станеш!

— Добре, добре. Успокой се. Една минута ми дай.

Блум плъзна стола си назад и измъкна туловището си изпод масата. Тоалетните се намираха в дъното на малък коридор зад тях, срещу кухнята.

Санчес се надвеси от бара и проследи с поглед Блум.

Спърлинг пък следеше Санчес.

Импелитери забеляза леката промяна във фокуса, когато Спърлинг се вторачи в Санчес.

— Какво гледа тоя? — попита Импелитери партньора си.

— Блум току-що вдигна дебелия си задник от масата, за да отиде до кенефа, предполагам. Спокойно, не привличай вниманието му.

Спърлинг се отпусна, когато сервитьорката се приближи до тях.

— Какво да ви донеса? Ще вечеряте ли?

— Да — кимна Импелитери.

Спърлинг се намръщи при мисълта да си поръчва храна. Импелитери го изгледа окуражително.

— Малко бързаме. Я да поръчаме всичко наведнъж. Две бири „Бас“ и два бургера. Нали правите бургери?

— Разбира се. Как ги искате?

С шибани узита вътре, помисли си Импелитери.

Арчи се извърна да види какво става зад него. Движението му привлече вниманието на Импелитери и той неволно го погледна. Очите им се срещнаха само за миг, преди Импелитери бързо да извърне поглед към сервитьорката.

Онзи стана нервен. Изправи се и тръгна към предното помещение.

Импелитери придвижи ръката си под масата и стисна дръжката на пистолета. Арчи мина покрай тяхната маса и Импелитери леко се отпусна.

Сервитьорката записа поръчката им и се отдалечи.

— Какво става, мамка му? — попита Импелитери.

— Говори с аверите си.

 

 

Арчи спря до Санчес и го попита:

— Следиш ли го?

Санчес кимна.

— Това е той. Просто исках да съм сигурен, че знаеш кой е — рече Арчи и тръгна да се връща към масата си. Тъкмо когато сервитьорката, обслужваща външните маси, пристъпи към вратата с поднос, пълен с питиета, Уолтър се появи.

За миг се оказа, че Уолтър, Арчи и сервитьорката се срещнаха на вратата и се наложи всеки от тях да отстъпи настрани, за да направи път на другия.

Спърлинг видя как Уолтър се отдръпва от пътя на Арчи, но не можа да се въздържи да не направи гримаса. Когато Уолтър забеляза, че за малко щеше да се блъсне в Арчи, нещо му прещрака. Арчи го погледна за секунда, обърна се и продължи към масата си.

Спърлинг кимна на Импелитери, когато Арчи мина покрай тях.

— Та какво казваш за „Дребосъците“? — каза Спърлинг.

— А?

Арчи отмина.

Уолтър бързо зае позиция близо до изхода и взе менюто.

Блум се върна от тоалетната. Изглеждаше изненадан, че Арчи стои прав и попита:

— Какво правиш?

— Млъкни, мамицата ти, и седни!

Двамата заеха местата си.

— Е, и какво ще правим сега? — попита Блум. — Защо сме тук?

Арчи извади един плик.

— Благодарение на теб и на тая говнярщина с мюсюлманите за мен тука стана напечено. Още някои подробности за уреждане и изчезвам оттук, докато нещата не се закротят.

Арчи плъзна плика към Блум.

— Вътре има пет карти и пет ключа. В плика има листче с пет адреса. Дръж ги отделно. Картите и ключовете са за пет различни сейфа. Картите те допускат. Ключовете ти отварят вратичките.

— Да.

— Парите ми са разделени в тия пет сейфа. Който има картите и ключовете може да ги вземе. Трябва да се грижиш за мангизите ми, докато ме няма. Ще ти се обадя и ще ти кажа на кого да платиш на ръка или на кого да изпратиш пари. Първо обаче да се уредя.

— Само това ми трябваше — завъртя очи Блум. — Да си чувал случайно, че има банки?

— Коя шибана банка ще се занимава с мен? Слушай…

Блум вдигна ръка.

— Не се притеснявай. Ще го направя.

— Ще го направиш и още как, по дяволите! — Арчи посочи през рамото си към Санчес, дебнещ до бара. — Виждаш ли го оня там?

Блум погледна през рамото на Арчи и видя Санчес, чиито хищни животински очи се бяха впили в него.

— Да. Още когато влязохте с него. Защо е тук?

— За да ти вземе кройката, Блум. Сега вече познава лицето ти. Гледа те достатъчно. Само да направиш няк’ви глупости, само да ме прецакаш, той и партньорът му знаят по кого да стрелят. И вярвай ми, ако не им се обаждам редовно да ги озаптявам, ще те намерят и ще ти пръснат задника.

— Ама какво говориш? Ти сега заплашваш ли ме? Смяташ, че трябва да го направя, а ме заплашваш? Така ли си въртиш бизнеса?

— Дебел еврейски педераст, защо ми излизаш с тия номера? — озъби се Арчи. — Ти ме прецака с „Ню Лотс“. Накара ония шибани мюсюлмани да изгорят хората ми…

Блум повиши тон:

— Идеята не беше моя. Нямам нищо общо. Аз ти казах къде да го намериш. Не исках това да продължава повече.

Арчи не го доизслуша.

— И седиш тук и ми пробутваш глупости! Не на мене тия!

Гласът на Арчи беше станал достатъчно висок, за да го чуят всички в ресторанта.

— Скапано, тоя шибалник си изтървава нервите — промърмори Импелитери.

Спърлинг стисна дръжката на пистолета си.

Санчес се изправи, за да вижда по-добре Арчи.

Арчи измъкна беретата и започна да крещи на Блум:

— Върни ми шибания плик!

Блум го напъха в джоба си, разбрал, че е прекалил.

— Върни си ми шибания плик — пресегна се Арчи.

Блум напъха плика още по-дълбоко в предния джоб на сакото си.

— Не, казах ти, че ще го направя, и ще го направя.

— Дай ми го! — изрева Арчи.

Барманът понечи да излезе иззад барплота. Импелитери не можеше да позволи това да се случи. Той се изправи и посочи с пръст бармана.

— Ти! Върни се на мястото си!

Арчи и Санчес моментално се извърнаха към Импелитери.

Блум понечи да се измъкне изпод масата.

Санчес посегна към оръжието си. Спърлинг измъкна пистолета и се изправи. Хектор, забелязал движението на Санчес, посегна за своето. Импелитери извади глока си и изрева към Арчи:

— Спри! Полиция, остави оръжието!

Арчи се обърна към Блум, който почти бе успял да се измъкне изпод масата.

— Ти ли ми нагласи това, мамка ти?

Без повече приказки той вдигна беретата и изстреля един куршум в окото на Блум. Импелитери се прицели в Арчи и дръпна спусъка, тъкмо когато Арчи се обърна и стреля по Импелитери, улучвайки го в лявата ръка. Изстрелът го отхвърли към стената.

Санчес се извърна мълниеносно и се прицели в Импелитери. В този миг Спърлинг откри огън. Обръщането спаси Санчес и куршумът не го улучи смъртоносно. Порази само рамото му и Санчес се блъсна в барплота. Хектор на свой ред откри огън по Спърлинг.

Барът за миг като че ли се взриви. Хората вътре залегнаха на пода, запищяха, покрили главите си с ръце. Онези навън пък изпаднаха в паника, заобръщаха маси и се заблъскаха, докато се опитваха да избягат.

Уолтър измъкна револвера си и застана до изхода, без да знае по кого по-напред да стреля. Знаеше единствено, че не трябва да допусне никой да се измъкне.

Импелитери успя да се изправи, за да стреля повторно по Арчи, но един от хаотичните изстрели на Хектор го улучи в левия крак и той се срина върху масата зад него.

Спърлинг пусна три куршума в Хектор, събаряйки го върху бара, но Санчес успя да се съвземе и стреля по Спърлинг. Спърлинг се стовари тежко на пода, но се извърна към Санчес и отново откри огън. Двамата мъже продължиха да стрелят един към друг от пода.

Отвън Шоу бе заел позиция до хондата. Когато чу първия изстрел в заведението, той измъкна пистолета си и се затича. Докато бягаше, изрева в полицейската радиостанция:

— Десет-тринадесет, десет-тринадесет, офицери под огън! „Слейдс“, Монтагю стрийт! „Слейдс“, Монтагю стрийт!

Втурна се към бара, но налетя на едър мъж, бягащ панически от масите на тротоара пред ресторанта. Блъсна го настрани и изрева:

— Полиция, полиция, отдръпни се!

Отстрани някаква жена, после залегна, когато един от предните прозорци се разби и по тротоара се разхвърчаха стъкла.

Дори отвън стрелбата в ресторанта оглуши Шоу. Барът беше дотолкова изпълнен с дим от изстрелите, че не можеше да се види какво става вътре.

Арчи се беше добрал до служебните помещения зад бара, отделящ салона за хранене. Изстрелите на Импелитери го бяха принудили да се отдалечи от трупа на Блум, но той все още искаше да си прибере плика. Импелитери беше долу на пода, обездвижен, заклещен зад някаква маса, с пистолет, насочен към Арчи. Бореше се да не изгуби съзнание, стиснал в две ръце оръжието си.

Шоу най-сетне нахлу в бара, сниши се и присвил очи от пушека, насочи напред пистолет. Изтича покрай Уолтър, стърчащ край входа, и го бутна на земята.

Стрелбата беше престанала, с изключение на изстрела на Импелитери към мястото, където се бе прикрил Арчи.

Изруга, посягайки с лявата си ръка към Уолтър, за да го притисне към пода.

— Стой така, Уолтър! Стой долу.

— Шоу! — изрева Импелитери. — Той е отзад.

Арчи се показа от укритието си. Дори сред дима от стрелбата, писъците, трясъка на счупено стъкло и кръв, той разпозна Шоу. Пусна два бързи изстрела в неговата посока. Импелитери се обърна и стреля по Арчи, но той вече се бе скрил и се бе понесъл по малкия коридор, водещ към тоалетните.

Той пусна още два изстрела за всеки случай.

— Задръж огъня — изрева Шоу.

Добра се до Импелитери, видя кръвта по него и инстинктивно посегна да го опипа.

Арчи достигна кухнята, напредвайки към задния вход.

— Давай! — изрева Импелитери. — Давай! Той е отзад. Не му позволявай да се измъкне, по дяволите!

Шоу скочи и се затича, препъвайки се в някаква жена на пода. Профуча покрай кухнята и тоалетните и се озова навън в двора зад ресторанта.

Арчи не се виждаше никакъв, но на Шоу му се стори, че чу някакъв шум от другата страна на дървената ограда, издигаща се високо над тухлена стена, разделяща задния двор на ресторанта от градината на градската къща, чиято предна фасада гледаше към другата улица.

Шоу се озърна. Другите две стени бяха увенчани с противоциклонна ограда. Имаше стълби, вентилационна шахта, купчина стари вещи, боклук, сред които ръждясал умивалник и печка. Оградата завършваше с бодлива тел. Той чу изстрели и трясък на счупено стъкло от другата й страна. Напъха глока в колана си и се затича към задната стена. Трябваше да прескочи противоциклонната ограда вдясно, да стъпи на тухлената стена и да се хване за дървената ограда.

Подострените по върховете летви се забиха в ръката, в стомаха и в хълбока му, докато се прехвърляше през оградата. Височината отвъд беше почти три метра. Той провисна на оградата, отблъсна се от стената и се пусна, без да вижда добре терена долу. Приземи се лошо. Десният глезен силно го заболя, сякаш го бяха шибнали с камшик. Стъпалото му се изкълчи и той падна, удряйки дясното си коляно и набивайки ръка в каменните плочи, покриващи пътеката в задния двор.

Успя да се изправи, без да обръща внимание на болката, и закуцука към плъзгаща се стъклена врата, която беше разбита с изстрел. Скочи през отвора, плъзгайки се с усилие по армираното стъкло, натрошено по теракотения под. Заопипва около себе си и острите стъклени парчета израниха ръцете и коленете му. Изпълзя от купчината стъкла, след което успя да се изправи, дишайки тежко, стиснал зъби от болка, кървящ, но движещ се със сетни сили напред.

Усети, че се е озовал в кухня. Помещението беше тъмно. Измъкна глока, почти сигурен, че ще се изправи пред някой пазещ с карабина дома си собственик. Чу шум пред себе си, залитна напред и удари бедрото си в ръба на някаква маса. Завъртя се наляво, тъкмо когато Арчи се показа иззад ъгъла и се прицели в главата му. Експлозията от изстрела заслепи Шоу, той рязко се сниши и залегна, като в същото време започна да стреля напосоки пред себе си. Стори му се, че чу стъпки и затръшване на врата.

Превъртя се, примигвайки, все още заслепен от изстрелите, като се мъчеше да се съвземе и да се изправи на крака. Успя да се надигне, залитайки замаяно, посегна слепешката към стената в тъмната стая и тръгна пипнешком напред. Придвижваше се натам, накъдето предполагаше, че трябва да е изходът за жилищните помещения.

Забеляза бледа светлина пред себе си. Добра се до някаква полуотворена врата, бутна я яростно и пристъпи в общ коридор, водещ към главния вход на градската къща. Сниши се и се огледа за Арчи. Надяваше се, че няма да се натъкне на нова засада. Коридорът беше чист. Затича се към предната врата, бутна я и се спусна по стъпалата, водещи към улицата.

Погледна наляво, но не видя нищо. После надясно. Арчи тичаше с бясна скорост и беше почти с цяло каре пред него.

Кафеникави каменни зидове и фасади на градски къщи се редяха от двете страни на тясната тиха улица, осветена само от уличните лампи на пресечките. Внезапната тишина дезориентира Шоу, който се движеше със сетни сили. Арчи вече приближаваше пресечката.

В този миг Шоу чу сирените. Като че ли цялата Монтагю стрийт се изпълни с полицейски коли, но всички бяха на едно каре вдясно от него. Отпред, на червения светофар бе спряло такси. Синьо-бяла патрулна кола изпищя по пресечката пред таксито и се насочи към Монтагю. Светофарът превключи на зелено. Арчи се втурна към таксито. Светлината беше вече зелена, но таксито не тръгваше. Шоу искаше да изреве на шофьора да потегля, но водачът беше твърде изплашен да излезе на пресечката при всичките тези сирени, които виеха наоколо.

Арчи се втурна през улицата към шофьора на таксито. Шоу вдигна глока, прицели се и стреля по него. Той дори не се обърна, а посегна към вратата на таксито, с беретата в ръка. Вдигна оръжието и застреля таксиджията, докато онзи се обръщаше да погледне към силуета, който изведнъж бе изникнал до прозореца му. Един изстрел. Кракът на шофьора отпусна педала на спирачката. Таксито поднесе и се блъсна в колата, паркирана до бордюра, двигателят замря.

Шоу се затича натам с всички сили. Арчи измъкна трупа от таксито, скочи вътре и включи двигателя. Таксито обаче не помръдна.

Шоу прекоси улицата.

— Стой! — изкрещя той.

В този миг двигателят запали. Шоу вдигна глока, но Арчи натисна газта. Детективът спря и се прицели в таксито, ала чу зад себе си скърцане на спирачки и плъзгане на гуми по асфалта и се обърна. Една синьо-бяла кола се приближаваше по инерция към него. Той вдигна настрани свободната си ръка, пристъпвайки назад, но не беше достатъчно бърз. Патрулът го блъсна в левия хълбок, отпращайки го върху капака. Главата му се удари в предното стъкло. Останал без въздух, Шоу се превъртя и падна на платното. Помъчи се да запази съзнание, дишайки дълбоко. Чу как колата продължи напред и ченгетата отвориха вратите.

— Аз съм ченге — изпъшка той. — На служба съм. На служба съм… — Помъчи се да се изправи на крака и да извади значката си пред двамата униформени полицаи, които се втурнаха към него с насочени пистолети.

Накрая отчаяно вдигна значката си, надявайки се, че няма да го застрелят. Спомни си онази нощ, когато едни други ченгета за малко да го убият на улицата в Бруклин.

Чу как единият полицай изрева:

— Не стреляй! Ченге е.

Шоу усети как нечии ръце го повдигнаха.

— Той е в онова такси! Дръжте онова такси!

— Добре ли сте? — попита униформеният.

— Влизайте в патрулната кола. Не изпускайте шибаното такси — повтори Шоу.

Сякаш мина цяла вечност, докато влязоха в патрулната кола. Таксито на Арчи вече беше набрало скорост и отминало три-четири пресечки нагоре по улицата, преди ченгетата да се понесат след него.

Арчи чу сирените и кракът му натисна докрай газта. Не можеше да различи откъде идват. Единствената му мисъл беше да се измъкне от района, да увеличи разстоянието между себе си, онзи бар и сирените. И тогава мерна в огледалото мигащата синьо-червена лампа зад себе си.

— По дяволите!

Блъсна яростно волана с юмрук. И тогава забеляза момичето. На около половин каре пред него. С ученическа раница на гърба. Пързалящо се на летните си кънки, маневриращо по улицата, отбягвайки тесните тротоари и бордюри.

Арчи се усмихна и натисна още по-здраво вече стигащия почти до пода педал на газта.

Шоу и ченгетата чуха сблъсъка и писъка едновременно. И после видяха телцето, вече отпуснато, да излита нагоре в дъга, ударено с такава ужасяваща сила, че прелетя над покрива на колата, подскочи и се пльосна на пътя им.

Ако Шоу шофираше, сигурно щеше да мине направо през тялото, без да спре. Но не и полицаят, който караше. Той рязко удари спирачките. Внезапното спиране отхвърли Шоу назад. Той се надигна само за да мерне за последен път жълтото такси, завиващо надясно.

Двете ченгета изхвърчаха от колата да видят момичето.

Шоу се пресегна напред, пръстите му се добраха до радиото на патрулната кола и той отчаяно натисна бутона. Със сетни сили съобщи да спрат всички таксита в района. Опита се да надвика какофонията от статичен пукот и дрънкане в полицейския ефир. Повтори съобщението отново и отново, знаейки, че е безполезно. Най-сетне се предаде и се отпусна назад на седалката.