Джон Кларксън
Гангстерски рап (35)

34.

И двамата разбраха за какво става дума. Лойд Шоу реши, че му прозвуча почти като бензина, който бе експлодирал в автосервиза на Сините тапи. Но този път пожарът бе избухнал в джамията на мюсюлманите.

Рахман Х пръв скочи на крака. Шоу се забави за секунда, за да грабне списъка, преди да се затича след него, после профуча през вратата, когато Рахман се спря, за да измъкне една карабина от килера до входа.

Докато взимаше по две стъпала наведнъж, Шоу си представи черни жени в мюсюлмански фереджета, прикриващи дечица с телата си. Това беше атаката, за която им бяха казвали, че е неизбежна. Това ги обединяваше и подчиняваше на дисциплината, която стриктно следваха. Пророчеството за Джихад, свещената война, се сбъдваше.

Когато Шоу отвори с трясък вратата на фоайето, чу разкъсващия лай на автоматична стрелба и после рева на мотоциклет. Още докато измъкваше двата си глока си даде сметка, че е немислим да се противопостави на автоматичните пистолети и пушки. Прегъна се на две, за да бъде по-малка мишена и се втурна към горящата джамия.

От постройката бълваше толкова гъст черен дим, че Шоу не можеше да види нищо около нея, но продължаваше да чува стрелбата и рева на мотора.

Огледа се за Мейсън и го забеляза на една пресечка от джамията. Лумналите пламъци очертаха едрия, масивен силует на Орестъс. Изведнъж мотоциклетът изрева по-силно и се понесе от пламъците точно срещу Мейсън.

Двама от въоръжените хора на Рахман преследваха мотоциклетиста, стреляйки с пистолети. Мейсън се оказа на пътя му. Или щеше да застреля моториста, или щеше да попадне под колелата на мощната му машина. Внезапно моторът закова спирачки и смени посоката. Мотористът, Санчес, измъкна автоматичен пистолет и изстреля няколко патрона към преследващите го мюсюлмани. Мейсън се прицели със своя зиг зауер и внимателно пусна два изстрела. Санчес се извърна и отправи нов залп по посока на Мейсън, който вече залягаше зад паркираната наблизо кола.

Шоу вдигна двете си оръжия, затича се към мотоциклета и започна да стреля по Санчес с двата глока. Даваше си сметка, че ще трябва да извади голям късмет, за да улучи наемния убиец от близо тридесет метра разстояние, и то докато тича, но единственото, което всъщност искаше да постигне, бе да му попречи да се обърне и да изпрати още куршуми по Мейсън. Шоу продължи да стреля, докато почти се изравни с Мейсън.

Санчес натика автоматичния си пистолет в якето, натисна скоростния педал на мотора и форсира машината. Между тях нямаше никого и Шоу продължи да стреля.

Мотористът натисна амбреажа и профуча през пламъците. Предното колело се надигна нагоре, после се сниши и той се понесе като фурия. Шоу прекрати стрелбата и почти моментално чу ужасяваща серия от пистолетни изстрели и заедно с тях лай на карабина. Обърна се и видя падащия Рахман и нечий силует, изправен над него, помпащ куршуми в тялото му.

Мейсън се бе изправил на коляно и вече се извръщаше към мъжа, стрелящ по Рахман. Той се прицели в него, тъкмо когато Шоу извъртя двата си глока, насочи ги и дръпна спусъците.

Убиецът вече беше драснал между жилищните сгради.

Мейсън вече се бе изправил и тичаше към Рахман. Бързата му реакция беше изненадваща за човек на неговата възраст и с неговите килограми. Шоу бързо го настигна. Мейсън знаеше, че оръжията на Шоу са почти празни и изрева:

— Погрижи се за Рахман! — и зави надясно.

Шоу се добра до Рахман тъкмо когато Мейсън достигна пространството между двете жилищни сгради, където беше изчезнал стрелецът.

Мейсън се опря на стената на сградата, за да се съвземе, после внимателно надникна и нахлу в процепа. Моментално в тухлената стена до него затрещяха куршуми. Той се дръпна назад, после протегна ръка и пусна два изстрела.

Шоу се сниши до Рахман, затъкна единия глок на кръста си и използва свободната си ръка, за да натика нов пълнител в другия.

Надвеси се да види дали Рахман все още диша. Удивително, но дишаше. Беше рухнал на паважа, облян в кръв, но несъмнено бе още жив. Изведнъж той изрева от гняв и болка. Беше понечил да се изправи седешком, стискайки карабината си. Изръмжа отново, мъчейки се да диша нормално и прошепна:

— Арчи! Това беше Арчи Рейнолдс.

Шоу го бутна да легне и процеди:

— Не мърдай! Не мърдай, мамка му, и недей да умираш.

Мейсън отново се извърна към пролуката между двете сгради и пусна още два изстрела, след което се завъртя обратно, когато ответния огън затрещя около него.

В един миг оръжието на Мейсън се оказа празно. Той го натика в кобура и посегна за резервното. Шоу изтича зад него и изрева:

— Рахман е още жив! Извикай линейка и подкрепление.

Шоу бутна Мейсън да се сниши към земята, надвеси се над него и изстреля четири изстрела в пролуката. После заобиколи Мейсън и се затича между двете сгради към една чупка в стената, която му предлагаше прикритие.

Зениците на Шоу се бяха свили от стрелбата, но все още можеше да различи подскачащата и тичаща фигура на петнадесетина метра от себе си. Понесе се към нея. Беше Арчи. Имаше преднина, но беше в полезрението му. На Шоу не му пукаше, че Арчи може да се обърне и да стреля в него. Не му пукаше от нищо. Единственото, което го интересуваше, беше да се приближи достатъчно, за да може да спре, да застане неподвижно и добре да се прицели. Да го застреля. Да го застреля в лицето или в гърба. Не му пукаше къде.

Шоу знаеше, че разполага с почти пълен пълнител, затова изстреля нови три патрона, прицелвайки се в широк периметър, докато бягаше, като се мъчеше да накара Арчи да се засуети и да се забави. Стараеше се да прецени дали ще му останат куршуми, когато го приближи.

Не смяташе, че някой от куршумите му е улучил движещата се пред него фигура, но видя, че Арчи се снишава, после се препъва и пада. Тъкмо съкрати разстоянието между двамата и отнякъде се появи зелен джип. Явно беше стоял паркиран на улицата зад сградата на Рахман.

Арчи се надигна, залитна и се олюля. Шоу стреля още веднъж, надявайки се да го свали, като продължаваше да тича към него. Арчи отново се препъна, мъчейки се да се задържи на крака. Шоу все още не беше достатъчно близо, но се спря, стисна глока в двете си ръце, опита се да се прицели и стреля, докато не го изпразни.

Шоу дишаше с мъка, а Арчи се носеше твърде бързо напред. Но изглежда един от изстрелите го бе улучил и той падна. Шоу спринтира към него. Онзи вече започваше да се изправя, когато с отчаян скок Шоу се хвърли към него, стисна го за рамото, но Арчи се завъртя и го удари.

Шоу падна. Арчи се отскубна от хватката му тъкмо когато Реджи Шантавия слезе от джипа и започна да обстрелва с деветмилиметровия си автоматик Шоу.

Ударът на Арчи всъщност спаси детектива. Изстрелите на Реджи профучаха над главата му, докато падаше. Удари се силно на паважа, но успя да се завърти и да избегне автоматичния откос. Арчи се затича към джипа. Реджи спря да стреля, когато авера му се оказа на огневата линия, но после поднови стрелбата.

Шоу се добра до стената и се опря на нея, посягайки за последния пълнител. Надникна зад ъгъла и стреля по Реджи, който се взираше в мрака, мъчейки се да види Шоу. Онзи отвърна на стрелбата, но заотстъпва, защото Арчи беше се добрал до колата и ревеше:

— Заеби тоя педераст! Давай да свършим другата работа. Хайде.

Реджи скочи в джипа тъкмо когато Арчи натисна педала на газта.

Шоу изчака, опипа тялото си, но разбра, че не е улучен. Напъха пълнителя в глока, скочи на крака и се понесе обратно натам, където беше оставил Мейсън.

Улицата набързо се беше изпълнила с чернокожи мъже, предимно мюсюлмани, брадати, с плетени шапчици на главите. Всички бяха въоръжени. Пожарът в джамията бушуваше, обгазявайки околността с мазен задушлив пушек. Валма от кисел, черен дим, произведен от саморъчно направения напалм на Арчи, се възнасяха към нощното небе. В далечината запищяха сирени.

Шоу знаеше, че след минути целият район ще се изпълни с пожарникарски коли и формирования за борба със стихийни бедствия. Изрева в радиостанцията си съобщение до всички патрули да следят за зелен джип чероки, но в ефира се разнасяха твърде много команди, за да се чуят ясно виковете му.

Мейсън и мюсюлманите се бяха струпали около Рахман. Кръвта му беше напоила терена под него. Шоу се уплаши, че линейката няма да пристигне навреме. Дори и да бяха я изпратили веднага, можеше да се окаже блокирана сред полицейските и пожарникарските коли, бързащи към мястото на инцидента.

Шоу изрева на мъжете, които стояха най-близо, да му помогнат с Рахман.

— Сложете го в колата! Аз съм полицай. Хайде! Ще го закараме в болница. Хайде, живо, не го оставяйте да му изтече кръвта и да издъхне. Не можем да чакаме линейка. Хайде, по дяволите! Вдигнете го от тая шибана улица.

Никой обаче не послуша Шоу. Той сграбчи един от мъжете за ръката и го помъкна към Рахман. Вече се канеше да замахне с юмрук, когато плътният, тътнещ глас на Мейсън раздра възцарилия се хаос.

— Давайте! — изрева той, прихващайки Рахман под мишниците.

Останалите още се колебаеха дали да се втурнат да спасяват Рахман или да продължат да гледат безучастно как Мейсън го влачи.

Още едно „Давай!“ ги извади от транса. Мъжете посегнаха да прихванат водача си, вдигайки кой ръка, кой крак. Някои успяха да пъхнат ръце под кървящото тяло на Рахман. Раненият увисна в ръцете им, изпъшка от болка и загуби съзнание.

Шоу изтича пред тях и отвори задната врата на колата. Напъхаха Рахман на задната седалка. Кръвта му продължаваше да изтича.

Детективът се качи зад волана и подпали двигателя, включи сирената и мигащия буркан на покрива. Мейсън си проби път с рамо до предната пътническа седалка и Шоу потегли бързо, понасяйки се по Бушувик авеню, когато първата пожарникарска кола вече се приближаваше с вой.