Джон Кларксън
Гангстерски рап (25)

24.

Реджи Шантавия получи съобщение да отиде да вземе Арчи при хотел „Дорвил“ в Манхатън. Каквото и да беше уредил Арчи, не му спомена нищо за тях. В следващите два часа, приблизително по същото време, докато Шоу заседаваше с хората си в Седемдесет и трети, Арчи изпрати Реджи към няколко магазина за битова химия, бензиностанции и бакалници. Обиколката приключи зад едно сметище на няколко карета източно от „Ню Лотс“, с разтоварването на пет пластмасови контейнера, всеки от който съдържаше солидно количество бензин. Арчи подреди контейнерите и отвинти капаците им. Докато Реджи разопаковаше чували, пълни с нафталин, желатин и перилна течност, Арчи мърмореше на себе си: „Педерасти! Мамка им, ще ме палят. Шибани негри ще ме палят зарад чифути скапани, дето ти съдират кожата, айде де! Да се дигнеш и да запалиш панделата на белите, не ми пука на оная работа, ама да палиш Сините тапи? Да ми палиш ти Арчи Ар? Айде де! Няма начин, шибалник“.

— Искат да видят те как се пали? Мамка им, ще им покажа аз как се пали.

Арчи издърпа двадесет кутии с нафталин от чувалите, купени от магазините за битова химия и ги хвърли на земята. Започна методично да ги тъпче, давайки знак с ръка на Реджи да направи същото.

Арчи разпредели пръснатия нафталин при всеки от контейнерите с бензин. После раздели наличното количество желатин и перилната дезинфектираща течност и изсипа всичко това в контейнерите.

— Добре, и какво е това? — попита Реджи.

— Специалната ми смеска. Напал Арчи.

— На… на… напалм?

— Домашно производство.

— Мамка му, човече, т’ва н… н… нали няма да гръ… гръ… гръмне в джипа ми?

— Не, шибалник. Не е това идеята. Това говно само прави пушека готин и тлъст. Като желе. Изливаш го, остава на място. Не се маха. Запалваш тоя шибалник и той гори. Гори цяла нощ. Педерастите искат да видят как нещо гори. Аз ще им покажа как се горят хора.

За първи път след касапницата в автосервиза Реджи се ухили, показвайки златната си захапка.

— Кога щ… щ… ще го направим т’ва? — попита.

— Когато аз кажа. Когат’ му дойде момента. Но сега-засега трябва да се погрижим за другия бизнес.

— К’ъв бизнес?

— Бизнесът с праха, педераст. Първо да се уверим, че новата система бачка. Да се уверим, че никой не е прецакан след това, дето стана. После се заемаме с мюсюлманските смукачи на пишки и с оназ кучка от Чичо Томовата колибка, веднъж и завинаги.

Двамата натовариха контейнерите обратно в каросерията на джипа.

— С… с… с’а накъде?

— „Ню Лотс“ — каза Арчи. — Къде другаде можем да идем, мамка му?