Джон Кларксън
Гангстерски рап (16)

15.

До неделя яростта на Рахман от устроената му следобедна засада в петък се уталожи, но гневът му продължаваше да тлее. Почти всяка мисъл, която го спохождаше, беше свързана с отмъщението.

В събота, той и членовете на МС-2 се погрижиха за мъртвите и ранените. Сега, в неделя сутрин, в сравнително най-спокойното време за Браунсвил, тримата най-високопоставени членове на МС-2 — Джон Х, Юсеф Х и Рахман Абдул Х — седяха около една ламинирана кухненска маса в празен апартамент на последния, четвърти етаж на сграда А и планираха възмездие. Трима закоравели престъпници, с умове, изкривени от дългия престой по затвори със строг режим, без никакво бъдеще в нормалното общество, седяха и планираха следващия ход в своята свещена война — война, която те смятаха за напълно справедлива. Война, която ги задължаваше да отмъстят за смъртта на Уоли Х, на охранителя на МС-2, който бе прострелян в главата, и за бруталното раняване на другите двама.

Рахман и Джон Х бяха воини. Юсеф Х изпълняваше ролята на аналитик и разузнавач. Беше дребен мъж. Носеше стар черен костюм с размери почти два пъти колкото собствените му, бяла риза, закопчана до брадичката, и задължителния религиозен реквизит — фес. От този човек се излъчваше някаква суровост и сдържаност, като че ли затворът, фанатичната омраза и дисциплината бяха изцедили всичко от него. Юсеф не носеше бремето на никакъв допълнителен товар, никакви тлъстини, никакво излишно съчувствие, никаква мекота по отношение на каквото и да било. Дори фесът му беше изплетен от проста, небоядисана памучна прежда.

Единствените неща, които Юсеф притежаваше в изобилие, бяха фанатизмът, интелигентността и омразата.

Рахман откри заседанието.

— Кажи ни какво са научили хората ти.

Юсеф бавно запали цигара от горящия фас на предишната, като че ли използваше паузата, за да подреди мислите си. Рахман и останалите понасяха навика му да пуши непрекъснато, представляващо насилие над личността за повечето мюсюлмани. Но Юсеф не беше като повечето от събратята си. Тяхното неодобрение изобщо не засягаше Юсеф.

— Знаем повечето от това, което ни трябва за тяхната операция. Всъщност, те са малко по-организирани от повечето утайки — пласьори.

Юсеф бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади фотокопие на карта, показваща сектора на Браунсвил, обхващащ „Ню Лотс“. Беше я увеличил дотолкова, че линиите и буквите бяха станали зърнести, но така беше по-лесно да се видят имената на улиците и по-характерните обекти.

Той разпъна фотокопието върху масата и модулният тръст на МС-2 се надвеси над нея. Юсеф посочи участъците на картата, които беше заградил с червено.

— Това е техният щаб. Представлява автосервиз в алеята, минаваща покрай издигнатия коловоз при спирка „Ню Лотс“. Тук пазят оръжието си и поне една от колите, с които транспортират скрита в тайници дрога. Освен това, тук е основният снабдителен пункт за отровата им. Оттук я препращат в различни апартаменти. После, от тези апартаменти до всяка дупка, от която я продават. Така че тук вътре винаги има техни хора. Четирима или петима, понякога и повече.

— Освен това обикновено има до двама на пост, пазещи отвън, тук и тук. Вероятно са въоръжени.

Юсеф бутна картата към останалите и седна.

— Петък и събота са най-силните им дни за продажба. Днес повечето от тях, както и техните клиенти, ще се възстановяват след уикенда. В понеделник започват да набират скорост. В този ден получават най-големите количества суровина. — Юсеф се наведе напред и посочи едно голямо червено пръстче, отбелязано на картата. — Най-много хора ще имат тук, а най-голямо количество суровина — утре.

Юсеф описа какво ще им донесе евентуално утрешния ден. Няколко секунди след това никой не проговори. Дори Рахман изглеждаше поразен от мащабността на замисъла. Юсеф знаеше, че ще последват въпроси. Той се отпусна на стола си и се изгърби, готов да отговаря на всякакви въпроси.