Елизабет Адлър
Дъщери на греха (20)

Глава 20

Марина ди Монтефиоре щеше да празнува сватбата на младия си граф. Селото беше en fete, украсено с ярки знаменца и пъстроцветни ленти. По дърветата бяха накацали редици от шарени крушки, а на площада бяха подредени маси за празничната вечеря — подарък от граф Алдо и неговата съпруга — която щеше да се състои вечерта. После щеше да има фойерверки в замъка, а след това — сериозно пиене за старите моряци и танци за младите хора. Местният оркестър бързаше да се упражнява, защото щеше да изпълни кратка серенада за младата двойка, когато тя излезеше от църквата и се настанеше в каретата, щедро украсена с панделки и цветя и теглена от две съвсем еднакви магарета. С тази карета те щяха да се върнат в замъка.

Индия беше много красива булка, крехка и стройна в бялата рокля от тафта, ушита от Парис, с оранжево цвете в косата и неизмеримо щастие в очите. Ръка за ръка с Алдо в каретата, тя се усмихваше и махаше на тълпата, която се беше строила на площада, хвърляше цветя към младите момичета и се смееше, когато магаретата поспираха, за да хапнат от сочната трева, която растеше около шадравана.

Беше истинска провинциална сватба. Индия се наслаждаваше на всяка една минута. Изпита за кратко тъга и съжаление, когато излезе от църквата, облегната на ръката на брата на графинята. И това беше заради факта, че тя нямаше баща, който да я води в този ден, за това, че и майка й не беше там, за да я види. Джени щеше много да хареса тази сватба, щеше да пие шампанско с гостите и да танцува тарантела с рибарите, щеше много да се радва да види щастието на дъщеря си.

Замъкът беше изпълнен от роднините на семейство Монтефиоре — Алдо, изглежда, беше роднина на половин Италия. Във всички стаи с гостите си разменяха поздравления и леки целувки, надаваха високи възклицания на удоволствие и изненада. Шампанското се лееше, докато млади, спретнато облечени в рокли с бели престилки, момичета разнасяха табли с ордьоври. Имаше и двама фотографи, които бяха много заети да подреждат гостите около Алдо и Индия, които протестираха, че снимките са вече достатъчно.

Венеция и Парис бяха център на внимание от страна на младите гости от мъжки пол, които им поднасяха безкрайни комплименти и ги ласкаеха с думите си, а в чаровните им топли очи грееше истинско възхищение. Те също бяха оставили задълженията си в този ден и се наслаждаваха на сватбата на Индия.

— Тя вече има огромно семейство — каза Парис, когато Индия и Алдо разрязаха сватбената торта. — Винаги съм си мислела, че Индия е тази от нас, на която семейството най-много липсваше. Ти имаше Ланкастърови, а аз… Е, аз винаги съм обичала самотата.

Останали за миг сами сред тълпата, сестрите си спомниха майка си.

— Бедната Джени! — въздъхна Венеция. — Как щеше да й хареса всичко това!

— Тя трябваше да бъде тук, за да види Индия омъжена. — Лицето на Парис се изкриви от мъка и гняв. — Все още вярвам, че нещо не е наред в цялата онази история, да го знаете.

— Странно, че казваш това. Казах на Фиц Макбейн какво се е случило и той почувства същото съмнение. Дори каза, че ще разследва заради нас. Имал хора в Лос Анжелис, които можели да открият каквото трябва. Не съм сигурна какво имаше намерение да направи или какво очакваше да открие, но… — Вени бързо отхвърли спомена. — Както и да е, не е това мястото, където да говорим за тези неща. Трябва да се радваме на деня на Индия. О, вижте, идват още нейни братовчеди и носят шампанско…

Индия и Алдо щяха да прекарат медения си месец в замъка. Щяха да са първите, които ще използват жълтия апартамент, завършен за случая. Графинята щеше тактично да прекара известно време с роднините си във Флоренция, за да остави младите хора да се порадват на уединението си.

— Не ми се иска да замина и да пропусна забавленията — призна Индия, когато по-късно Парис й помагаше да съблече булчинската рокля. Вени беше събула обувките си, лежеше на леглото на Индия и слушаше разговора им. — Сега ще има фойерверки, а после — танци на селския площад. О, всичко е направо идеално! Как ми се иска и вие двете да сте толкова щастливи, колкото съм аз! — Тя се обърна към Венеция. — Вени, какво е това за Фиц Макбейн?

Вени седна и се изчерви.

— О, всичко приключи. Поне така мисля.

— Наистина ли? — Тонът на Индия издаваше недоверие. — Защо тогава се връщаш на „Фиеста“?

— Защото яхтата и без това е в Средиземно море и ми беше лесно да съчетая двете неща.

— Да? — Индия седна до Вени на леглото. — Искаш ли един съвет от по-възрастна и вече омъжена жена? Само помисли какво щеше да направи Джени, ако беше изпаднала в същата ситуация. Същият съвет ми даде и Парис. Помниш ли, Парис? И се получи! Вени, не изпадай в униние, не живей в несигурност дали той те обича или не. Помисли какво щеше да направи Джени и го направи и ти.

— Но всичко е толкова сложно…

— Защо? Заради Морган? Хайде, Вени, премисли нещата. Ако не беше Морган, щеше ли да има някаква пречка между теб и Фиц?

— Той вече ми каза да го забравя, но не съм сигурна, че е само заради Морган.

— Е? И защо не разбереш? — Индия погледна часовника си. — Трябва да се преоблека. Алдо ще ме чака.

Заразена от доброто настроение и ентусиазма на Индия, за пореден път този ден, Вени нямаше време да помисли над думите й чак до следващата сутрин, когато заедно с Парис чакаше полета за Ница.

— Аз не съм като Джени — призна тя. — Не мога просто да попитам мъжа дали ме обича. Ами ако каже „не“? А може и така да стане. За него аз съм може би преходен „епизод“ — красиво момиче в топлата тропическа нощ.

— От теб зависи, Вени. Това е твоят живот.

Парис беше много тиха тази сутрин. „Тя ще се върне към самотния си живот в ателието“ — помисли си Венеция, — „а ето ме мен, егоистката, да се тревожа за собствените си проблеми.“

— А ти какво ще правиш сега? — запита тя.

Парис сви рамене.

— Не мога повече да работя като модел. След всичката тази италианска храна, която изядох, повече не ставам за работа при Мицоко. Той иска момичетата да бъдат само кожа и кости. Имам няколко идеи за плажно облекло. Мисля да направя няколко неща и да се опитам да ги продам на бутиците в Сен Тропе и Монте Карло. Разбираш ли — бързо скроени, забавни, спортни неща. Далеч от висшата мода, но аз се промених, Вени. Сега искам да започна от дъното. Каквото и да е, само да ме доближи с една стъпка до света на модата.

— Не мисли за това като за дъното, мисли за него като за начало — каза Вени, за да я успокои. — Късмет, Парис. И поддържай връзка с мен. Обади ми се, ако дойдеш на юг. Ще се радвам да те видя.

Полетът на Венеция беше обявен първи и Парис остана сама на оживеното неаполско летище. Компанията на Индия щеше да й липсва много, както и спокойните дни в замъка, но работата я зовеше неудържимо. За нея тя беше предизвикателство. А Джени щеше да очаква от нея да приеме предизвикателството. И да спечели. Парис изправи рамене. Тръгна към изхода, когато обявиха полета й. Окей. Ще опита отново.