Елизабет Адлър
Дъщери на греха (13)

Глава 13

Майра Кауфман даваше едно от неделните си партита и беше доста ядосана и разстроена, защото още от сутринта времето беше облачно и духаше студен вятър. Надяваше се мъжете да успеят да поиграят малко тенис, преди да е заваляло.

Голямата кръгла маса в трапезарията беше отрупана с табли печено говеждо, наденички, сирене и сирене крема, пушена сьомга, пушена есетра и ръжен хляб. Бил приготвяше коктейлите от шампанско и портокалов сок — наричаха ги „Мимоза“ — а в каните имаше хубаво силно кафе. Във фурната, за да се запазят топли, бяха поставени яйца на очи с пушена сьомга и палачинки, гарнирани с кленов сироп.

Достатъчно холестерол, за да убие по-голямата част от тях, помисли си тя, докато преценяваше средната възраст и кондиционната форма на гостите си. Представете си я нея. Майра Кауфман, която събираше половината водещи в бранша на неделните си партита — продуценти, шефове на киностудии, адвокати, агенти. Но никакви сценаристи или режисьори, защото Бил не можеше да понася „творческите натури“ в неделя сутринта. Казваше, че са му дошли до гуша през седмицата!

Джеси Рубин дойде със Стан — входната врата беше оставена отворена, за да оповести, че „къщата е отворена“ и вятърът нахлуваше в коридора. Трябваше да я затвори, може би да остави само тясна пролука, за да не се налага гостите да звънят.

— Здравей, Джес, как си?

Целунаха се леко по бузата. Джеси беше слаба и изглеждаше много добре в прилепнали по тялото дрехи. Вероятно уморяваше от глад и бедния Стан и сигурно затова той ядеше толкова много по партитата. Всички ядяха много, включително и Бил. Може би това беше единственото място, където съпругите им ги оставяха да забравят за диетите, а и те самите забравяха лошите си предчувствия, че ще останат самотни вдовици, които нямат какво да правят по цял ден.

— Чувствам се великолепно, Майра. Стан ще ме заведе до Париж следващия месец. Обикновено ходим там по това време на годината. Той обича френската кухня, а аз обичам да пазарувам във френските магазини, така че ваканцията е задоволителна и за двама ни. Не е така с другите ни опити за обща ваканция. Знаеш, Майра, аз обичам да се излежавам до басейна някъде на слънце, но Стан мрази този начин за прекарване на времето. Става неспокоен и раздразнителен, казва, че човек не може да поиграе прилично на карти в тези курортни хотели.

— Знам точно какво имаш предвид — съгласи се Майра, като й подаде чашата с коктейл „Мимоза“. — Аз харесвам Мауна Кий или Кахала. Винаги е хубаво на Хавайските острови.

Джеси въздъхна.

— Може би ти и аз трябва да ходим насам-натам сами и да оставим тези двамата да правят каквото си искат известно време. Не мислиш ли, че ще им се отрази добре?

Майра се засмя, като си представи как Бил се опитва да се справи с живота съвсем сам.

— Няма начин — каза тя. — Ако ме няма само десет дни, той ще наддаде поне десет паунда. Ако не го наблюдавам внимателно като ястреб, той ще седи непрекъснато пред телевизора, ще пие бира, ще яде фъстъци и пуканки и ще изпушва по два пакета цигари на ден. Ти също трябва да държиш под око Стан, Джеси, започнал е да наддава на тегло. Опитахте ли при Стилмар?

Стан препълни чинията си с наденички и сирене, добави малко картофи и пълна лъжичка горчица, докато слушаше какво му говори Бил.

— Предполагам, че, общо взето, е по-добре да се грижим момчето да бъде щастливо. И двамата знаем какво се случва, когато звездите се раздразнят. Работата отива по дяволите и студиото не иска да знае повече за тях. Говорих с Майрън и той ми каза, че могат да му дадат най-много още по пет на епизод, което прави трийсет и пет хиляди долара, Стан, а това са добри пари. Казах добре, но какво, все пак, ще кажете, за малко поощрителни награди — нещо, което да му зарадва душата, нова кола, скъпо пътуване, например? Майрън отговори, че имат намерение да снимат и в чужбина. Имали сценария за трима актьори и всеки епизод щял да бъде заснет на различно място — Ню Йорк, Лондон и разни острови, Барбадос, например. Той също иска да попътува и мисли да тръгнат възможно най-скоро, което ще позволи на Рори да се отпусне, Стан. Ще го отдалечи от нас за известно време, ще му даде възможност да играе ролята на звезда и на друго място — някъде, където хората мислят, че звездите наистина са звезди. — Бил бутна чаша с „Мимоза“ в свободната ръка на Стан.

— Звучи добре. — Стан изяде и наденичките си, и гарнитурата от ориз и обърна вниманието си към бърканите яйца с пушена сьомга.

— Колко скоро е това скоро?

— Две седмици в Барбадос, докато времето е още хубаво. После Ню Йорк и Лондон.

— Добре. Направи го щастлив, Бил. Беше при мен, защото иска да купи онази голяма къща край каньона Бенедикт, но аз му казах, че още не е готов за това, че трябва да изчака най-малко година, за да е сигурен, че сериалът ще се задържи. И че тогава ще може да прави каквото си поиска. В разумни граници, разбира се. И като се имат предвид моята и твоята такса и данъците…

Двамата се смееха от сърце, когато съпругите им се присъединиха към тях.

— Хайде, вие двамата — каза Майра, — предполага се, че трябва да се смесите с останалите гости, а не да говорите за бизнес.

— Смесваме се, смесваме се — измърмори Стан, като със съжаление обърна гръб на палачинките с кленовия сироп. — Джеси каза ли ти, че ще ходим до Париж следващия месец? Тя ще ми струва цяло състояние, както винаги.

— Тя заслужава, Стан — каза Майра, предана на приятелката си. Все пак приятелките трябваше да държат една на друга в този град, където имаше повече от достатъчно пищни млади момичета, които се опитваха да нарушат спокойствието им по всякакъв начин, и то без да изпитват чувство за вина. — Да, това е добре. Е, кой иска да играе тенис? — Тя хвърли тревожен поглед към небето с надеждата, че няма да завали прекалено скоро.