Елизабет Адлър
Богатите ще наследят (30)

Глава 30

1899

Ейнджъл се изправи срещу брат си със страх. Никога преди не го беше виждала така ядосан — с присвити очи и предрезгавял от викане глас.

— Лъжеш, Ейнджъл! — говореше й той с леден глас. — А защо мама и татко вярват на Фелипе, никога няма да ми стане ясно.

— Заради Джеб Малъри — прошепна тя, ужасена. — Казват, че Попи е истинска негова дъщеря, независимо от това, колко горещо тя самата се опитва да го отрече. А и защо иначе би избягала — просто изчезнала — ако това не беше вярно? Попи е срещнала някой друг, Грег, и е избягала с него. Някой, когото обича повече от теб — добави тя.

Думите й бяха жестоки, но тя трябваше да защити Попи и бебето.

— Какво ти каза тя, когато ти даде това — попита той, като извади годежния пръстен от джоба си. — Предай ми съвсем точно думите й.

Ейнджъл затвори очи, за да не вижда измъченото му лице.

— Каза: „Дай това на Грег… Кажи му, че вече нямам нужда от него…“ — прошепна тя, много нещастна.

— Никога няма да повярвам! — извика той и закрачи ядосано из наскоро претърпелия ремонт хол на палацо Ринарди. — Ти не говориш за онази Попи, която аз познавам. Говориш за някоя друга.

— Точно така, Грег — каза Фелипе, застанал на прага. — Бедната Попи, страхувам се, че беше много увлечена по онази черна овца, но… — Той сви рамене. — Ти знаеш колко е лесно за едно младо момиче да повярва, че някой я обича, когато… — Той погледна лукаво Ейнджъл. — … чувствата й са пробудени. А и, като се има предвид произходът на Попи, това не е толкова неочаквано, приятелю, нали? Ако питаш мен, по-добре е, че си се отървал от нея!

— Но не те питам! — отговори, все така ядосано, Грег. — Мисля, че по неизвестна за мен причина, ти и Ейнджъл сте измислили всичко това. Но имам намерение да разбера защо. Ще намеря Попи, дори за това да ми е необходим целият ми живот.

— Бедният Грег! — заплака Ейнджъл, когато той излезе от хола. — И бедната, бедна Попи! По-добре ще бъде и за двамата, ако не я намери!

— Не се тревожи — каза Фелипе с леден тон. — Никога няма да я открие. Мисля, че разбираш в какво неудобно, невъзможно положение се намираме по твоя вина, Ейнджъл. Ако не беше взела детето въпреки забраната ми, ако не беше кръстила и двете на нея, можехме много лесно да си измием ръцете. Попи не е била никога наша отговорност.

— Попи беше… и все още е, моя сестра! — извика тя. — Не ме интересува какво е направила. Тя каза, че вината не е нейна. И ми се закле, че казва истината!

— Защо тогава не ти е казала името на човека, който я е изнасилил — каза той и я сграбчи грубо за раменете. — Ще ти кажа защо! Защото се е забъркала с женен мъж! Казах ти какви истории чух за нейните следобедни разходки. А и след като се замислиш как се е държала в онова училище в Сан Франциско, нима всичко не си идва на мястото? Кръвта на Попи е лоша, всичко е толкова просто. Баща ти каза, че семейство Малъри са му причинили достатъчно мъка. Трябва да я забравим и да се молим да е срещнала милостивата смърт.

— Не! — изплака Ейнджъл. — Не, господи, не…

Тази нощ тя лежа будна и си спомняше студеното, спокойно изражение на лицето на Попи, когато я беше видяла за последен път в Беладжио преди четири месеца. Знаеше, че това е спокойствието на крайното отчаяние. За Попи нямаше бъдеще и Ейнджъл се запита дали наистина не е мъртва.

Помисли си за двете малки бебета, които спяха в детската стая на долния етаж — и двете руси и много красиви. Нито едното не приличаше на нея, но, странно, и двете приличаха на Фелипе. Дори нейната собствена майка не би се досетила, че едното не е родено от нея. Беше изненадана от горчивината на Розалия, която беше повярвала на Фелипе.

— Опитахме се, Ейнджъл! — беше извикала майка й през сълзи. — Дадохме на Попи всичко, което можахме — семейна любов, дом — всичко, което имаше и ти. Но кръвта на Джеб Малъри се оказа прекалено силна. — Розалия се беше прекръстила, вярата й беше все така гореща, както и преди. — Попи трябва да плати за греховете си — каза тя тихо. — А ние ще се молим господ да й прости.

Семейството се беше събрало заради кръщенето, но Ник беше отказал дори да говори за Попи. И дори Ейнджъл беше започнала да се съмнява в историята на Попи, защото Фелипе беше много убедителен. Но удържа обещанието си да кръсти детето на нея, с което шокира всички останали. Погрижи се също Попи никога да не се досети кое от двете момичета е нейното, като даде и на двете нейното име.

Беше отишла при свещеника предния ден и му беше казала, че ще има промяна, след което му беше подала листче с имената на двете момичета. В църквата тя гледаше смело напред, без да премигва, когато свещеникът беше вдигнал първо едното й дете, а после другото, и каза: „Мария-Кристина Попи, кръщавам те в името господне, Бащата, Сина и Светия Дух… И Елена-Мария Малъри, кръщавам те в името господне…“. Чу изненаданото възклицание на Фелипе, който стоеше до нея.

— Спрете! — извика той с пребледняло от гняв лице. — Не можете да дадете на нашите деца името на онази жена!

— И защо не, Фелипе? — невинно попита Ейнджъл. — Нима не трябва да прощаваме греховете на другите, както прави нашият бог? Правилно е моите деца да ми напомнят за бедната ми сестра.

Фелипе хвърли въпросителен поглед към Ник, който се поколеба, но само миг, а после кимна.

— Щом така иска Ейнджъл — съгласи се шепнешком той.

И така стана. Никой, освен нея и Фелипе, не знаеше кое дете на кого е. Ако Попи не беше мъртва и някога се върнеше да потърси детето си, и тя не би могла да го познае. Тайната беше дълбоко погребана и двете „близначки“ си бяха само нейни. Всички повтаряха, че Попи трябва да плати за греховете си, но Ейнджъл се беше погрижила поне детето й да не страда. Попи никога не би могла да вземе дъщеря си обратно.