Джанет Дейли
Заради Майк (12)

Дванадесета глава

Маги погледна през стъклената вратичка на фурната, за да провери печеното — нещо, което бе направила поне шест пъти в разстояние на един час.

В същото време се огледа във вратичката съвсем несъзнателно, за да се убеди, че гримът й не се нуждае от подсилване.

Потри длани и се учуди, че са влажни. Избърса ги, като веднага след това занамества дългата черна пола, с която бе облечена.

Беше нервна, гърлото й пресъхваше, стомахът й свиреше. Чувстваше се като притеснена съпруга, на която предстои да забавлява шефа на мъжа си — тази мисъл я накара да се изсмее гласно.

Майк влезе в кухнята.

— Какво е толкова смешно, мамо?

Бе облечен в чиста бяла риза и тъмносини панталони. Лицето му бе така добре измито, че чак лъщеше.

— Нищо. — Не направи опит да му обясни шегата, която намираше за толкова забавна. Вместо шефа на Уейд тя трябваше да забавлява бъдещата му булка. Цялата история бе абсурдна.

Звънецът иззвъня. Като никога, Майк не се втурна да отвори. Погледна я косо и в черните му очи Маги прочете някои от собствените си предчувствия. Подаде му ръка.

— Хайде да отидем и да отворим!

— Знам, че трябва да се срещна с нея — измърмори той и с нежелание тръгна подире й, — но бих искал да не остава за вечеря. — И тъй като Маги не успя да каже нищо, само му се усмихна разбиращо. — Ти не се ли чувстваш някак странно, че ще я видиш? — попита Майк, докато се приближаваха към вратата. — Имам предвид, защото ще се омъжва за татко?

— Да, чувствам се някак странно — призна си Маги и това донякъде облекчи положението.

Размениха си по една усмивка, преди Маги да отвори вратата. Видя първо Уейд — висок и мургав, облечен в тъмен костюм и вратовръзка. Изглеждаше толкова небрежно-елегантен, че пулсът й стремглаво запрепуска. Чувстваше недостиг на въздух в гърдите си и някакво напрежение. Тези два фактора в комбинация допринасяха за слабостта в коленете й.

— Здравей, Маги.

Нежната топлина в погледа му сякаш я подпали.

— Здравей, Уейд — отвърна тя на поздрава му и предпазливо се усмихна.

Изведнъж се сети, че точно по този начин си бе представяла първата им среща след раздялата, а не онзи ужасен цирк с ролките в косата и стария халат. Точно така си го бе мислила: в момента, в който се видят, цялата горчивина от развода избледнява пред непосредственото удоволствие от срещата.

Някакво движение от едната му страна прикова вниманието й и погледът й се спря върху една изключително привлекателна блондинка. Белинда Хейл изглеждаше точно така, както Маги си я бе представяла: висока, стройна и руса — идеалният партньор на мургавия Уейд. Косата й бе естествено руса, с по-тъмни оттенъци, прибрана с шнола на тила. Всяко едно нещо в нея говореше за изтънченост и самоувереност. Очите й бяха сини като ясното сиатълско небе, цветът им се подчертаваше още повече от роклята със светлосини шарки.

В едно само Маги грешеше — възрастта й. Изглежда, бе все още рано да се нарече Белинда „жена“. Маги предположи, че най-вероятно е на 22 години. Никога не й бе хрумвало, че Уейд ще си избере толкова младо момиче за съпруга.

Маги стоеше безмълвна — по-скоро невярваща, отколкото шокирана.

Белинда Хейл, изглежда, нямаше подобни проблеми.

— Маги, с нетърпение очаквах да се запознаем! — заяви тя с дрезгав, но откровен глас и предложи ръката си.

Маги успя някак да се здрависа.

— Приятно ми е, госпожице Хейл. — Знаеше, че няма да й се отдаде да я поздрави на малко име, затова и не опита. За разлика от приятелски настроената Белинда, тя знаеше, че ще звучи сковано и резервирано. — Заповядайте! Влезте!

Отдръпна се от вратата и едва не настъпи Майк, който до този момент бе останал на заден план и мълчаливо наблюдаваше бъдещата си мащеха. Сега обаче бе негов ред да се появи на сцената.

— Ти трябва да си Майкъл — отгатна Белинда. — Как ти викат всички? Майк или Майки?

Той потръпна, щом чу „Майки“, и бързо я поправи на „Майк“.

После, точно като Маги, и той я поздрави:

— Приятно ми е, госпожице Хейл.

— Наричай ме Белинда. — Тя се ръкува и с него, а Уейд наблюдаваше сцената. — Толкова много приличаш на баща си, Майк. Мисля, че бих те познала, където и да е. — Погледът й влюбено се устреми към Уейд. — Чудесно момче е! Нищо чудно, че толкова се гордееш с него!

Майк се размърда смутено, притеснен от похвалата, която идваше от непознатата жена. Маги се опита да го измъкне и се зачуди защо Уейд нищо не прави по въпроса. Нима щеше да остави разговора на тях тримата? Разбира се, Белинда притежаваше нужната самоувереност, за да превъзмогне всяко неловко мълчание.

— Моля, заповядайте във всекидневната. — Маги посочи към столовете и канапетата. — Какво мога да ви предложа за пиене? — И тя убийствено стрелна с поглед Уейд, за да го накаже за мълчанието му. — Все още пиеш уискито с вода, нали?

— Да. — Той кимна с глава в знак на съгласие, озадачен от раздразнението й.

— А вие, госпожице Хейл? — позаинтересува се тя и учуди дори себе си, като добави: — Майк ще пие кока-кола. Искате ли същото? — Сякаш Белинда не бе достатъчно голяма, за да пие алкохол.

Блондинката, изглежда, не схвана тънкия намек, макар че Уейд го разбра. Очите му застрашително се присвиха и Маги усети, че тази забележка няма да й бъде простена лесно. Прехапа език — смяташе да се контролира за в бъдеще.

— Чаша бяло вино би било по-добре. Ако имате — отвърна Белинда.

— Разбира се. — Този път Маги се удържа и не украси отговора си. — Чувствайте се у дома си. След малко се връщам.

Уейд се отдели от Белинда и се отправи към кухнята.

— Ще ти помогна. Майк ще забавлява Белинда за няколко минути.

Сепната от ненадейното му предложение за помощ, Маги се спря. Майк й хвърли умоляващ поглед, дори отчасти я обвиняваше, че го оставя насаме с врага. Но преди тя да предприеме нещо, за да му помогне, ръката на Уейд я хвана за лакътя и я насочи към кухнята. Не мислеше, че може да се отскубне, поне докато вратата не се затвори зад тях.

— Ти просто я заряза ей така! — нападна го тя.

— Мисля, че двамата биха могли да се справят и сами за няколко минути. — Знаеше много добре, че Маги бе загрижена не за годеницата му.

Тя раздразнено се отправи към шкафовете, за да вземе чаши.

— Уискито е в…

— Знам къде е уискито — прекъсна я той.

Розовина обля страните й, щом си спомни, че не бе изминало много време от последния път, когато беше пил от бутилката.

Тя отиде до хладилника и взе изстуденото вино и кока-колата на Майк. Уейд я последва, за да вземе лед от камерата.

— Е? — Той пусна бучките лед в чашата и те издрънчаха.

— Какво? — тросна се тя.

— Стига вече!

— Стига с кое? — Маги продължаваше да се прави на нищо неразбираща.

— На върха на езика ти е. Можеш просто да си го кажеш и всичко ще приключи. — Уейд си сипа уиски върху кубчетата, докато Маги пълнеше чашите с вино.

Тя се замисли за миг и после изостави престореното си неразбиране.

— Когато изброяваше добродетелите на Белинда, не спомена нищо за възрастта й.

— Ще навърши двадесет и две следващия месец. Но това не означава, че е млада и недодялана.

— Но трябва да признаеш, Уейд, че Майк е по-близо до нейната възраст, отколкото си ти. — Това прозвуча толкова злобно, че на Маги й се прииска да не го бе казвала.

— Може би така ще й е по-лесно да се разбере с него, както и на Майк, естествено. Възрастта й единственото ти възражение ли е?

— Не беше възражение — побърза да го поправи тя. — Просто се изненадах, когато видях колко е млада. Очаквах да е по-възрастна, по-зряла. Не ми беше хрумвало, че ще те е привлякла… толкова млада жена.

— И защо не? Ти беше много по-млада от Белинда, когато се оженихме.

Пръстите й трепереха, докато затваряше бутилката с вино. Не искаше да й се напомня за тяхната сватба, тъй като това закономерно извикваше спомена за нерадостния им развод. Без да реагира на коментара му, тя върна бутилката в хладилника, но усещаше съсредоточения му поглед.

— В много отношения Белинда е много по-зряла от теб. Главата й е здраво закрепена на раменете. Практична е и е последователна в отношенията си с другите. Предполагам, че би я определила като разумна — заключи той.

— Каква досада! — бе спонтанната й реакция на чутото.

— След прекалено бурните ни години на съвместен живот гледам на женитбата си с Белинда като на освежаваща промяна. — Отговорът му имаше за цел да я постави на мястото й.

— Надявам се, че вие двамата ще си живуркате добре заедно. — Тя подреди чашите върху подноса. — А сега, Белинда може и да не се нуждае от помощ, но мисля, че Майк се нуждае. Да се върнем ли във всекидневната?

— След теб. И… — Върху дръзката му уста се бе изписало привидно търпение. — Маги, помъчи се да държиш езика си зад зъбите.

— Опитвам се, Уейд. Повярвай ми, опитвам се — каза тя, като си пое дълбоко въздух и взе подноса.

Бе очаквала, че завръщането им ще бъде посрещнато с нетърпеливи погледи. На мястото на Белинда би изпитвала любопитство и дори малко ревност. Но нито едното, нито другото се четеше върху усмихнатото лице на блондинката. Белинда или проявяваше твърде голямо разбиране, или бе убедена, че Уейд обича само нея.

— Надявам се, че не се забавихме. — Маги сметна, че завръщането им трябва да бъде съпроводено с някакво обяснение от страна на домакинята, но после веднага осъзна, че думите и можеха да се изтълкуват двусмислено, сякаш те двамата са били заети с нещо по-различно от подготвянето на питиетата.

А току-що бе обещала на Уейд, че ще внимава какво говори. Почувства се обречена.

— Изобщо не сте се забавили. — Белинда сякаш бе безразлична към държанието им. Тя се усмихна на Уейд, който седна на канапето до нея. — Майк и аз си говорехме за различни неща.

— Ах!

Маги погледна Майк. Не изглеждаше така, сякаш е говорил твърде много. Но тя полюбопитства относно темата на разговор:

— За какво?

Белинда отвърна:

— Разказваше ми рибарските ви приключения от миналия уикенд. Каза, че всеки от вас е хванал по нещо.

— Това не е съвсем вярно — поправи Маги впечатлението й и се зачуди дали Уейд й е казал, че ги е придружила. — В действителност аз нищо не хванах. Майк улови една с моята въдица и приписа заслугата на мен.

— Можеше ти да я хванеш — направи опит да я защити синът й, — ако не беше паднала зад борда.

— Паднала си зад борда?! — Изражението на блондинката беше самото безпокойство.

Маги съжаляваше, че Майк се впуска в чак такива подробности.

— Всъщност не беше нищо особено.

— Как се случи?

— Мама хвана една рибка — започна да обяснява Майк, — но не можа да изкара кукичката от устата й, така че татко реши да й помогне. Но той каза, че рибата е твърде малка, за да я задържим, и те се скараха.

Маги се чувстваше неловко, но нямаше как да го спре.

— Когато татко хвърли рибата във водата, мама се опита да я улови. Подхлъзна се и падна с главата надолу във водата. Не че татко е стоял и гледал как пада, но всичко, което успя да докопа, бе обувката й. Това е най-смешното нещо, което някога съм виждал! — Майк дори започна да се усмихва при спомена.

Връщайки се назад, и Маги успя да види смешното в случката.

— Мама беше вир-вода, когато се качи на палубата. И наистина побесня, щом видя как й се смеем двамата с татко — поверително каза Майк. — Когато татко й връчи обувката, за да й покаже, че се е опитал да я спаси, тя я захвърли във водата. Добре, че я улових с въдицата, преди да потъне.

— Не си й се присмивал, нали, Уейд? — укорително го погледна Белинда.

— Малко й се присмях — призна си той и дяволито пламъче заигра в тъмните му очи.

— Не е било хубаво от твоя страна. Нищо чудно, че си се ядосала, Маги — съчувствено каза Белинда.

— Предполагам, че наистина съм изглеждала забавно. — Маги усети, че взема страната им в свой собствен ущърб.

— Изглеждаше още по-смешна в ризата — изтърси Майк.

— Каква риза? — попита Белинда.

— Всичките й дрехи бяха мокри и на мама й се наложи да облече оная риза. Само дето й беше много голяма — обясни Майк.

— Колко ужасно, Маги! Сигурно е било мъчително изживяване.

За пореден път Маги отхвърли предложеното й съчувствие:

— Щом се постоплих и поизсъхнах и най-вече щом стъпих на суша, чувството ми за хумор отново се възвърна.

— Обичате ли да ходите за риба, госпожице Хейл? — поиска да се осведоми Майк.

— Наричай ме Белинда — поправи го тя. — Да, обичам да ходя за риба. Уейд ме е взимал със себе си няколко пъти в Аляска. Когато ни дойдеш на гости, ще можем да отидем тримата заедно.

— Може и да е забавно, а? — Майк сякаш претегляше възможностите.

— Е, няма да е същото, както да си с майка си. — Белинда правеше опит да покаже, че няма намерение да заема мястото на Маги, и това бе жест, достоен за похвала. — Е, поне се надявам да не падам в реката — пошегува се тя. — Водата там е много студена.

— Не бих се тревожил за това. — Ръката на Уейд, отпусната върху гърба на канапето, леко милваше раменете на момичето.

Любовта, вложена в тази дискретна ласка, предизвика вълна на ревност у Маги.

— Има само една Маги. Нещата, които се случват на нея, едва ли биха се случили на някого другиго.

— И слава богу! — Прошепнатият й отговор звучеше сухо и саркастично и бе насочен към Уейд. Острият му поглед я накара да прикрие чувствата си. — Карате ли ски, госпожице Хейл? С всичкия тоя сняг в Аляска ще е срамота, ако не можете.

— Обожавам да карам ски! Разбира се, понякога е толкова студено, че не можеш да си подадеш носа навън.

— Сигурна съм, че е така, но пък какво по-прекрасно оправдание от това да прекараш времето си, потънала в кожи. — Маги отпи от виното и с омраза си представи младата блондинка, покрита със самурови кожи.

— О, не, никога не нося животински кожи! — веднага отхвърли тази мисъл Белинда. — Не мога да приема идеята да се убиват животни само защото кожата им може да бъде използвана за женско палто.

„Мили боже, има ли някакви недостатъци?“, раздразнено си помисли Маги. Не приличаше на нормален човек. Дори и сега, застанала срещу бившата жена на Уейд, Белинда бе великодушна, очарователна и отвратително мила.

Маги се чу да промърморва с престорена загриженост:

— О, боже! Надявам се, че не си вегетарианка. Има чудесни ребърца, които се пекат във фурната.

Белинда само се засмя на коментара с гърлен и наистина приятен смях.

— Не, не съм вегетарианка. Загрижеността ми за оцеляването на животните, изглежда, не достига до стомаха ми. Или по-скоро засяга практичната ми нагласа, която ненавижда излишеството. Така и не мога да разбера защо хората в Индия трябва да умират от глад, когато около тях се разкарват всички тези свещени животни. Толкова е безсмислено и трагично.

— Да, знам какво имаш предвид. — Но Маги имаше чувството, че е загубила още един рунд. Постави чашата си на масата. — Извинете ме, но май ще е по-добре да погледна вечерята.

— Може ли да помогна? — предложи Белинда.

— Тя е отличен готвач — вметна Уейд и се усмихна, след като Белинда грейна от комплимента му.

— Не се и съмнявам! — бе леко хапливият отговор на Маги. Тя отново замаскира ревността си с усмивка. — Благодаря ти, но ще се справя и сама. Извинете ме.