Джанет Дейли
Заради Майк (11)

Единадесета глава

Маги избърса потта от челото си с опакото на ръката. Когато започна, не предполагаше, че ще има толкова много плевели в градината. Мускулите по гърба я наболяваха от непрекъснатото навеждане. Почти бе свършила. Изпъна рамене, за да облекчи болката си, и отново се наведе да продължи.

Една кола спря на алеята. С периферното си зрение тя я видя, стори й се позната, но не можа да реши откъде. Щом се изправи, смръщи вежди.

Едната врата се отвори и Майк изскочи отвътре с бейзболна топка и ръкавица в ръка.

— Забрави да ме вземеш, нали? — обвинително каза той.

Зелените й очи се разшириха от изумление.

— Тренировката ти не може да е свършила толкова бързо!

— Ами свърши — възмутено заяви той. — И треньорът ме докара, тъй като ти не се появи.

Притеснена, Маги погледна към мургавия мъж зад волана.

— Съжалявам, наистина не предполагах, че е толкова късно. Започнах да плевя градината и явно съм загубила представа за времето.

— Всичко е наред. Случват се и такива работи. — Като се усмихна на извинението й, Том Дарби излезе от колата и се насочи към нея.

— През цялото време — измърмори Майк, но, слава богу, не достатъчно високо, за да го чуе Том.

Дени, съседското момче, извика Майк да отиде при него, но понеже любимият му треньор бе тук, той отказа:

— По-късно!

— Дени има ново кученце и иска да ти го покаже — каза Маги.

— Охо! — Това промени нещата. Той тикна бейзболната топка и ръкавицата в ръката й и хукна.

Осъзнавайки грешката си, Маги реши да внесе известни поправки:

— Благодаря ви, че доведохте Майк. Оценявам жеста ви. Знам, че не ви е по път.

— Изобщо не представляваше трудност за мен — настойчиво каза Том. — В действителност това се оказа прекрасно извинение да ви видя отново.

Дързостта му я изненада. А не биваше, помисли си тя. Предишните й действия го бяха насърчили да не скрива интереса си. Просто последните дни мислите й бяха напълно заети с Уейд. Том Дарби бе престанал да съществува в съзнанието й като нещо повече от треньор на Майк.

— Ах! — бе краткият звук, който разкри вътрешния й смут.

Първоначалната й симпатия към Том бе избледняла напълно след разтърсващите емоции, които още я поглъщаха. Как би могла да се справи с промяната?

Том, изглежда, не забеляза колебанието й. Той продължи с увереността на мъж, чието ухажване никога не е било отхвърляно. Лешниковите му очи упорито гледаха нейните:

— Бих искал да вечеряте с мен този уикенд. Петък или събота — когато ви е удобно.

Похватът му бе отличен: не й остави възможност да каже „не“, а само да избере една от двете вечери.

— Съжалявам, но наистина не мога да кажа дали ще имам възможност да дойда… — Маги се запъна за миг. — Докато бащата на Майк е в града, ми е трудно да имам собствени планове, налага се да се съобразявам с неговите. Ще се възползвам от поканата някой друг път.

— Решението си е ваше. — Не беше щастлив от отговора й, но явно се примири с него. Погледна нагоре към чистото синьо небе и отбеляза: — Ще бъде топло днес.

Маги усети намека. Независимо от мотивите му, Том й бе направил голяма услуга, докарвайки Майк.

Най-малкото, което можеше да направи, бе да прояви гостоприемството си.

— Вече е топло. И сте били цяла сутрин на игрището с момчетата! Нека ви предложа нещо студено за пиене, щом така или иначе не мога да приема поканата ви за вечеря. Студен чай, бира, кока-кола?

— Бира ще е най-добре, ако присъствието ми не създава проблеми — с радост прие Том.

— Никакви проблеми. Сега ще я донеса.

Том я последва в къщата — нещо, което учуди Маги, но тя не възрази. Остави бейзболната топка и ръкавицата на Майк върху кухненската маса и спря, за да свали работните си ръкавици. Том я следваше на няколко крачки от нея, сякаш си бе у дома.

Тя отиде до хладилника. Търсеше да започне не особено лична тема за разговор. Например за работата на Том, а не за личния му живот и това дали включва, или не включва нея самата. Затова попита:

— Как се справя Майк?

— Много добре, проявява истински усет към играта.

Отваряйки хладилника, тя му хвърли кратък усмихнат поглед с думите:

— С изключение на хвърлянията, в които е ужасен. Наистина беше много разстроен, че не отбеляза и един удар на мача миналата вечер.

— Това ще се оправи още преди да свърши лятото — отговори Том с категоричност, която разкриваше твърда увереност в педагогическите му възможности. — Майк трябва да се научи да следи топката, а не да зяпа по всичко, което мърда наоколо.

— Сигурно е нужно много търпение, за да научиш неопитните момчета да играят бейзбол. — Едновременно с бирата Маги извади каната със студен чай. — Искате ли чаша за бирата?

— Кутията ще свърши работа. — Той я взе от нея и я отвори. — Сигурно е нужно търпение, но крайният резултат си заслужава. Обичам спорта и да работя с деца. За мен е естествено да комбинирам и двете.

— Това е добре.

Маги взе чаша от шкафа и я напълни с чай.

— Вижте, Маги… няма причина, поради която да не мога да връщам Майк след тренировки. Не е необходимо специално да се разкарвате, за да го прибирате.

Той се приближи и застана до нея, като с единия крак се подпря на ръба на барплота.

— Много мило от ваша страна, но не мога да ви позволя да правите това — каза Маги и поклати отрицателно глава.

Слънцето, което блестеше през прозореца над мивката, огряваше огнените й коси. Това привлече вниманието на Том и той се протегна, за да ги докосне, както невинното дете би се протегнало да докосне танцуващите пламъци.

— В косата ви се срещат невероятни оттенъци на червеното. — Една къдрица се промуши между пръстите му. Гласът му бе замислен и отнесен: — Прекрасно!

— Благодаря. — Маги щеше да се отмести, за да избегне тази неволна ласка, но точно в този момент кухненската врата, която водеше навън, се отвори.

Тя замръзна, когато Уейд прекоси прага и спря. Очите му мрачно се присвиха, стрелвайки се от нея към Том. Къдравият кичур коса се изплъзна от пръстите на мъжа до нея. Бяха толкова близо един до друг, че ситуацията изобщо не изглеждаше толкова невинна, колкото си беше: строгият блясък в очите на Уейд казваше на Маги точно това.

— Майк е у съседите. — Маги направи крачка встрани от Том.

Главата й отбранително се наклони на една страна; бе подравнена от критичния и осъдителен поглед, който прочете в очите на Уейд. Бе свободна жена, значи имаше пълното право да има и мъже приятели.

— Знам. — Държанието му продължаваше да бъде мълчаливо и страховито. — Видях го, когато паркирах, и той ми каза, че си в къщата. Исках да поговоря с теб.

„Отново“, помисли си Маги и мислено се подготви. Последния път, когато искаше да говори лично с нея, бе, за да обяви сватбените си намерения. За какво ли ставаше въпрос този път? Бе сигурна, че се отнася за нещо не по-малко разтърсващо.

Том разбра недвусмисления намек и остави бирата на барплота.

— Най-добре ще е да вървя. Благодаря за бирата, Маги.

— Ще ви изпратя до вратата. — Обхвана я необяснимо желание да отложи разговора с Уейд дори и само с няколко минути. — Вземи си нещо студено за пиене, Уейд. Ей сега се връщам.

Отговор не последва, а и тя не го очакваше.

Като подмина страничната врата, през която бившият й съпруг бе влязъл, тя поведе Том през всекидневната към външната врата.

— Благодаря отново, че докарахте Майк!

— Маги… — Той спря до вратата, замисленият му любопитен поглед се взря в очите й. — Да не би да е настъпило подобрение в отношенията между вас двамата?

— Това е малко вероятно — отвърна тя с горчива и печална усмивка.

— Сигурна ли сте? Защото, когато влезе, имах смътното усещане, че съм застанал лице срещу лице с побеснелия съпруг — скептично поклати глава Том.

— Грешите със сигурност.

А ако все пак не грешеше? Най-вероятно Уейд не искаше да бъде с нея, но в същото време не я даваше на друг.

— Не знам… — Том все още се колебаеше.

— Аз знам — усмихна се Маги. — Разбирате ли, Уейд е сгоден. Сватбата е този месец.

Изглежда, мъжът схвана информацията, преди да е чул всичко докрай.

— Тогава май съм сгрешил. — Той изостави темата: — Ще се видим, Маги.

— Да. Довиждане, Том.

След като той тръгна, Маги се върна в кухнята. Уейд си бе налял чаша студен чай и сега оставяше каната обратно в хладилника.

— Една от брачните възможности на хоризонта, така ли е? — попита той.

Гордостта я накара да отговори:

— Може и така да е. — Макар че сериозно се съмняваше в това.

Вдигна чашата си — щастлива, че има какво да прави с ръцете си, за да скрие предчувствието си относно предстоящия разговор.

— Съжалявам, ако съм прекъснал нещо — подхвърли Уейд.

— Не, не си! — отсече тя. — Ако беше прекъснал нещо, щеше да предложиш да поговорим друг път и щеше да си тръгнеш. — Нито потвърди, нито отхвърли подозренията му за сцената, която бе прекъснал.

— Това, което дойдох да обсъдя с теб, е важно. Не смятам, че е разумно да го отлагам. — Уейд не защити неискреното си извинение.

— Сигурна съм, че е важно по твоите стандарти, но аз едва ли ще се съглася с теб.

— Става въпрос за Майк, той винаги е бил важен за теб, освен ако не съм се объркал жестоко. — Думите му бяха почти предизвикателство.

Темата отново засяга Майк, помисли си Маги, точно както и миналия път. Това не й хареса, както не й харесаха зловещите предчувствия, които я караха да се чувства толкова неспокойна.

— Да, Майк е важен — предпазливо се съгласи тя. — Какво за него?

— Все още не е виждал Белинда. Разбира се, тя също няма търпение да го види — каза той.

— Разбира се! — Гласът й бе сух, имаше нотка на цинизъм в него и това й навлече острия поглед на Уейд.

— Искам да уредя нещо за този уикенд.

— Чудесно — кимна Маги. — Можеш да вземеш Майк, когато ти е удобно. Знаеш, че няма да протестирам.

— Не е толкова просто. — В раздразнението си Уейд въздъхна тежко.

— Така ли? — Върху устните й се изписа подигравателна усмивка.

— Да. Искам Майк да плува в свои води, когато се запознава с Белинда. Мисля, че и бездруго няма да му е лесно, за да го подлагаме на такова изпитание в непозната обстановка.

— И за Белинда няма да е лесно — напомни му Маги. Не й харесваше посоката, която взима разговорът.

— Тя е възрастен човек и по-лесно може да се справи с трудните ситуации. Важно е момчето да се чувства колкото е възможно по-сигурно — отхвърли той слабия й довод.

— И какво е твоето предложение? — предизвика го тя. — Сигурна съм, че си измислил нещо.

Уейд тихо се засмя, устните му се извиха в цинична усмивка.

— Защо имам чувството, че в мига, в който отговоря на въпроса ти, тази кухня ще се превърне в бойно поле?

— Може би защото вече знаеш, че отговорът няма да ми хареса.

Нервите й се изопнаха, пръстите й силно стиснаха запотената чаша.

Уейд се взря в нея, като не й позволи да отмести очи настрани.

— Искам да доведа Белинда тук. От една страна, синът ни ще си бъде у дома, където се чувства най-удобно и спокойно. От друга страна, ти също ще имаш възможност да се запознаеш с нея. Твоето присъствие ще поуталожи част от напрежението, което Майк вероятно ще чувства.

Тя не искаше тази жена да идва в дома й.

— Не говориш сериозно, нали?

— Прекалено сериозен съм даже.

— Още сега виждам как четиримата стоим с ръце в скута и се взираме един в друг. — Маги се изсмя при тази мисъл, макар че изобщо не й се струваше смешна, а по-скоро — абсурдна.

— Определено ще бъде конфузно. Така ще е, независимо кога и къде — възрази той, после предложи: — Може би ще е най-добре, ако дойдем за вечеря.

— Вечеря ли?

— Можем да дойдем по-рано, за да пийнем по нещо, преди да седнем на масата. Така няма да изпадаме в неловко мълчание, тъй като ще сме заети с яденето. После ще последва кафето — и си тръгваме.

— Не!

— Защо? — отреагира Уейд.

— Защото… — Маги безпомощно се запъна. Не можеше да измисли никакъв приемлив отговор.

— Майк рано или късно трябва да я види. Защо не, когато и ти си до него, за да му даваш морална подкрепа? — Доизясни Уейд замисъла си.

Но нямаше да има кой да дава морална подкрепа на нея самата! Възрази тя мислено. После потърси спасение зад слаб протест:

— Майк трябва да се запознае с нея, но не и аз.

— Искаш да кажеш, че би го поверила на грижите на една напълно непозната жена? Защото точно това ще направиш. Белинда ще стане моя съпруга. Когато Майк ми идва на гости, той ще трябва да живее с нас двамата. Наистина ли ми казваш, че не искаш да видиш жената, която ще бъде мащеха на сина ти; жената, която ще се грижи за него, когато не е с теб? Не го вярвам, дори и за миг не го вярвам!

Маги се извърна настрани, защото всичко, което Уейд каза, бе истина. Заради Майк трябваше да се срещне с годеницата на Уейд, за да бъде вътрешно спокойна, когато Майк отива при нея. Бе притисната до стената и ненавиждаше Уейд заради това.

— Коя вечер ти и твоята скъпа Белинда бихте желали да дойдете на вечеря? — Непрекъснат сарказъм струеше от думите й — това бе единственото останало оръжие от целия й арсенал.

— Петък е добре — сдържано отговори той.

— По кое време?

— Седем. Няма смисъл да приготвяш нещо специално — добави Уейд.

— С други думи, не искаш да вадя сватбените ни кристални и порцеланови сервизи? — нежно подхвърли Маги.

— Това държание няма да улесни положението — предупреди той.

— Да го улесни? Какво знаеш ти пък за това? — Гневът й избухна: — Единственият, който намира лесното в цялата тая работа, си ти! Ще бъде трудно и за Майк, и за Белинда, и за мен. Това, което ти трябва да направиш, е да седнеш и да чакаш да свикнем един с друг!

— А какво искаш да направя? Да разваля годежа си?

Погледът му бе студен, тъмните вежди се вдигнаха предизвикателно. „Да“, искаше да каже Маги, но вместо това извика:

— Не! Искам да престанеш да ми казваш как да се държа!

— За бога, нищо не съм ти казал! — отсече Уейд. — Ако си съгласна с предложението ми аз и Белинда да дойдем на вечеря в петък, просто кажи „да“.

— Да! — отвърна тя, все още ядосана.

— Добре.

В следващата секунда Уейд затръшна страничната врата и Маги остана сама в кухнята.

Нищо не бе в състояние да потуши гнева й. Той се обърна срещу самата нея. Защо го бе нападнала така? Какво се беше опитала да докаже? Че е проклетия, както сам той я бе нарекъл? Защо не приемеше благосклонно факта, че Белинда ще дойде на вечеря? Защото я болеше. И болката се оказа мъчителна.

Напрежението биеше в слепоочията и тя ги притисна с пръсти, чиито върхове бяха все още студени от ледената чаша. Хладният допир временно я успокои, но болката стана още по-нетърпима в мига, в който отмести ръцете си. Страничната врата се отвори, тя вирна глава и се опита да събере сетните си сили, за да погледне очи в очи Уейд. Но вътре се втурна Майк.

— Здрасти, мамо! Татко каза да дойда и да ти се обадя, защото отивам с него. До пет ще се прибера. — Той се втурна обратно, но после спря. — Става ли?

— Да, става. — Тя кимна и се усмихна неестествено.

— Чао!