Джанет Дейли
Заради Майк (7)

Седма глава

Вратата към стаята на Майк бе затворена. Маги се поколеба, преди да почука.

Тишина. Почука отново, този път — още по-силно. След няколко секунди получи неохотен отговор:

— Да?

— Аз съм. Може ли да вляза? — Чакаше, спотаила дъх, изплашена почти толкова, колкото и Майк.

— Да.

Маги натисна дръжката, бутна вратата и влезе.

Синът й лежеше на леглото с ръце под главата, вторачен в снежнобелия таван. Все още беше в бейзболния си екип, с шапка на главата и с мръсни обувки на краката. Не я погледна.

— Помислих си, че ще се преоблечеш — напомни му тя.

— Забравих. — Майк продължи да лежи неподвижно.

Не й се искаше да подхваща темата, не още. Приближи се до леглото.

— Екипът може да почака, но тези обувки трябва да изчезнат. — Тя започна да ги развързва.

— Вече знаеш, нали?

Погледът му спря да изучава тавана и обвинително се насочи към нея.

— Ако имаш предвид това, че баща ти се кани да се жени — да. — С усилие се постара гласът й да звучи спокойно. — Каза ми преди мача. Ето защо закъсняхме.

— Защо? Защо трябва да се жени? Не могат ли нещата да останат такива, каквито са? — възропта Майк.

— Ти не искаш нещата да останат такива, каквито са.

— Напротив, искам!

— Ако всичко остава, каквото си е, ти например никога не би подобрил удара си — възрази тя. — И никога няма да пораснеш. Всичко се променя — хората, местата, нещата. Такава е логиката на живота и трябва да я приемем.

— Той не трябва да се жени! Ти не си се омъжила.

— Това не означава, че няма да го направя някой ден. Тя издърпа обувките и ги постави на пода до леглото. — Баща ти е срещнал жена, която е обикнал и на която много държи, така че е съвсем естествено да иска да се ожени.

— Не ми пука!

— Искаш баща ти да е щастлив, нали?

— Това, че се жени, не означава, че ще е щастлив. Беше женен за теб, а никой от вас не се чувстваше щастлив — напомни й Майк. Ударът бе за нейна сметка.

— Не е справедливо да мислиш, че след като аз и баща ти не сме били щастливи заедно, няма да е щастлив с новата си жена. А и промяната не е чак толкова голяма. — Маги смени темата. — Единствената разлика е, че сега през цялото време ще има жена до баща ти. Ти дори може да я харесаш, след като я видиш.

— Ти виждала ли си я? — скептично настоя Майк.

— Не.

— Мислиш ли, че може да ти хареса?

— Откъде да знам? Нямам никаква представа. — Маги избягна прекия отговор, защото смяташе, че вече е предубедена към Белинда.

— Татко казва, че е млада и симпатична. Могат да си имат и деца — размишляваше той. Отново се втренчи в тавана, очите му станаха разтревожени и мрачни. — Ще живеят с него през цялото време.

Маги започна да разбира част от съмненията на Майк.

— Баща ти ще продължи да те обича без значение колко деца ще има. — Мисълта за бъдещите му деца не радваше и нейното сърце. — Освен това, когато отиваш да го виждаш, ще можеш да си играеш с малкото си братче или сестриче, а може би и двете. Когато пораснат, ще ги научиш да играят бейзбол и други такива неща.

— Ох, мамо, това е отвратително!

— Откъде знаеш? Може пък да е забавно — възрази тя.

— Просто не ми се иска да се жени.

— Да, но ще се ожени, така че е по-добре да го приемеш още сега. — „Ти — също“, каза на себе си Маги.

— Обаче не се чувствам длъжен и да го одобрявам.

Някакво упорство бе изписано върху брадичката му.

Той извади ръце изпод главата си и седна, като подви крака.

— Не, не си длъжен — съгласи се Маги, — но трябва да проявиш разбиране. Дори не си видял жената, за която баща ти иска да се жени!

— Спри да го наричаш така!

Майк започна да разкопчава бейзболната си риза и наведе глава, погълнат от задачата.

— Добре — прие забележката Маги. — Не си срещнал жената, за която Уейд иска да се жени. Може да я харесаш. Може дори да ти е интересна.

Ако впечатленията на Маги от телефонния разговор бяха точни, със своята уравновесеност и изтънченост Белинда едва ли се вместваше в представите на едно десетгодишно момче за интересен човек. Но Майк бе натрупал достатъчно негативни емоции, за да прибавя и други към тях.

— Защо да не се ожени отново за теб? — Това по-скоро бе протест, отколкото въпрос.

Той измъкна ризата от панталоните си.

— Защото обича друга. Освен това е възможно и аз да не искам да се омъжа за него, нали така?

Това бе твърде болезнена тема, по която тя не се осмеляваше да мисли.

— Вие пак се карахте, нали? — прозвуча почти като обвинение. — Чух ви да си приказвате и ти беше ядосана.

Маги не знаеше как да се справи с това и реши да го избегне:

— Което ми напомня, че ба… Уейд каза, че ще ти се обади утре следобед. Спомена нещо за разходка с яхта.

— Яхта! Ауу! Велико! — въодушевено заяви Майк, напълно забравил предишната тема.

Маги разбираше ентусиазма му. Повечето от приятелите му се разхождаха с яхта почти всеки уикенд. Да имаш яхта бе символ на добро семейно положение. Майк може би не го съзнаваше, но се чувстваше малко потиснат, когато приятелите му разказваха какво са правили през уикенда. Сега и той щеше да има собствена история, която да разказва.

— Това е чак утре. — Маги игриво дръпна козирката на шапката върху челото му. — Така че сега сваляй екипа — и право към ваната!

— Я стига! — избоботи момчето в знак на протест, но на лицето му имаше усмивка, когато отблъскваше ръката й.

На следващата сутрин Маги стоеше в пералното помещение и сгъваше чистите дрехи. Пералнята работеше и нейният тътнещ рев заедно с музиката от радиото и бръмченето на сушилнята заглушаваха всички други шумове.

Едва когато пералнята спря, Маги чу, че телефонът в кухнята звъни. Тя се втурна да го вдигне.

— Семейство Рафърти — забързано изрече тя, очаквайки, че който и да е бил, сигурно вече е затворил.

— Маги? Уейд е!

И без това забързаният й пулс удвои темпото си. Тя положи усилие да го успокои.

— Майк е навън. Сега ще го повикам.

Преди да успее да остави слушалката, Уейд настоя:

— Изчакай минута.

— Да?

Ръката й смутено докосна огнения копринен кичур коса над челото, вързан със зелена панделка. Това бе лудост. — Уейд не можеше да я види.

— Говори ли с Майк вчера?

— Да. — Тя подреди разпилените си мисли. — Разбира се, беше разстроен. Това е такава изненада за него. Никое дете не обича промените, които не зависят от него. Чувства се несигурен.

— Животът на Майк не се променя драстично заради женитбата ми.

— Но Майк си мисли, че би могъл да се промени — отбеляза тя. — Основната му тревога е свързана с факта, че евентуално ще имаш и други деца и ще го забравиш.

— Маги, знаеш… — нетърпеливо започна Уейд.

— Не казвам, че ще стане — прекъсна го тя. — Казвам само, че това го тревожи. Той не е импулсивно момче. Ще му отнеме време да свикне с мисълта за мащеха. Ти я познаваш повече от година, Майк дори не я е видял. Една или две срещи също няма да са достатъчни.

— Не, няма, ще отнеме време — съгласи се Уейд с мрачен и примирен тон. — Как беше той след разговора ви?

— Нетърпелив да дочака днешния ден и разходката с яхта. — Тогава Маги се сети за часа. — Не се е наложило да променяш плановете си, нали? Каза, че ще се обадиш следобед.

— Не съм ги променил. Поне не съм отменил разходката — поясни той. — Помислих си, че на Майк може да му хареса, ако тръгнем по-рано и обядваме на яхтата.

— Много ще се зарадва.

— Ти имаш ли нещо против?

— Не, нямам — настоя Маги и се зачуди откъде се взе тая глупава буца в гърлото й. — Искаш ли да говориш с него? Сега ще му кажа, че си на телефона.

— Няма нужда — за втори път я спря Уейд. — Просто му кажи, че тръгвам веднага и трябва да е готов, когато пристигна.

— Добре.

— Маги, благодаря! — простичко каза той.

Тя се поколеба.

— Може би ще се наложи да направиш същото и за мен някой ден, като реша да се омъжвам. — В този миг подобна мисъл й изглеждаше безкрайно далечна и направо смешна. Но вместо това усети парещи сълзи в очите си.

— Разчитай на мен — обеща Уейд.

Няколко минути след като затвори телефона, Маги събра достатъчно кураж да мине през задната врата, за да извика Майк.

Бе преценила правилно реакцията му. Майк се въодушеви от промяната в плана.

Когато той се втурна в стаята си, за да смени ризата и да обуе чисти обувки, Маги пооправи грима си и махна зелената панделка от главата си. А после се върна обратно в пералното помещение при дрехите.

Докато отделяше чорапите, главата на Майк се подаде от вратата.

— Отивам отвън да чакам татко.

— Весело изкарване! — Маги се усмихна, за да прикрие ревността, изпълнила сърцето й.

— Бас държа, че ще е весело.

— Ще се видим довечера. — Но Майк бе вече навън и последните и думи безнадеждно се удариха в стените на пералното помещение.

Опитвайки се да не мисли за това какво ще прави сама цял ден, тя методично нагъваше чорапите и заедно с купчината дрехи ги сложи в панера. След като го напълни догоре, го надигна с усилие. Бе доста тежък и Маги побърза да пренесе товара си в другата стая.

Когато излезе иззад ъгъла, се блъсна в нечия висока масивна фигура. Ударът изтръгна коша от напрегнатите й ръце, обърна го с дъното нагоре и чистите сгънати дрехи се разпиляха на пода. Силата на удара я разтресе, но две големи ръце веднага я подхванаха. Ръцете на Уейд — тя веднага разпозна докосването.

При сблъсъка бе извикала изплашено. Сърцето й подскочи в гърлото и като се вторачи в Уейд, не можа да пророни и звук.

Беше облечен в бяла плетена риза, разкопчана горе, която контрастираше на морскосините панталони и спортното му яке. Тъмносиният цвят засилваше лъскавата чернота на привлекателната му несресана коса, изглеждаща така, сякаш морският бриз току-що я бе развял. Загриженост се четеше на дръзкото му мъжествено лице, тъмните му очи гледаха проницателно.

Погледът й се насочи към разпилените по пода дрехи, които само допреди няколко секунди бяха сгънати и подредени. Сега те отново трябваше да се сгънат, разпределят и подредят в коша. Гневното раздразнение заради изгубеното й време взе превес над останалите й объркани чувства и в пристъп на ярост тя сложи ръце на кръста.

Преди да успее да проговори, Уейд каза:

— Съжалявам, не знаех, че точно в този момент ще изскочиш иззад ъгъла!

„Изскочила иззад ъгъла!“ Тези думи показваха, че вината е нейна. Искрицата гняв сега пламна като буен огън.

Тя се извърна към него, зелените й очи хвърляха светкавици. Тъкмо да отвори уста, той постави пръст върху устните й. Имаше дяволити пламъчета в тъмните му очи.

— Казах, че съжалявам — напомни й Уейд. Палецът му леко погали извивката на устната й, преди да отдръпне ръка и да погледне, към сина си. — Хайде, Майк. Дай да помогнем на майка ти да събере дрехите.

Тази мимолетна ласка потуши гнева й. Маги стоеше обезоръжена напълно, докато Майк и Уейд се наведоха да събират разпилените дрехи. Изминаха няколко секунди, докато се опомни и им помогне.

— Тъкмо идвахме да ти кажем, че тръгваме — обясни Майк.

— Ще се прибереш, преди да се е стъмнило, нали? — Маги не бе попитала Уейд колко дълго възнамеряват да се разхождат.

— Ще се върнем на пристанището преди здрач — успокои той тревогите й. — И все пак не чакай Майк за вечеря. По всяка вероятност ще хапнем нещо и тогава ще го върна обратно.

— А-а!

Това означаваше, че и за обяд, и за вечеря щеше да е сама.

— Татко, сами ли ще бъдем на яхтата, само ти и аз?

Майк хвана купчина чорапи и ги натъпка в коша. Маги ги измъкна и се опита да ги нагъне по чифтове.

— Да, само ние двамата.

— Защо тогава и мама да не дойде с нас?