Джанет Дейли
Заради Майк (6)

Шеста глава

Сребристосивият мерцедес бе паркиран на алеята зад малката кола на Маги. Веднага се набиваше в очи контрастът между луксозния модел и нейния евтин и икономичен автомобил. Тя изгледа мерцедеса с отвращение. Колата сякаш подчертаваше пропастта, зейнала помежду им. Бяха двете противоположности и навярно винаги са били.

— Компанията проявява изключителна щедрост към изпълнителните си директори, като ги снабдява с такива коли — сухо отбеляза тя, докато вървеше пред Уейд по пътеката.

— Не е служебна. На Белинда е — поправи я Уейд. — Понеже нямах превоз, тя ми предложи своята кола.

— В такъв случай какво кара самата тя? Ролс-ройса на баща си? — Звучеше ехидно и знаеше това. Не защото завиждаше заради богатството на семейство Хейл. Напротив, завиждаше на Белинда, защото тя скоро щеше да има Уейд — нещо, което всичките пари на света не можеха да купят.

— Може би кара ролс-ройса на майка си. — На устните му за миг се появи подигравателна усмивка, която не накара Маги да се гордее със забележката си.

Тя се опита да смени темата:

— В кой хотел си отседнал? В случай че стане нещо непредвидено и ми се наложи да се свържа с теб — добави Маги, за да не си помисли той, че го пита поради лични съображения.

— Отседнал съм в дома на Хейл, а не в хотел — уточни Уейд с особено задоволство в очите.

— Аха!

Колко глупаво от нейна страна, че се хвана! Къде другаде би отседнал един бъдещ зет, ако не в дома на тъста си? Маги се постара да не мисли за това колко време той е прекарал в компанията на Белинда.

Пътищата им се разделиха, когато и двамата се насочиха към колите си. Нейната се намираше по-близо и тя трябваше да изчака Уейд да излезе от алеята на улицата. Ревността бе подла емоция — осъзна го, докато караше след сребристия мерцедес до игрището.

Пристигнаха точно когато бе наред отборът на Майк да играе. Уейд изчака Маги и двамата се отправиха към пейките, осеяни тук-там с родители. Майк и момчетата окуражаваха с викове съотборника си с бухалката.

Но Майк бе смълчан, леко разочарование се бе изписало върху лицето му. Погледът му разсеяно се плъзна по пейките.

Като видя майка си, а след нея — и баща си, той веднага се усмихна широко и им махна. Маги отвърна на поздрава и седна на втория ред. Развълнуван, Майк сръга съотборниците си и им посочи родителите си.

С всички тези празни пейки наоколо, на Маги й се прииска Уейд да седне някъде другаде, а не до нея. И все пак съвсем естествено бе да седне до нея. Нали и двамата се намираха на стадиона, за да видят Майк? Той бе техен син. Дори и бъдещата сватба на Уейд не можеше да промени това.

В края на полувремето Майк се втурна към предпазната ограда, близо до мястото, където седяха Маги и Уейд. Останалата част от отбора му се насочваше към игрището.

— Здрасти! — Блестящите му тъмни очи се впериха в тях двамата — хората, които обичаше най-много на света. — Закъсняхте!

— Вината е моя — пое удара Уейд. — Трябваше да обсъдя нещо с майка ти и загубихме представа за времето.

— Няма нищо.

Майк пренебрегна обяснението като нещо излишно — важното бе, че са тук и че са заедно. Като погледна през рамо към игрището, той забързано каза:

— Трябва да вървя. На първа база съм. — И се втурна, за да се присъедини към отбора си и да заеме позиция.

— И ти ще трябва да направиш същото — измърмори Маги. Тя улови повдигането на веждите му и въпросителния поглед и обясни: — Майк се натъжава, когато кажа „баща ти“, и настоява да те наричам по име. Ти току-що каза „майка ти“.

Уейд се поколеба, после каза:

— По-лесно е.

— Да, знам — тихо отвърна тя.

Дълги секунди се взираха един в друг, знаейки много добре защо предпочитат да забравят първите си имена, които звучаха така интимно. По този начин прикриваха спомена за разбитата си любов. Но точно в този миг и двамата си я спомняха.

Маги почувства биенето на сърцето си. То не бе забравило оная песен на див екстаз, не бе забравило и една нота от нея. Ами Уейд?

Той се обърна, за да следи играта, преди Маги да успее да намери отговора в тъмните му очи. И какво от това, ако и той помнеше тази мелодия? Беше си намерил друга жена, чиято любов бе по-сладка, и щеше да се жени за нея.

Най-добре щеше да е, ако Маги забрави тази любовна песен.

Мачът привършваше. Отборът на сина им губеше. Победителите тържествуваха, а съотборниците на Майк бяха изпаднали в униние. Самият той стоеше с увиснала долна устна и отпуснати от загубата рамене. Маги и Уейд излязоха иззад оградата и се насочиха към пейките на отбора.

— Добър мач беше — каза Маги утешително.

— Можехме да спечелим — измърмори Майк, — ако не замахвах прекалено силно всеки път.

Том Дарби се приближи, когато и последната отчаяна дума бе произнесена. За миг се усмихна на Маги, преди да сложи ръка на рамото на Майк. Изглеждаше великолепно, както обикновено, но дори и той попадаше в сянката на Уейд.

— Ще поработиш повечко върху удара си, Майк, и всичко ще се оправи — каза той. — Но пък свърши много добра работа на първа база. Ако не беше ти там, другият отбор щеше да отбележи още по-висок резултат.

Похвалните думи окрилиха духа му и Майк успя да се усмихне.

— Поне не ни напердашиха, нали, тренер?

— Със сигурност — не — съгласи се Том, като се усмихна на момчето. После погледна към Маги. — Майк игра добре. Всички момчета се представиха добре. — Очите му за миг се задържаха върху Уейд, преценящи и бързи като вихър.

Майк улови погледа, както и Маги, но момчето побърза да поднесе информацията:

— Това е татко — заяви той не без гордост.

За части от секундата учуденият поглед на Том се стрелна от лицето на Маги към пръста на лявата й ръка, върху който липсваше венчален пръстен. После прикри изненадата си под маската на професионализма и подаде ръка на Уейд.

— Приятно ми е, господин Рафърти. Аз съм Том Дарби — представи се той.

Отстрани Маги хвърли поглед към бившия си съпруг, докато двамата мъже се здрависваха. Забеляза надменността в изражението на Уейд, тъмните му очи изглеждаха студени и далечни. И все пак зад ледения воал от безразличие те бяха толкова остри и преценяващи, колкото и тези на Том. И тогава Маги се чу да казва:

— Рядкост е за Майк да види баща си на някой от своите мачове. Виждате ли, баща му работи в Аляска и е тук само за една кратка почивка.

Осъзнаваше, че говори за Уейд, сякаш отсъства, но, изглежда, не можеше да се спре. Обяснението й предизвика облак от объркване в лешниковите очи на Том. Маги поясни всичко това с едно грубо „Разведени сме“.

Последва миг на неловко мълчание, в който тя се изруга наум за нетактичното си изказване. Защо трябваше да е толкова невъзпитана?

— Не й обръщайте внимание — вметна сухо Уейд. — Тя винаги казва това, което си мисли. Една от причините да се оженя за нея бе, че е толкова очарователно откровена. След няколко години това се превърна в една от неприятните й черти.

Казаното по такъв начин прозвуча като шега и Том се засмя, но Маги знаеше, че то съдържа голяма доза истина.

Усети болезнената точност на стрелата му, ала принудително се усмихна, сякаш Уейд бе казал нещо остроумно.

— Ако не възразявате — започна Том, — възнамерявам да почерпя момчетата с по един сладолед, преди да си тръгнат. Родителите също са добре дошли.

Майк искаше хем да бъде с баща си, хем — със съотборниците си и се надяваше Уейд да каже „да“, така че двете удоволствия да се комбинират.

— Разбира се — съгласи се Уейд и бавна усмивка се разстла по мургавото му загоряло лице.

Една секунда трябваше на Маги да прецени отговора си.

— Без мен — отказа тя.

Не искаше да прекарва толкова време с Уейд, още по-малко — в компанията на Том Дарби.

Нужно й беше време да остане насаме и да помисли, да свикне с факта, че Уейд ще се жени.

— Имам къщна работа за вършене. — Обърна се към Уейд. — После ще върнеш Майк у дома, нали? — И след като Уейд кимна с глава, тя погледна към Майк. — Весело изкарване!

— Благодаря. — Съжаляваше, но не беше разочарован, че тя няма да дойде. А и защо трябваше да е, след като я виждаше всеки ден, а баща си — толкова рядко?

— До скоро, Маги. — Думите на Том прозвучаха като обещание, особено сега, когато бе сигурен, че е свободна.

— Довиждане, Том.

Едва когато влезе в колата, за да потегли обратно, Маги се зачуди дали Уейд е забелязал с каква лекота тя произнесе името на Том.

Предполагаше, че е забелязал. Нищо не убягваше задълго от погледа на Уейд. Какво ли си бе помислил? Сигурно е бил озадачен защо до този момент Том не знаеше, че е разведена.

Като въздъхна, Маги загърби всички тези въпроси. На Уейд едва ли му пукаше. Тя го интересуваше единствено и само като майка на сина му. Всякакъв друг интерес към личния й живот спираше дотук. Щеше да се жени, а това все още си оставаше трудно за възприемане.

Имаше къщна работа за вършене.

Освен това не беше яла. Студеният сандвич и топеното сирене се оказаха напълно безвкусни, но тя се насили да ги изяде. Изми чиниите и ги подреди — не че бяха много: две, чаши, една купа от кашата сутринта, една чиния от снощи, чашата от кафето й и чашата на Уейд.

С измиването на чиниите премахна всички следи от присъствието на Уейд в кухнята, но не можеше да прогони сянката му от къщата, особено от спалнята. Усети, че се е загледала в прозореца в очакване на сребристия мерцедес, който трябваше да докара Майк. Телефонът иззвъня и тя моментално го вдигна.

— Уейд там ли е? — се чу женски глас от другата страна.

Смразяващо предчувствие премина през нея.

— Не, няма го. Кой се обажда? — Знаеше много добре какъв ще е отговорът.

— Белинда Хейл. Вие… Маги ли сте? — попита учтивият, но фалшиво приятелски глас.

— Да.

Беше скована, нащрек, изобщо не й хареса учтивият музикален глас в слушалката.

— Уейд… споменавал ли ви е за мен?

Отново настъпи мигновена пауза — това придаде тайнственост на нещата.

— За годежа ви? О, да, спомена, госпожице Хейл. Поздравления! — Зъбите й стържеха един в друг, но Маги се принуди да не звучи като проклета бивша съпруга.

Щеше да е мила и учтива дори и ако това я убиваше.

— Благодаря — отвърна Белинда прекалено учтиво, почти дразнещо. — Уейд каза, че ще говори с вас, преди да каже на Майкъл. Не бях сигурна дали е имал възможност. Спомена и за някакъв бейзболен мач, в който Майкъл щял да играе, и не знаех дали е успял да говори с вас насаме.

— Да, говорихме преди мача. — Пръстите на Маги стиснаха здраво слушалката.

Ако това бе гърлото на нейната събеседница, досега щеше да е свършила с нея.

Но в случая Маги едва се сдържаше да не тресне слушалката само за да принуди проклетия глас да млъкне.

Уейд бе споменал, че бъдещата му жена е руса. След като чу гласа, Маги почти си я представи. Руса, по всяка вероятност — със сини очи, облечена винаги с подходящ тоалет, умерено гримирана, неизменно спокойна и подготвена за всяка ситуация.

Уейд никога не би заварил своята Белинда с ролки в косата, облечена в стария си халат и застанала на четири крака на пода.

Бе казал, че Белинда е нейната пълна противоположност, и като слушаше хладния равен глас, Маги се съгласи с него.

— Аха! Свърши ли мачът? — с лекота попита Белинда Хейл, придавайки на гласа си нотка на невинна изненада.

— Да — бе краткият отговор.

— Предполагам, че в такъв случай Уейд е вече на път за дома, нямаше нужда да се обаждам.

Маги се попита дали тази жена усеща колко болезнено е за нея да чува, че домът на Белинда е и дом на Уейд. Тя реши, че думите бяха казани нарочно.

— Всъщност не вярвам да е тръгнал — каза тя с леко самодоволство в гласа.

— Ах!

— Треньорът реши да почерпи момчетата със сладолед и Уейд ги придружава. Обеща след това да върне Майк. Да му предам ли да ви се обади?

— Да, моля ви, ако не ви представлява някаква трудност. — Толкова учтива, толкова мила, толкова престорено сърдечна! — Една моя много добра приятелка се отби тази вечер. Надявам се Уейд да се върне навреме, за да се срещне с нея.

— Сигурна съм, че ще направи всичко възможно.

— Да. Уейд може да бъде такова съкровище понякога… — И после добави с гърлен смях: — Освен ако не е решил да демонстрира забележителния си инат. Но, разбира се, няма смисъл да ви го казвам. Вие сте била омъжена за него.

Маги отново усети пробождане като от остър нож, докато противницата й навярно се усмихваше тържествуващо. „Омъжена“ — но не и задълго.

— Да, бях омъжена за него, но това беше отдавна.

Не изглеждаше чак толкова отдавна. Може би защото не бе изминало много време, откакто я бе държал в ръцете си и я бе целувал и познатата стара магия се бе върнала още по-силна от преди.

— Наистина с нетърпение очаквам да се запозная с вас, Маги. Знам, че сигурно ви звучи странно, но действително е така. Може би защото не виждам никаква причина за враждебност между нас. Очевидно е, че за нищо не се съревноваваме, след като и двамата сте желаели развода. Би било добре за Майк, ако ние двете се опитаме да бъдем приятелки.

— Аз също очаквам с нетърпение да ви видя, Белинда. — Имаше нещо сладникаво в начина, по който го каза. За пореден път Маги възпря хапливия си език и не даде гласност на мнението си за евентуално приятелство с булката на Уейд.

Едно подозрение се зароди в нея. Уейд я бе описал като доста свободомислеща. „Дори прекалено свободомислеща“, допълни Маги. И за миг не си помисли, че й беше предложена приятелска ръка. По-скоро жестът представляваше част от играта на Белинда да впечатли Уейд с всеотдайността си, с липсата на ревност и чувството за притежание. И докато това щеше да заздрави техните отношения с Уейд, Маги щеше да бъде поставена в отбранителна позиция. Ако откажеше предложеното от Белинда приятелство, Уейд щеше да го изтълкува като проява на злобния й, раздразнителен характер. Жената беше умна, много умна.

— Уейд обеща да ни запознае скоро — информира я Белинда. — А и нямам търпение да видя Майкъл! Уейд толкова много говори за него, че сякаш вече го познавам. След като се оженим с Уейд, бих искала неговите посещения да продължат както преди.

— Майк винаги е обичал тези гостувания — отвърна Маги.

— Ние двете непременно трябва да си побъбрим насаме някой ден. Бих искала да науча кое е любимото ястие на Майк, кои са нещата, които обича да прави, неговите чувствителни места и всичко останало.

„Жената определено обещава да бъде идеалната съпруга и мащеха“, помисли си Маги. Всичко щеше да е прекрасно, ако интересът й не изглеждаше чак толкова пресилен.

Но, разбира се, за това трудно би могло да се съди от един телефонен разговор.

— Майк си е съвсем нормално момче, дори му се угажда по-лесно, отколкото на другите.

Маги не бе сигурна дали знае любимото му ястие. Обикновено той го променяше според настроението и сезона. Знаеше болното му място — навика на майка му винаги да закъснява. Но това бе нещо, което Маги нямаше намерение да споделя с бъдещата мащеха на Майк.

— Сигурна съм, че е съкровище. На снимките, които съм виждала, поразително прилича на Уейд.

— Да, взел му е боята — съгласи се Маги. — И все пак характерът си е лично негов.

— Веднага след като Уейд ни запознае, ще се срещнем да си побъбрим. Не би ли могло някак си да ме предупредите за нещата, които дразнят Майк и… Уейд също. Не искам да ви обиждам, но не ми се ще да повтарям грешките, които сте допуснали с Уейд. Може би точно вие сте човекът, който ще ме упъти в правилната посока.

— Определено се съмнявам, че ще направите моите „грешки“ — сухо подсказа отговора Маги.

От малкото информация, която успя да събере, изглеждаше, че Белинда не е от онзи тип хора, които показват чувствата си с думи, както постъпвайте Маги.

— И аз се надявам — засмя се Белинда със същия заучен гърлен смях, плътен като кадифе. — Но вие вероятно знаете повече за тъмната страна на Уейд, отколкото аз. Ще съм ви благодарна за всяка интересна подробност, която споделите с мен.

— Разбира се. — Маги не можеше да търпи повече този телефонен разговор. — Но вие сигурно искате да се върнете при приятелката си. Уейд ще ви звънне веднага щом доведе Майк у дома.

— Благодаря ви, оценявам това. Надявам се много скоро пак да си побъбрим, Маги.

— Да… Аз също, Белинда — излъга тя през зъби, изчака да чуе сигнала за прекъсване и тресна слушалката, обладана от безсилие и ревност.

Фактът, че не бе загубила присъствие на духа, не представляваше никаква утеха. Усещаше растящо чувство на отчаяние.

Изглежда, единственият начин да се справи със ситуацията беше да прояви колкото е възможно повече благосклонност, а това не бе една от силните й черти. Оттук нататък трябваше да приема нещата такива, каквито са.

Една врата се затръшна отвън. Маги предположи, че е Уейд, дошъл да върне Майк. Като си спомни как последния път той просто остави Майк и си тръгна, Маги се изкуши от желанието да излезе и да го посрещне, но да му спести телефонното съобщение. Но, разбира се, щеше да му каже. Не искаше да бъде обвинена в подлост.

Уейд тъкмо излизаше от колата, когато Маги отвори вратата.

— Търсиха те по телефона, Уейд.

Той неволно смръщи чело.

— Оставила ли е съобщение?

Тя се поколеба за части от секундата, защото забеляза как Майк бавно се насочи към къщата.

— Госпожица Хейл помоли да й се обадиш.

— Мога ли да използвам телефона ти?

„За да се обадиш на годеницата си? Не!“, й се искаше да изкрещи, но се овладя и кимна:

— Разбира се, влез.

В този миг Майк се мушна под ръката й и влезе в къщата. Тя автоматично му напомни:

— Свали екипа си и сложи домашните си дрехи.

— Добре — трябваше да означава несвързаният му шепот.

Нервите й се изопнаха, когато бившият й съпруг се приближи; тялото й реагира като камертон на физическата близост. Тя затвори вратата, като се бореше със слабостта в коленете си.

— Можеш да използваш телефона в кухнята, ако искаш да говориш насаме — предложи тя, но Уейд вече се бе насочил към апарата във всекидневната.

— Не е необходимо. — Той вдигна слушалката и припряно набра номера. На Маги й се искаше да се запилее някъде, но безразличието му я застави да слуша, независимо от желанието й.

— Уейд е. Искам да говоря с Белинда — каза той в слушалката.

Докато чакаше, острият му поглед се насочи към Маги.

— Каза ли защо звъни?

— Спомена за някаква приятелка, с която искала да те запознае. — Отговорът й бе умишлено неясен.

Очите му се присвиха за миг, сякаш бе усетил отвращението на Маги. След това съсредоточи цялото си внимание върху гласа, долитащ отсреща.

— Здравей! — отвърна той на поздрава и гласът му стана интимно тих. Маги изпита болка, виждайки промяната, изписана и върху лицето му. — Да, каза ми — отвърна Уейд на зададения му въпрос. — Ще съм тук още — погледна часовника си — … около 20 минути, после всичко зависи от движението. — С проницателна бързина погледът му се закова обратно върху Маги. — Наистина ли? Радвам се. — Последва скептично и подигравателно повдигане на веждите и на Маги не й трябваше кой знае каква прозорливост, за да се досети, че говорят за нея. — Да, ще бъда там колкото е възможно по-скоро, скъпа.

Ноктите й се впиха в дланите, когато чу гальовните думи за „сбогом“. Вълни на ревност и завист я заляха и почти удавиха самообладанието й. Тя се обърна с гръб към Уейд, а в стомаха й всичко кипеше.

— Белинда каза, че провела „приятен“ разговор с теб. Определението е нейно — коментира Уейд.

— А ти какво си мислеше? Че ще й затворя телефона? — отсече Маги.

— Нямаше да се учудя, ако го беше направила — сухо реагира той.

Тя се извъртя.

Гневът й бе стоял затворен твърде дълго и сега пламна така, както пламтеше косата й.

— Това е нещо, на което винаги съм можела да разчитам, нали? Твоята непоклатима подкрепа!

— Ти пък никога не си се славила с такт.

— Нито пък ти. Но твоята Белинда е достатъчно дипломатична, за да се справи с това — заяви Маги, като хапливо наблегна на името на годеницата му. — Звучи толкова добре, че изглежда просто невероятна. По-добре се дръж здраво за нея!

— Подобен комплимент, идващ от теб, винаги ме кара да подозирам, че става въпрос за обида.

Забележката бе съвсем несправедлива. Все пак, откакто бе разбрала за предстоящата му сватба, това бе най-искреното нещо, излязло от устата й. Не харесваше Белинда и никога нямаше да я хареса, но не се и съмняваше, че жената щеше да се опита да бъде всичко за Уейд.

— Някога хрумвало ли ти е, че си единственият човек на света, който предизвиква най-лошото в мен? — отвърна Маги в самозащита.

Челюстта му конвулсивно потръпна.

— Предизвиквам най-лошото у теб?! — Зловещ черен гняв се видя в очите му, щом той пристъпи по-близо. Макар и стресната, Маги не се предаде. — Тогава ще ми обясниш ли защо все още си сама? Не виждам някой да е направил пътека до вратата ти. От всичко, което Майк каза, ми се изясни, че рядко се срещаш с мъже. Да ти кажа ли защо? Защото още щом те погледнат, разбират каква проклетия си! Аз бях твърде сляп.

— Излизам толкова често, колкото си искам, когато си искам и с когото си искам! След като се освободих от твоята тирания, се научих да ценя свободата си!

— Без обвързване, нали? — Той се извиси пред нея, мъжествен и властен.

— Точно така!

— Мъже като треньора на Майк сигурно харесват това. Правиш нещата по-лесни за тях.

Маги трепереше от гняв.

— По-добре от всички други знаеш, че изобщо не съм лесна! — изсъска тя.

— Не, не си лесна — съгласи се Уейд, ръката му се стрелна, сграбчи китката й я изви зад гърба й. Внезапният физически контакт промени нажежената атмосфера към нещо колкото първично, толкова и изначално. Маги бе попаднала в плен на това изгарящо желание и не можеше да избяга от кадифената му примка. Черните огньове в очите му изгаряха лицето й, те улавяха бездиханния поглед на очакването върху изражението й. — Може да съм изкарвал най-лошото в теб — дрезгаво прошепна той, — но също така съм изкарвал и най-хубавото.

— Да. — Признанието сломи някакъв вътрешен съпротивителен механизъм и главата на Маги покорно се отпусна на мускулестите му гърди. — Никога не съм искала да се карам с теб, Уейд. Как така двамата с теб винаги успяваме да се развикаме един на друг?

Ръката му отпусна китката й, но се задържа на гърба, докосването не бе нито твърде ласкаво, нито напълно безразлично. Всичко, което Маги искаше, бе Уейд да я подържи в прегръдките си още малко.

Но в следващия миг той отдръпна ръце и се отдалечи.

— И представа си нямам как почват кавгите ни.

Безразличието на тона му казваше, че в момента това едва ли е от значение. Очите му, отново насочени към нея, прикриваха чувствата му — огньовете тлееха, дори бяха стихнали напълно.

— Белинда ме чака… Трябва да вървя.

Маги усети внезапно изтръпване.

— Разбира се.

Уейд се отправи към вратата, но се спря.

— Закъснях с Майк, защото спряхме да поговорим. Казах му за Белинда.

— Какво каза той?

— Нищо. Нито дума. Нито каза, че съжалява, нито, че е щастлив. Не попита кога ще се женя. Нищо! — Уейд си пое дълбоко въздух. — Абсолютно нищо!

— Бил е шокиран.

Тя също бе онемяла, когато Уейд й го съобщи. Но бе имала време да се възстанови.

— Не мислех, че ще го шокирам толкова силно — прошепна той.

— Ще поговоря с него — каза Маги.

— Кажи на Майк, че ще му се обадя утре следобед. Ако е хубаво времето, ще отидем на разходка с яхта. Уредил съм… ох, по дяволите, какво значение има? — С дълги нетърпеливи крачки той се насочи към вратата. Без да се обръща назад, повтори: — Ще му се обадя утре.

Вратата се тръшна, преди Маги да намери сили да отвърне на думите му. Взря се в празното пространство, сякаш все още можеше да различи следи от присъствието на Уейд.

Когато мощният двигател на мерцедеса изръмжа отвън, тя бавно тръгна към спалнята си.