Джанет Дейли
Заради Майк (5)

Пета глава

Почувства проницателния му поглед върху тила си, но все още нямаше сили да го погледне открито. Някакво неясно напрежение се улавяше във въздуха, дори тишината натежаваше. В съда с водата се образуваха балончета, Маги го махна от котлона и наля горещата течност в чашата си.

Разбърка кафето, пое си дълбоко въздух и го издиша с думите:

— Значи ще се жениш. В такъв случай идва ред на поздравленията.

Макар че се обърна напред, за да се подпре на барплота, тя отново отбягна втренчения му поглед, като държеше чашата в едната си ръка, а с другата продължаваше да разбърква кафето.

— Преди пет… всъщност шест години се съгласихме да дирим щастието си другаде.

— Това явно се оказа правилното решение, нали? — продължи прекалено оживено Маги. — Искам да кажа, ти си намерил някоя друга, която сигурно те прави щастлив, иначе не би решил да се ожениш за нея.

— Точно така.

Докато поднасяше чашата към устата си, тя усети известна суровост в отговора му.

Това признание й причини остра пробождаща болка в сърдечната област. Болката се усети и в смарагдовозелените й очи, преди да сведе мигли, за да я прикрие.

— Коя е щастливката?

Маги отпи от кафето си и почти попари езика си.

— Казва се Белинда Хейл.

— Белинда — повтори Маги и излъга: — Хубаво име. Тя от Аляска ли е?

— Не, от Сиатъл, но я срещнах, когато бе на гости у едни приятели в Енкъридж.

— Звучи така, сякаш е било главозамайващо ухажване. — Каквото бе тяхното. Не можа да се стърпи да не попита сухо: — Това мъдро решение ли е?

— Не се тревожи. — Той изкриви устни, след като бе погълнал течността от чашата. — Не възнамерявам да повторя същата грешка отново. Познавам Белинда от година.

— Е, ами… радвам се. — Кафето бе изстинало достатъчно, но сега пък Маги не усещаше сладостта му. — Разбирам, че се справяш доста добре. Майк спомена нещо за някакво повишение.

— Да, сега съм изпълнителен директор на фирмата. Изцяло отговарям за операцията в Аляска, за тръбопровода, терминалите, новите сонди — всичко. — Обясняваше, без да се хвали или пък да се опитва да я впечатли с важността си.

Маги винаги бе предчувствала, че това ще стане. Уейд обичаше предизвикателствата и отговорностите. И тъй като притежаваше упоритост, както и амбициозност, това повишение бе естествен резултат от усилията му.

— Годеницата ти трябва да е много горда с теб. Разбира се, да си жена на изпълнителен директор не е лесна работа. Надявам се, че твоята Белинда е подготвена за голямата отговорност. — По-безразлично от това не можеше да прозвучи. В действителност част от Маги се надяваше бъдещата му жена да не се окаже чак толкова подходяща. Това бе ревнивата част от нея.

— Белинда има доста опит в тази сфера. Баща й е председател на Борда на директорите.

Очите й се ококориха при тази новина, а горчивината на сарказма се разля в гърлото й.

— Какво улеснение! А кога дойде това твое назначение — преди или след като надяна диамантения пръстен на ръката й?

Черен гняв пламна в очите му.

— Промоцията стана преди година! А с Белинда се срещнах за първи път на един коктейл, на който празнувах новата си служба. Не се женя заради властта. Единствено на собствените си възможности дължа издигането или пропадането си!

— Извинявай, беше евтин номер — призна си Маги. Отпи от прекалено сладкото си кафе и много скоро почувства ободрителния му ефект. — Желая ти всичкото възможно щастие, Уейд, знаеш това. — При други обстоятелства би му го пожелала съвсем искрено, но сега думите засядаха в гърлото й.

— Не съм дошъл тук, за да получа благословията ти. — Гласът му бе подигравателен и сух. — Ако съм искал да те уведомя за предстоящата си женитба, можех да свърша тази работа от Аляска.

Маги замръзна, възмутена от нескритата ирония.

— Защо тогава си тук? — И веднага си спомни: — Каза, че искаш да говорим за Майк.

— Да, все още не съм му казал, че смятам да се женя отново.

Краткият й горчив смях прекъсна думите му и тя каза невярващо:

— Надявам се, че не възнамеряваш да ме молиш аз да му го съобщя.

— Не. Казвам най-напред на теб, защото ми е нужна твоята подкрепа. Знам, няма да е лесно за Майк да възприеме факта, че се женя за друга жена. От думите му разбирам, че не би приветствал идеята да си има мащеха — обясни й Уейд с равен и отсечен тон.

— И как аз мога да променя това? — настоя тя.

Не осъзнаваше ли, че на самата нея й е трудно да схване отведнъж, че щеше да се жени за друга?

— Като останеш хладнокръвна. И поне веднъж не реагираш емоционално.

— Така и не прие факта, че съм емоционален човек — обвини го Маги.

— Приел съм го. Само че избрах да не живея в твоя развилнял се свят.

Маги се обърна. Тази забележка бе удар под кръста. Тя отпи голяма глътка кафе.

— Това не беше нужно, Уейд — напрегнато каза тя.

— Да — въздъхна тежко той, — не беше. Виж, Маги, успяхме да създадем честни и цивилизовани отношения помежду си след развода и не искам женитбата ми да промени това. Може би искам твърде много, но ми се ще същото приятелство, което съществува между нас, да създадете и вие двете с Белинда. Заради Майк. Мисля, че това е най-доброто.

— О, да, ние четиримата можем да бъдем просто едно голямо щастливо семейство! — подигра се тя на абсурдното му предложение.

— Не преувеличавай! — отсече Уейд. — Не съм казал нищо такова.

Маги се завъртя и каза предизвикателно:

— А какво предлагаш?

— Да ми дадеш малко морална и физическа подкрепа за сватбата — обясни той, значително раздразнен.

— Какво искаш да направя? Да дойда с теб в църквата и да те предам в нейните обятия?! — заядливо каза тя, като скри зад горчивото си остроумие болката от разговора.

— Не ставай смешна!

— Добре де, съжалявам. — Но не съжаляваше. — Не знам какво очакваш да направя. Нямам никакво намерение да се намесвам по какъвто и да било начин в брака ти. А що се отнася до Майк, ще го насърча да приветства новата булка в семейството. Не виждам как мога да направя нещо повече от това. А и се съмнявам, че твоята Белинда ще е доволна, ако се намеся повече от това в личния ви живот.

Уейд поклати отрицателно глава и допи остатъка от питието си.

— Едно нещо е сигурно… — Той стовари чашата върху барплота, самообладанието му го напускаше. — Белинда е дяволски по-свободомислеща от теб.

— Предполагам, че двамата сте ме обсъждали. — Тази мисъл не й подейства добре. — С всичките ми недостатъци.

— Разбира се, че съм обсъждал с нея първия си брак и несъвместимостта на характерите ни, но не съм навлизал в подробности. Белинда е интелигентна и чувствителна млада дама.

— А аз не притежавам нито едно от тези качества. — Маги каза това, което си мислеше, че намеква той.

Уейд присви устни.

— Не съм казал това.

— Не, но и нямаше нужда да го казваш.

— Веднъж видиш ли Белинда, знам, че ще я харесаш — ако поискаш, разбира се… — В гласа му имаше неприкрито раздразнение, а в очите му — черни искри. — И ако не решиш да се правиш на ревнива.

— Ревнива?! Никога не бих ревнувала от бъдещата ти жена! — изскочи гневно отказът от гърлото й. — Не забравяй, че аз се разведох с теб, защото не те исках вече!

Това бе лъжа, всичко бе лъжа. Маги знаеше, че все още го иска, знаеше го, откакто се бяха развели. Само че досега не бе допускала да си го признае. Подсъзнателно сравняваше всеки мъж в живота си с Уейд — и на всеки един от тях му липсваше по нещо.

А ако точно в този момент неговата скъпа Белинда се намираше в стаята, Маги щеше да се нахвърли върху й като ревнива котка. И физически, и словесно.

Вбеси я фактът, че Уейд така точно отгатна това:

— Не се преструвай, че няма да ревнуваш! Това е нормална реакция на всеки, чиято бивша половинка се жени отново. — Уейд отхвърли думите й с бърз и режещ тон. Точните болезнени удари, които нанесе, бяха студени и безмилостни. — Съвсем естествено е да се чувстваш така при тези обстоятелства.

— Не бъди толкова разумен, по дяволите! — Маги се извърна и тресна вбесено чашката върху барплота така, че тя се преобърна.

Грабна един парцал и започна да бърше разлятото. Когато опита да го захвърли в мивката, ръката на Уейд я хвана, за да обуздае гнева й. Стисна я здраво и все пак сдържано, за да изрази неодобрението си.

— Поне един от нас трябва да бъде — каза той. — Но аз се надявах и двамата да сме разумни.

Маги се отскубна от ръката му, отблъсквайки безучастното му докосване.

— Как смееш да твърдиш, че не съм! — В очите й пламтяха зелени огньове. Тръсна глава и косата й се разля върху раменете като огнена течност. — Много добре съзнавам, че си свободен и можеш да се жениш, когато ти скимне. Дори те поздравих и ти пожелах щастие за теб и бъдещата ти булка. А що се отнася до Майк, дори се съгласих да ти помогна да приеме факта, че ще си има не само майка, но и мащеха. Какво повече очакваш от мен? Нима трябва да спретна сватбен купон в твоя чест?

За секунди забеляза стиснатите му устни, но той се обърна с гръб към нея и отпусна ръце върху бедрата си. Маги по-скоро почувства, отколкото видя усилията, които полагаше, за да сдържи яда си.

Той поклати глава и се изсмя тихо и подигравателно.

— Забравил съм колко лесно можеш да ме вбесиш. Когато не правехме любов, се карахме, нали? Някога имали ли сме спокойни мигове заедно?

Горчивият въпрос потуши гнева й. Упорството, пренебрежението и предизвикателното й държание сякаш напуснаха тялото й и тя почувства тежкия товар на поражението. Сълзи запариха в очите й, солени и изгарящи.

— Разбира се, че сме имали!… В началото. — Но не й се говореше за това. В момента спомените за онова време бяха твърде горчиви, твърде живи. — Кога възнамеряваш да се ожениш? Не ми каза.

— Скоро. Този месец.

Устата й остана отворена. Очакваше отговорът му да бъде „есента“ или „Коледа“, но не и дата, която идва само след няколко дни.

Болката от загубата се разля по тялото й, последвана веднага от благодарност, че той не забеляза реакцията й, след като бе съобщил новината.

— Нямаш много време — успя да каже тя. — Всъщност поставяш Майк пред свършен факт. — Но не за Майк мислеше тя, а за себе си. — Трябваше по-рано да му кажеш, да го уведомиш, че в живота ти има и друг, от когото сериозно се интересуваш.

— Как? — Уейд погледна през рамо, устните му се извиха в цинична усмивка. — С писмо? Или по телефона? Не, не можех да му кажа в толкова безлична форма нещо, което ще е толкова важно в живота му. Исках да му кажа очи в очи. И искам да се запознае с Белинда, да свикне с нея преди сватбата. Не можех да направя това от Аляска.

— Не трябваше да чакаш толкова дълго — настоятелно повтори Маги.

— За нещастие не можах да дойда по-рано. Обмислях възможността той да ме посети, но знаех, че ще иска да си около него, щом разбере за годежа ми. Направих всичко възможно и уредих да прекарам малко време с него преди сватбата. Както изглежда, ще трябва да поотложа медения си месец. Добре, че Белинда проявява разбиране по този въпрос.

— Звучи така, сякаш тя е еталон за добродетелност — саркастично измърмори Маги. Невъзможно бе да хареса бъдещата му булка.

Уейд я стрелна с остър поглед, преди да погледне към големия златен часовник на китката си.

— Хайде да сменим темата. Мачът на Майк е започнал преди десет минути. Колата ми е отвън. Искаш ли да се качиш при мен? Няма смисъл да ходим с двете коли.

— Не, благодаря. Предпочитам да карам собствената си. Още повече, че няма да ти се налага да биеш после отново път дотук — категорично отхвърли предложението му тя.

Здравият разум й каза, че би било по-добре да не прекарва толкова много време насаме в компанията на Уейд. Причиняваше й нездравословна носталгия.