Джанет Дейли
Заради Майк (4)

Четвърта глава

Шумът в коридора я принуди да се обърне. Пулсът й се ускори, щом видя Уейд изправен до вратата, величествен като хищен звяр. Маги се обърна към гардероба и сграбчи първия чифт панталони, който й попадна в ръцете.

Ядът винаги бе най-добрата й защита срещу безспорното му надмощие:

— Казах ти, че няма да отнеме много време!

— Не забравяй, че бях женен за теб. — Той се отдръпна от вратата и влезе в стаята. — Знам колко време може да ти отнеме едно преобличане. Думата „време“ е доста относително понятие за теб. Когато кажеш, че няма да се бавиш, винаги се чудя с какво или с кого правиш сравнение?

Въпреки че откровението му бе забулено с безразличие, то вбеси Маги.

— Никога не съм твърдяла, че съм бърза и точна колкото теб! Съмнявам се дали изобщо някой може да задоволи изискванията ти!

Тя погледна синия вълнен панталон в ръката си и започна да рови в гардероба за съответна блуза.

— Какво е това?

След неговия въпрос Маги надникна през рамо. Уейд държеше стария халат, който тя бе захвърлила в кошчето. Подигравателна искрица светеше в тъмните дълбини на очите му.

— Знаеш много добре какво е това… и защо е там. — Маги издърпа една бледосива блуза от закачалката. Цветът добре открояваше зелените й очи, които сега искряха от раздразнение. Ядосано застана до леглото си с дрехите в ръка. — Обещах на Майк да ти се извиня за вчерашното си избухване, но не мисля, че бих могла да ти простя за това, че се появи изневиделица. Ако знаеш само през колко неприятности преминах, за да изглежда къщата чиста… ходих дори на фризьор, купих си нов костюм, а ти ме завари в момент, когато изглеждах като комедиантка. Не беше честно!

— И в пристъп на гняв запрати „старата вярна дрешка“ в коша. — Уейд замислено погледна халата. — Виждала е и по-добри дни.

Маги замълча за миг, поразена от факта, че Уейд е познал любимия й халат, че дори се е сетил как тя го наричаше. Умишлено потисна моментното задоволство, което изпита. Е, значи паметта на Уейд действаше безотказно. И какво от това?

— Да, запратих я. — Признанието прозвуча грубо и същевременно равнодушно, с пренебрежение към спомените, свързани с тази дреха. — Имам нов халат в гардероба. Ако го бях сложила, поне нямаше да изглеждам чак толкова ужасно.

— Виждал съм те и по-зле. — Той пусна халата отново в коша.

— Това не е успокоение! — отсече Маги.

— Помниш ли неделята, когато отидохме да гледаме корабите и ти падна от кея във водата? — С дрезгав смях Уейд продължи да си припомня: — Мисля, че беше облечена в нова рокля.

— Не паднах! — Маги изхлузи връхната си дреха и ядно я захвърли на леглото. С отсечени движения започна да разкопчава блузата си. — Токът ми се заклещи в една от гредите и изгубих равновесие. А и не си спомням да си ми помогнал. Стоеше и се хилеше.

— Какво можех да направя? Аз държах Майк. И по-добре, защото можеше да го удавиш. — Все още се подсмихваше (злобно според Маги). — Боже, каква гледка беше! Вода капеше отвсякъде, косата ти приличаше на мокър червен парцал.

— Тогава не го намирах за толкова смешно! Не го намирам и сега.

Тя нетърпеливо откопча копчетата на ръкавите и най-накрая смъкна блузата. Хвърли я върху смачкания куп дрехи.

— Чувството ти за хумор напълно беше изчезнало, докато прецапа водата до брега. Доколкото си спомням, беснееше през целия път към вкъщи. А когато се прибрахме, стана огромен скандал.

— После ти се изстреля от къщата и не се прибра до полунощ — напомни му Маги.

— Да. — Леката усмивка изчезна от устните му. — Караниците ни винаги са свършвали по два начина: или излизах от къщата, или идвахме точно в тази стая.

— В повечето случаи ти си тръгваше.

Полата й се закопчаваше отзад. Справи се с копчето, но в бързината захвана с ципа част от плата, а после — ивица от копринения си комбинезон.

— По дяволите! — ядосано прошепна тя.

— Не, в повечето случаи завършваха тук, в спалнята — поправи я Уейд. Бе забелязал проблема с ципа. — Ще го оправя. Както е тръгнало, ще го повредиш. — И преди да успее да се съгласи или да възрази, той дръпна ръцете й.

Подчини се в мига, в който усети допира на пръстите му по гърба си. Вълни от обезпокоителни усещания се понесоха из тялото й. Топлият дъх леко се плъзна по голите й рамене, главата му се наведе към нея. Миризмата на мускус от парфюма му се носеше във въздуха, неуловима и главозамайваща. С крайчеца на окото Маги забеляза блестящата му черна коса и усети желание да прокара пръсти през нея. — Физическото привличане бе непреодолимо. Тя навлизаше в опасна зона.

Искаше й се да се бе възпротивила на влизането му в спалнята или поне да бе успяла да смени темата за края на повечето им кавги. Всичко това предизвика интимни спомени, които бе по-добре да се забравят.

След леко дръпване ципът й тръгна свободно. Но паралелно с това пулсът й се ускори. Почувства ужасна слабост в коленете, нещо я сви под лъжичката.

— Готова си, цяла и невредима. — Ръцете му за миг докоснаха бедрата й, докато придържаха полата. Маги не можеше да помръдне, не можеше да диша. — Бях забравил колко си малка!

Този отнесен тих глас й подсказваше, че е насочил цялото си внимание към крехката й фигура и е завладян от мисълта колко лесно би могъл да я вземе в ръцете си.

Маги потърси някой остроумен отговор и изрече първото нещо, което й дойде наум, само и само да прикрие факта, че допирът му я бе развълнувал:

— Малка или не, винаги съм ти била напълно достатъчна — каза тя дрезгаво и веднага й се прииска да си прехапе езика.

— Да. — Ръката му се плъзна към кръста й, той я обърна към себе си, пусна полата и тя се свлече до глезените й. — Дори повече от достатъчна, не мислиш ли?… — Ръцете се спряха на талията й, а после се плъзнаха нагоре по тялото. Коприненият комбинезон се бе превърнал в нещо като втора кожа, допирът на ръцете му я изгаряше. Тлеещият плам в очите му секна дъха й. — А и ти получаваше обилна доза удоволствие — добави той.

Този поглед събуди всички спящи желания, които лежаха в забвение.

Устните му се наклониха към нейните и Маги потрепна. Дали целувката му щеше да бъде същата? Дали щеше отново да възпламени изгарящия огън на страстта? Любопитството и близостта надвиха всяко желание за протест. Беше се понесла по бурното течение на миналото, когато целувките им бяха също толкова обичайни, колкото и кавгите. Устните й се поддадоха на властната му целувка. Предишният огнен пламък се разля по нея, парещ и завладяващ.

Прегръдката му стана по-силна (Маги имаше чувството, че ще счупи ребрата й) — изглежда, и той изпитваше пламенното върховно усещане като нея. Ръцете й се плъзнаха по врата му, пръстите й се заровиха в гъстата коса.

Сладката дива музика в ушите идваше от лудото биене на сърцето й, докато горещината, разливаща се в тялото, размекваше като восък краката и ръцете й. Нейните нежни форми прилепнаха към силното тяло на Уейд, което още повече разпали възбудата във вените й.

Никога не му бе липсвала сръчност при правенето на любов преди, но сега бе по-добър от всякога. По-прекрасен. По-разрушителен.

И тъй като през всичките изминали години на Маги й бе липсвала тази възбуда, сега тя осъзна цената на изгубеното. И тъкмо защото го бе изгубила, сега то й се струваше още по-хубаво.

Целувките му приличаха на силно вино, което завъртя главата й. Тя се понесе в розовия свят на мечтите, където само поривът на ръцете и устата му притежаваше някаква материалност.

В следващия миг целувката свърши — преди гладът й да бъде утолен.

Уейд вдигна глава, продължително се вгледа в полуотворените й очи, които сякаш не искаха да се връщат в реалния свят. Постепенно погледът й фокусира смръщените му очи, които помрачаваха лицето му.

— Старите навици умират трудно, нали? — замислено и с нотка на цинизъм каза той.

Ръцете му все още държаха треперещото й от страст тяло. Вихър от нови въпроси връхлетя замаяното й съзнание. Свежият спомен от целувката му заличи останалите, свързани с горчивината и яда от развода им. Зачуди се дали съзнателно не бе загърбила хубавите спомени от съвместния им живот и дали от необходимост не си бе припомняла лошите само за да не й липсва Уейд.

Беше казал, че иска да говори с нея за нещо, засягащо Майк. Предоставяше й се съвсем нова възможност. След тази разтърсваща целувка може би бе възможно да й предложи отново да се съберат? Вчера Маги би сметнала предложението за ужасяващо и би го отхвърлила веднага. Сега… сега тази мисъл я изпълни с надежда, много слаба надежда. Изведнъж й се прииска да разбере.

— Защо, Уейд? — Усещаше болезнена напрегнатост в гърлото си. — Защо си тук? Защо искаше да ме видиш?

Той се отдръпна от нея и смъкна ръцете й от врата си. Брадичката му леко потрепна и се сви от неочаквано напрежение.

И едва когато физическият контакт между тях бе прекратен, той отговори на въпроса й:

— Дойдох да ти кажа, че пак ще се женя. — Маги пребледня от шока, но Уейд вече вървеше към вратата и не забеляза реакцията й. — Докато ти се обличаш, мисля, че ще се възползвам от питието, което ми предложи. — И изчезна по коридора.

А тя имаше чувството, че ще припадне. Това, което й каза той, никога не й бе хрумвало. И ако трябваше да е откровена, никога не бе разсъждавала върху възможността Уейд да се ожени повторно. А защо беше изключила тази възможност — и тя самата не знаеше. Това негово типично мъжко излъчване винаги бе сразявало жените. Освен това беше красив и преуспяващ. Двете неща, дори взети поотделно, бяха достатъчен повод за много жени да го желаят.

Истеричен смях се надигна в гърлото й и трябваше да затисне устата си с юмрук, за да го сподави. Всичко се оказа толкова жалко и смешно. А тя си помисли за миг, че вероятно иска да се върне при нея! Колко наивно и глупаво! Физическото привличане не бе успяло да спаси брака им преди. Какво я беше накарало да си помисли, че може да ги събере отново?

Слава богу, гордостта я бе накарала да замълчи, а не да настоява да узнае неговата причина, преди да изкаже собственото си желание. Колко ли голямо щеше да е унижението й, ако му бе признала какво чувства?

Изстена и зарови лице в ръцете си. Искаше й се да се втурне, да затръшне вратата и да остави новината навън, докато има сили да се справи с нея, да я погледне открито и да я възприеме. Но това не беше възможно.

Нямаше време да събира попилените си чувства. Той я чакаше.

„Старите навици умират трудно“, бе казал Уейд след целувката. Маги знаеше, че точно по този начин трябва да гледа на случката. Една целувка между двама бивши любовници с общи интереси и подбуди. Целувката можеше да се приеме като естествено развитие на нещата, но без смисъла, който бе имала преди — поне що се отнасяше до Уейд.

Вдървено, като робот, Маги приключи с обличането си. Сложи малко грим и спирала на очите, малко гланц — на устните и руж — върху бледото си лице. Набързо прокара гребена в огненочервените си коси. Събра сетни сили и излезе от спалнята, за да отиде при Уейд.

Нямаше го във всекидневната. Тя продължи през столовата към кухнята.

Уейд стоеше на барплота и когато Маги влезе, се обърна — държеше чаша в ръка.

— Реших, че ми е нужно нещо по-силно от бира. — Повдигна чашата: самотна бучка лед подрънкваше вътре, кехлибарена течност покриваше дъното. На масата зад него Маги видя отворена бутилка уиски. — Все още го държиш на същото място — зад кутията с брашното.

— Да. — Този стържещ звук нейният глас ли беше?

— Искаш ли да ти сипя едно?

— Не. — „Боже мили, не!“, отчаяно си рече Маги. Чувстваше се толкова нещастна, че едно питие нямаше да й е достатъчно. Искаше да се удави в забравата на алкохола и сега цяла бутилка й се струваше недостатъчна да заглуши болката. — Благодаря, но предпочитам кафе.

Тя отиде до мивката, напълни до половината един съд с топла вода и го сложи на печката. После се протегна към шкафа и взе кутията с нес кафе. По принцип не го обичаше, но го държеше за всеки случай, за сутрините, когато закъснява и няма време за кафе в кафеварката. Сега, докато сипваше кафявите кристали в чашата с три лъжици захар, осъзна, че го използва и за други спешни случаи.

— Никога не си подслаждала кафето си преди — забеляза Уейд.

Паметта му бе твърде добра.

— Това е единственият начин, по който мога да пия нес кафе — излъга Маги.

В действителност бе чувала, че черното подсладено кафе е добро за стресови ситуации, а в момента тя се чувстваше втрещена до мозъка на костите си.