Джанет Дейли
Заради Майк (2)

Втора глава

— Хей, мамо, до обяд ли смяташ да спиш? Гладен съм!

Маги отвори едното си око и видя Майк да стои на вратата на спалнята. Тя изстена и покри глава със завивката, опитвайки се да се скрие от сина си и от светлината, която струеше през прозореца.

— Направи си овесена каша — промърмори тя. — Достатъчно си голям, за да си приготвиш закуска!

— Неделя е! — възропта синът й.

Маги отново изстена. Неделен ритуал бе закуската да е нещо по-специално. Никаква топла каша или препечени филийки, нито пък набързо изпържени яйца през този ден. Не, в неделя се приготвяха палачинки с боровинков сироп и бекон и двамата им се наслаждаваха, без да бързат за, където и да било.

— Хайде, мамо, ставай! — настоя Майк, след като тя не прояви никакви признаци на съживление. — Татко може да се обади всеки момент.

Това й отвори очите, отговорностите й за деня я заляха като студен душ. Отметна чаршафа, размърда се и седна на ръба на леглото. Прозя се и за миг остана неподвижна, за да отърси съня от очите си. Майк все още стоеше на вратата, сякаш се боеше, че тя всеки момент може да се мушне обратно под завивката.

— Е, добре, станах! Върви да сложиш малко кафе — отпрати, го тя към кухнята. — Ей сега идвам и аз.

Момчето се поколеба за миг, после тръгна.

Маги нахлузи на краката си чифт пухкави чехли и се затътри към гардероба. Пренебрегна новия халат, който висеше вътре, и се насочи към стария — съвсем избелял и вече протрит от носене.

„Старата вярна дрешка“ бе виждала и по-хубави дни. Единият ръкав бе съдран. Две копчета бяха скъсани и лежаха на пода. Но бе удобен почти колкото чифт стари обувки — практичен, топъл и изпитан.

Опипа косата си, за да се увери, че всички фиби и ролки са по местата си. Мярката бе предприета, за да се запази красивата прическа, която й направиха във фризьорския салон миналата сутрин. Понякога обемът на златисточервената й коса се губеше след сън, а на Маги не й се рискуваше точно днес. А и след дългото мятане и въртене през нощта идеята за тези грижи бе повече от добра.

Не можа дори насън да забрави, че Уейд пристига. Непрекъснато се опитваше да си представи как ще се държи той и как изглежда пет години по-късно. Не успя да реши и дали тя трябва да е хладна и учтива, или по-добре безразлична, но приятелски настроена. Как е най-подходящо една жена да се държи с бившия си съпруг? Дори и сега отговорът й убягваше. На вратата на банята се спря. Повдигна рамене и се насочи към кухнята. Щеше да има достатъчно време да оправи косата си и да сложи малко грим, след като Уейд се обадеше да каже кога точно пристига.

В кухнята кафеварката весело жужеше. Маги жадно вдъхна аромата на кафе и извади съда, в който пържеха бекона. Докато той цвъртеше, тя разбърка сместа за палачинки и загря тигана, като междувременно натовари Майк със задачата да сложи масата.

Открадна си глътка от живителната течност в чашата и забеляза, че синът й съсредоточено наблюдава телефона върху кухненския шкаф. Знаеше с какво нетърпение очаква обаждането от баща си, но не каза нищо.

Тя сложи чиниите на масата, но Майк не налетя на любимата си храна с обичайния ентусиазъм. По-скоро си играеше, отколкото се хранеше, а погледът му почти не се отлепяйте от телефона. Половината палачинка преливаше от боровинков сироп, докато той бавно я развиваше, чоплейки я с вилицата си.

— Ето ти още бекон. — Маги му предложи чинията.

Момчето поклати отрицателно глава.

— Защо не се обажда? В писмото пише, че ще се обади в неделя сутринта.

— Малко е раничко. — Стенният часовник показваше няколко минути след осем. — Може би си мисли, че все още спиш.

— Ама той знае, че ще чакам да ми се обади!

— Да, но миналата нощ ти каза, че ще се прибере късно. Може би е решил да поспи повечко тази сутрин.

— Хм! Татко никога не се успива — отхвърли Майк това предположение като неподлежащо на обсъждане.

А и Маги трябваше да си признае, че е прав. Уейд винаги бе отвратителен ранобудник и непрекъснато я критикуваше, че е такава поспалана. Уейд винаги беше точен на срещи, дори идваше и по-рано, докато тя по навик закъсняваше.

Списъкът с различията помежду им бе твърде дълъг. Там бяха корените на непрестанните конфликти от времето на съвместния им живот.

— По-добре да изядеш тази палачинка, преди да се е превърнала на каша — посъветва сина си Маги и спря да мисли за отминалите проблеми, които разводът бе решил.

— Вече не съм гладен. — Майк. Побутна чинията си. Тъмните му очи се втренчиха в светлокафявия телефон, сякаш искаше да го накара да звънне.

— Майк, нали знаеш мъдростта „Колкото повече чакаш нещо, толкова по-бавно става то“? И твоята работа с телефона е същата. Защо не провериш, дали вестникарчето не е донесло вече неделния вестник? — И като го видя, че се колебае, добави: — Можеш да чуеш телефона и отвън, а пък няма да ти отнеме и минута.

— Е, добре — неохотно се съгласи той и се запъти към задната врата.

Маги се надигна и започна да разтребва масата. Оставяйки мръсните чинии за момент, покри чинийката с маслото и я сложи в хладилника.

Вратата се затвори зад Майк.

Боровинков сироп бе засъхнал по стените на буркана. Тя избърса лепкавите остатъци и го прибра в хладилника. Вдигна каната с портокалов сок, но капакът не бе затегнат — търкулна се на пода и се пъхна в тънкия процеп между хладилника и шкафа.

— По дяволите! — изруга Маги под носа си и се наведе.

Успя да види капака в тъмния процеп. Коленичи и едва-едва провря ръката си, опитвайки се да го достигне. Пръстите й го докоснаха. Пъхна ръка още по-навътре и дори достигна с нокти вътрешния му ръб. Бавно и внимателно извади ръката си, държейки капака.

— Хей, мамо! Виж кой донесе вестника! — развълнувано извика Майк.

Маги стоеше на четири крака на пода и извърна глава към отворената врата.

— Татко тъкмо сега пристигна. — Майк погледна нагоре към високия мургав мъж, който го следваше. — А аз си мислех, че първо ще се обадиш.

— Щях — отвърна познатият плътен глас. — Но понеже и бездруго ме очаквахте, реших, че няма смисъл. И вместо да звъня, направо дойдох. — Тъмните му очи се втренчиха в Маги. — Здрасти, Маги!

Стаята за миг се преобърна. Маги се парализира, не можеше да помръдне. Усети познатото ускорение на пулса, докато се вглеждаше в него. Рошавата му черна глава, мъжките му отсечени черти, самоувереното излъчване — всичко това й подейства. Кремавата копринена риза бе леко разкопчана горе и загатваше идеалната мускулатура на гърдите и раменете му. Дългите ръкави бяха навити почти до лактите, погледът му изглеждаше безгрижен и спокоен.

Рой бурни спомени нахлу в главата й. Тялото й помнеше възбуждащите ласки на тези силни ръце. Топлият вкус на целувките му бе запечатан върху устните й, а мъжественото му ухание още се разнасяше в спомените й. Ушите й още чуваха дрезгавите любовни думи, които Уейд бе шептял.

Нямаше нужда да си припомня образа му. Той беше тук, в кухнята, и тъмните му очи блестяха с лека насмешка.

Имаше мръсни чинии на масата. Тежката миризма на готвено се усещаше във въздуха, цялата стая ухаеше на бекона, който цвъртеше в тигана върху печката и пръски, от който плътно бяха осеяли емайлирания капак. Кухнята не представляваше приятна гледка.

Тя самата — също, Маги осъзнаваше това. Беше с ролки и фиби в косата, нямаше никакъв грим, а избелелият и закърпен халат не допринасяше с нищо за по-добрия й външен вид. Сигурно приличаше на карикатура на домакинята сутрин.

Не така го бе планирала. Къщата трябваше да е излъскана, а нейният вид — главозамайващ. Новият й халат, двата драгоценни часа, прекарани във фризьорския салон — всичко това, което трябваше да му покаже, че все още е красива и в добра форма, всички тези усилия бяха отишли на вятъра.

Горчиво разочарование подпали и без това доста сприхавия й характер.

— По дяволите, Уейд Рафърти! — Маги се изправи на крака, но стъпи на ръба на халата си и едва не падна. Честолюбието й бе така засегнато, че тя запрати капака, изваден с неимоверно усърдие, отново на пода. — Нарочно го направи! Нарочно дойде, без да се обадиш, само за да ме завариш в такова положение! Само ти можеш да бъдеш толкова груб и невнимателен! Махай се от къщата ми! — Бе толкова побесняла, че почти се задавяше със сълзите си.

По време на тирадата й подигравателните искрици в очите на Уейд изчезнаха. Те станаха зловещи, мрачни и смалени до два проницателни процепа. Устата му се сви и това придаде заплашителен вид на острите му мъжки черти.

Ръката му още стоеше на врата на Майк, но и той, и Маги бяха слепи за присъствието на сина си. Докато той самият не привлече вниманието върху себе си:

— Мамо, как можа?

Треперещият му глас и изуменият поглед потушиха бушуващия й гняв. Но белята вече бе сторена. Гневното й избухване бе провалило срещата на Майк с баща му и едва ли имаше нещо, което Маги можеше да каже, за да поправи нещата. Пръстите на ръцете й се вплетоха един в друг, докато се опитваше да възвърне част от изгубеното си достойнство.

— Ще съм ти много задължена, ако върнеш Майкъл до десет вечерта. — Без да остави на Уейд каквато и да било възможност да реагира на студената й молба, тя излезе от кухнята с високо вдигната глава.

Страните й пламтяха, осъзнаваше какъв фарс е разиграла. Беше се държала като господарка на къщата, като зла и отмъстителна вещица.

Първото нещо, което направи, щом стигна до спалнята, бе да смъкне стария удобен халат и да го натъпче в малкото кошче за боклук. После задърпа ролките и сребристите фиби от косата си и ги захвърля към тоалетката. Не спря, докато не чу вратата да се тръшва, и по това разбра, че Майк и Уейд са тръгнали. Отпусна се тежко на леглото и зарови лице в ръцете си.

В устата си усещаше вкуса на горчиво разочарование и безсилие.

Вчера бе твърдо убедена, че Уейд вече не може да я изкара извън нерви. А само пет минути след идването му се бе разкрещяла като истеричка. Защо той винаги успяваше да я вбеси? И то пред Майк. Маги отчаяно изстена.

Един-единствен извод се натрапваше след цялата история: отношенията между тях бяха също толкова неконтролируеми, колкото и преди. Отсега нататък трябваше да бъде постоянно нащрек.

Междувременно все още й предстоеше трудната задача тази вечер да застане лице в лице с Майк.