Джанет Дейли
Заради Майк (19)

Деветнадесета глава

— Какво си направила? — Неверие и гняв изпълниха погледа му. — Хвърлила си брачната халка и диамантения си пръстен в реката?

— Казах ти, че ще е по-добре, ако не знаеш — напомни му тя предупреждението си.

— Защо, по дяволите, си направила това? — настоя Уейд.

— Бях полудяла. Същия ден, в който замина за Аляска, ти дойде да оставиш Майк у дома, но така и не се сбогува с мен. На следващия ден, в обедната почивка, докато се взирах надолу от моста, осъзнах, че всичко е безвъзвратно. Гледах реката, гледах халката и като си помислих, че дори не ми каза „сбогом“, запратих твоите пръстени във водата.

— Ох, Маги! — Ядът му премина в искрена усмивка. — Не дойдох да се сбогувам, защото знаех, че никога няма да мога да тръгна след това. Не защото не съм искал да те видя, просто не можех.

— Двамата с теб сигурно сме най-упоритите хора на света. Никой от нас не искаше пръв да си признае, че с развода сме направили грешка.

— Мисля, че този комуникационен проблем е вече решен. Обичам те, Маги! Винаги помни това, каквото и да кажа, каквото и да се случи! — повелително изрече Уейд.

— Да, сър! — съгласи се тя с фалшиво раболепие в гласа.

— Ставаш нагла!

— По-добре направи нещо по въпроса — предложи тя. — Пробвай с диалог.

— Обещавам доста да си поговорим занапред, но сега има един проблем, който заслужава неотложно внимание.

— О! И какъв е той? — Маги възнегодува при мисълта, че може да има нещо по-важно от тях двамата.

— Едва ли ще е редно да остана в дома на Белинда, след като развалих годежа.

— Това се казва проблем — поклати глава Маги. — Предполагам, че е възможно да се преместиш тук. Винаги можеш да спиш на канапето.

— На канапето ли? По дяволите! — изръмжа той на милиметри от устните й.