Джанет Дейли
Заради Майк (17)

Седемнадесета глава

Тя пъргаво се надигна да разчисти чашите от масата. Върна захарницата и сметаната на местата им, избърса масата и за пореден път си сипа кафе.

Докато отиваше към масата, вратата се отвори.

Виждайки Уейд да влиза в кухнята, Маги изпусна чашата от ръката си. Тя се разби на парчета, а съдържанието образува тъмни ручейчета сред останките на пода.

— По дяволите, виж какво направих заради теб! — ядосано викна тя, за да скрие плахата надежда в сърцето си. — Винаги ли трябва така да връхлиташ върху хората? Не може ли поне веднъж да почукаш?

Наведе се да събере счупените парчета, а Уейд й помогна.

— Внимавай или ще се порежеш! — нетърпеливо промърмори той. — Дай, аз ще ги събера. Ти вземи един парцал да избършеш.

Маги се подчини, тъй като намираше близостта му за много тревожна. Взе един парцал изпод мивката и започна да бърше пода, като внимателно заобикаляше парчетата, които Уейд все още не бе събрал.

— Мислех, че тръгна с Белинда — прошепна тя, за да обясни учудването си от повторното му посещение. — Чух колата ти.

— Бях паркирал зад нея. Трябваше да преместя колата, за да може да излезе.

Той изхвърли парчетата от чашката в кофата.

— Можеше да тръгнеш с нея. Не беше необходимо да се връщаш. — Искаше й се да не се бе връщал.

— Така ли? — Тъмните му вежди се повдигнаха учудено.

— Да. — Тя отказа да срещне погледа му. — Разбрах, че си взел решение. Нямаше нужда да се връщаш и да ми обясняваш.

— И двете с Белинда изобщо не ви бива да правите бързи заключения. — Имаше подчертана суровост в гласа му.

Маги си мислеше, че разбира причината за това.

— Виж, знам, че точно в този момент си малко разочарован от Белинда. Но тя е млада и полага много усилия, за да се държи както смята за най-правилно.

— Мислиш, че съм решил да осъществя намерението си да се оженя за Белинда?

— Да, ти каза…

Маги направи грешката да го погледне и изражението в очите му я обърка.

— Какво казах? — подсети я Уейд, като все още я гледаше по същия умопомрачителен начин.

— Къде беше миналата нощ? — попита тя вместо отговор. Белинда можеше да не проявява любопитство, но не и Маги.

— Карах. Мислих. Изпих много кафета, в много различни ресторанти — дори не си спомням в кои.

— Тази сутрин си отишъл в дома на Белинда, за да я видиш. Ти каза така — напомни му тя.

— И ти сметна това за доказателство, че се връщам при нея? — Уейд отгатна в коментара й заключението, до което Маги бе достигнала.

— А не се ли върна? — попита тя, изведнъж останала без дъх.

— Не, опитвах се да направя най-верния ход. Исках да разваля годежа си с нея, преди да се върна при теб. — Той взе влажния парцал от ръката й и го хвърли в мивката. — Не съм и допускал, че ще я заваря тук.

— Така ли? — Маги все още не се осмеляваше да му повярва. — Това, което се случи тази сутрин, няма нищо общо с решението ти, така ли?

— То само елиминира последните съмнения. — Нежно постави ръка на рамото й.

— Белинда е много разбрана. Съмнявам се дали изобщо някога си изпуска нервите. — Маги се почувства длъжна да изтъкне най-отчетливата разлика помежду им.

— Млякото и препечените филийки могат да те накарат да се чувстваш много добре за известно време, но ако караш само на това, скоро животът ще ти се види сив. А животът ми с теб, Маги, никога не е бил скучен. Предпочитам да живея с предизвикателствата. А ти?

— Да, и аз.

Маги се наклони към него. В следващия миг бе обхваната в мощна прегръдка, устата му буйно посрещна нейната.

Радостта бликна в Маги като фонтан, щастието се разля в нея и тя изпита желание да му даде цялата си любов. Усещането бе невероятно. Цял живот нямаше да й стигне това.

Изглежда, Уейд също го съзнаваше. Той прекъсна целувката, за да зарови лице в лъскавата й буйна златисточервена коса. Ръцете му останаха около нея и тя почувства мощните тръпки, които преминаха по него.

— Обичам те, Маги! — Дълбоката сила на чувствата му не можеше да се потуши. — Дори и пред себе си се преструвах, че не те обичам. Истината е, че никога не съм преставал.

— И аз никога не съм преставала да те обичам, Уейд, но бях твърде изплашена, за да си го призная — отвърна тя.

— Ти? Изплашена? — Уейд леко се изсмя при тази мисъл. — Моята тигрица не се е страхувала да се нахвърли върху каквото и да било.

— Не е вярно, защото винаги съм се страхувала от теб. Осъзнах го миналата нощ, след като си тръгна. — Пръстите й очертаха линията на брадичката му — най-сетне бе свободна да го милва, колкото си пожелае.

Уейд повдигна глава, за да я погледне, и смръщи чело.

— Защо е трябвало да се страхуваш от мен?

Трапчинките й се появиха за миг.

— Без значение дали го съзнаваш или не, в теб има нещо, което винаги доминира. Но не мисля, че се страхувах от това. Подсъзнателно усещах колко много те обичам и всичко друго губеше смисъл. Изплаших се, че ще бъда напълно обсебена от личността ти и ще загубя собственото си „аз“. Съпротивлявах се срещу това, ето защо бяхме във вечна война.

— А сега?

— Сега ще спра да воювам с любовта си — обеща Маги и се повдигна на пръсти да го целуне.

Погледът му властно се плъзна по лицето й, ръцете му обгръщаха раменете й. Тихо любовно задоволство проблесна в тъмните му очи.

— Това значи ли край на кавгите? — пошегува се той.

— Съмнявам се — засмя се тя. — Мразя да те отегчавам.

— Ако усетя подобно нещо, и сам ще поема инициативата за караниците. — Устните му закачливо докоснаха ъгълчетата на нейните. — Дори и само заради удоволствието да се сдобрим след това.