Джанет Дейли
Заради Майк (16)

Шестнадесета глава

Внезапно Страничната врата се отвори и в стаята влезе Уейд. Той спря и остави вратата сама да се затвори зад него. Учудено се намръщи, по мъжественото му лице се прокрадна съмнение.

Сакото и вратовръзката му бяха свалени, но иначе бе със същите дрехи от вчера. Беше съвсем леко брадясал — очевидно не се бе избръснал тази сутрин. Черната му коса изглеждаше разрошена така, сякаш е прокарвал многократно пръстите си през нея.

Мрачният му поглед се спря върху Белинда.

— Видях колата ти отвън на алеята. — Гласът му показваше, че все още не вярва в очевидното.

— Нашият малък триъгълник вече е налице — отбеляза Маги. — Седни, Уейд. Присъедини се към нас за чаша кафе, макар че може би се нуждаеш от нещо по-силно.

Той й хвърли въпросителен поглед, преди да съсредоточи вниманието си върху Белинда:

— Какво правиш тук?

Ако Белинда намираше ситуацията за конфузна, не го показа.

— Бях наблизо и реших да се отбия, за да уверя Маги, че върху роклята ми не са останали петна. И представа си нямах, че ще дойдеш.

— И представа си нямах, че ще те заваря тук, след като не те намерих у вас. — Държеше се кисело и подозрително.

Маги се надигна от стола си и фалшива усмивка, подплатена с цинизъм, се появи върху устните й.

— Мисля, че трябва да изплюеш камъчето, скъпи. — Тя мина покрай него към кухненския шкаф.

— Какво камъче? За какво говориш? — Уейд изглеждаше едновременно объркан и ядосан.

Безсънието изостряше чертите на лицето му и подчертаваше мъжествената му привлекателност.

— Белинда знае, че си прекарал нощта с мен — сладко му каза тя и си наля трета чаша кафе.

— Знае какво?! — изръмжа Уейд след паузата от смайването му.

— Не повишавай тон, скъпи! — скара му се Маги с подигравателен укор. — Казах, че Белинда знае, че ти и аз сме прекарали нощта заедно. Не се тревожи, скъпи, тя няма нищо против.

— Уейд, не искам да си мислиш, че съм те следила — вметна Белинда, докато той все още не знаеше какво да каже. — Повярвай ми, това е последното нещо, което бих направила.

— Виждаш ли? — Зелените очи на Маги се ококориха, невинни и честни. — Тя проявява разбиране.

Стана, за да подаде кафето на Уейд.

— Чисто ли го искаш или да го смеся с малко уиски?

— Чисто — отсече той и се протегна към чашата. Обвинителният му поглед се закова върху Маги. — Май ще е по-добре да ми обясниш какво става! Какво си казала на Белинда?

— Аз? Не съм й казвала нищо. — Бившата му съпруга подигравателно сложи едната си ръка върху сърцето, а другата вдигна, все едно се заклеваше в истината.

Уейд изскърца със зъби, гневът закипя в него.

— Ти…

— Не се ядосвай на Маги — намеси се Белинда. — Не ми каза нищо, докато не разбра, че вече знам.

— Какво знаеш? — Уейд се извърна към момичето.

— Скъпи, ти не слушаш — подразни го Маги и мина покрай него, за да си вземе стол и да седне на масата.

Той й хвърли нетърпелив поглед и настоятелно попита Белинда:

— Какво те кара да мислиш, че съм прекарал нощта тук?

— Мисля, че това е напълно ясно — повдигна рамене Белинда. — След като ме остави, ти се върна тук. И така и не се прибра цялата нощ.

— И естествено е стигнала до логичното обяснение, че…

— Стой настрана от това, Маги! — отряза я кратко Уейд и изгледа Белинда вбесен. — И значи реши, че съм прекарал нощта с Маги. Признавам си, бях изкушен. И при съответно поощрение щях да остана.

— Ах! — За първи път Белинда изглеждаше не в свои води. — Тогава къде беше? — Тя веднага махна с ръка на въпроса си, сякаш Уейд трябваше да го пренебрегне. — Не! Не, не си длъжен да ми отговаряш. Не очаквам да ми докладваш за всяко твое действие. Нямам никакво намерение да те връзвам, нито пък да влияя по какъвто и да било начин на постъпките ти.

— Със сигурност не можеш да я обвиниш, че е властна натура.

— Маги! — предупреди я Уейд.

— Съжалявам! — каза тя с привидна невинност, а зелените й очи се смееха. — Ако желаете, мога да ви оставя сами да си разчиствате сметките.

— Ако нещо наистина се нуждае от разчистване, това си ти — натърти той.

— Чувствам се толкова ужасно, Маги! Дължа ти извинение за това, което си помислих — настоятелно каза Белинда.

— Не, не ми дължиш. — Вродената прямота на Маги отново се прояви. — Ако трябва отново да изживея миналата нощ, вероятно щеше да се случи точно това, което си помисли. Предположението ти беше погрешно, но не защото не исках Уейд да остане. Исках, но се страхувах, че един от нас или двамата може да съжаляваме на сутринта. Така че не се извинявай. Ако някой съжалява, това съм аз — заключи Маги и се втренчи в чашата с кафе. Всичкият й циничен хумор се бе изпарил.

— И сега, след това признание — заяви Уейд, — мисля, че е време Белинда да си тръгва. Хайде! — каза той на годеницата си, като й помогна да стане от масата. — Аз и ти имаме да обсъдим някои неща.

— Разбира се, Уейд — съгласи се Белинда. Но той не й даде никакъв шанс да възрази, понеже я хвана за ръката и я побутна към страничната врата. През рамо тя успя да каже: — Довиждане, Маги. Съжалявам. Ще довършим нашия разговор друг път.

Маги кимна с глава и сподави тръпката на ужас.

— Друг път — съгласи се тя. — Довиждане! — Надяваше се никога да не я види отново. Но това бе неминуемо, Маги бе сигурна.

Докато вратата се затваряше, чу Уейд настоятелно да пита:

— За какво щеше да разговаряш с Маги?

Тя не чу думите на Белинда, но знаеше отговора. Дребното им спречкване щеше да се изглади, годеницата щеше да се погрижи за това.

Нямаше никакво съмнение в душата на Маги, че Уейд е направил избора си. Първите думи, които беше казал след идването си, издаваха решението му. Бе казал, че след като не намерил Белинда у дома, се зачудил къде ли е отишла. Значи очевидно е предпочел да се върне при нея.

Тежка въздишка се изтръгна от сърцето й. Прокара пръсти през разбърканата си коса и подпря с ръка челото си. Фактът, че бе подготвена за решението му, не направи болката по-поносима. Оставащото време от живота й зейна празно като пустиня. Маги се зачуди как ще се справи. Стисна силно очи и прехапа долната си устна.

Затвори се врата на кола и двигателят се включи. Като изхлипа, Маги вирна глава, за да се отърси от агонията на самосъжалението. Майк можеше да се върне всеки момент, а тя не искаше да я види как плаче. Щеше да има много самотни часове, в които да се отдава на това занимание.